Решение № 7975 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 489/2025 г.

Образувано е по искане на И. И. И. от [населено място], обл. Разград за отмяна на влязлото в сила съдебно Определение 1358/17.10.2024 г., постановено по адм. дело 381/2024 г. на Административен съд Шумен, с което е била отхвърлена частната жалба на И. срещу Решение 2153-27-92 от 28.08.2024г. на Директор ТП на НОИ Шумен. В искането за отмяна са заявени основанията по чл.239, т.1, т.5 и т.6 АПК. Твърди се на първо място, че представеното пред органа пълномощно, послужило за основание за връчване на акта на пенсионния орган е нищожно, респ. се претендира и обявяването му за нищожно. На следващо място се приема, че неправилно е указана необжалваемостта на процесното определение, предмет на проверката за отмяна. На трето място се въвеждат твърдения, че актът на съда е порочен, тъй като нарушава чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Ответникът по искането за отмяна Директор на ТП на НОИ Шумен е подал писмено възражение, чрез гл. юрисконсулт Илиева, с което намира молбата за недопустима, респ. за неоснователна. Върховният административен съд, състав на VІ-то отделение, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта и основателността на искането за отмяна, намира следното. По отношение допустимостта на това съдебно производство, то настоящият състав намира, че следва да разгледа по същество молбата на И. за отмяна, тъй като определението на административния съд, макар и постановено в производство по чл.88 ал.3 АПК, попада в обхвата, посочен в нормата на чл.237 ал.1 АПК, касателно изискването за наличие на влязло в сила определение. В този смисъл, приемайки това, се установява и неоснователността на една от тезите на И., че соченото определение е обжалваемо, което разбира се е и неотносимо към предмета на преценка в производствата по чл.237 и сл. от АПК. Що се отнася до твърденията за нищожност на представеното в административната фаза на процеса пълномощно(л.7 от преписката пред Съда), то следва да се посочи, че прогласяването му за такъв акт не може да се извърши в настоящото производство, вкл. и поради това, че волеизявлението не поражда административно правоотношение, а предметът му лежи изцяло в сферата на гражданското право. Доколкото обаче се претендира отмята на основание чл.239, т.5 АПК, т.е. в случай, при който страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, то такива обстоятелства не се установяват по приложеното дело на Административен съд Шумен, а са твърдения, касаещи производството, протекло пред пенсионния орган. Или и това основание за отмяна на акта на съда не може да се приеме за основателно. Що се отнася до визираното основание по чл.239,т.6 АПК, то се свързва с налично решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В случая е необходимо обаче това установяване да касае настоящият правен спор, каквито обстоятелства И. дори не навежда. Отделно от това общото посочване на осъществени нарушения по чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, също не може да се отнесе към някое от другите изброени основания по чл.239 АПК. Настоящият състав не установи и да е налично формално посоченото от молителя основание по чл.239, т.1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят не навежда с молбата си нито нови обстоятелства, нито сочи нови доказателства. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна от изброените такива по чл. 239, т. 1, т.5 и т.6 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на VI-то отд.,