Решение № 4035 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12692/2020 г.

Решение № 4035 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12692/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия против решение № 4750/31.08.2020 г. по адм. дело № 3140/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на т. 2. 1, раздел 1 и раздел 2, част 4 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Й. М., от гр. София чрез адв. Б. изразява становище за неоснователност на същата. Ответниците – Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане" София – град и ТП на НОИ София – град не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съображенията на съда досежно материалната незаконосъобразност на оспорения акт не могат да бъдат споделени единствено на база приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, неизключващо експертната същност на оспорения акт, изготвен от значително повече експерти. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 4750/31.08.2020 г. по адм. дело № 3140/2020 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на Й. М. експертно решение (ЕР) № 0258 от зас. № 014, проведено на 28.01.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести. Върнал е преписката на НЕЛК и е определил 14-дневен срок за издаване на нов акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че с ЕР № 1213/15.05.2019 г. ТЕЛК при МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" ЕАД, гр. София е освидетелствала Й. М. и след извършен преглед е определила обща оценка на работоспособността 40% ТНР за срок от три години – до 01.05.2022 г. Установила е водеща диагноза: [диагноза] и общо заболяване: [заболяване] Определила е % ТНР по част 4, раздел 1, т. 2. 1 от НМЕ. С ЕР № 0258/28.01.2020 г. Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести е потвърдил акта на ТЕЛК. Приел е като водеща диагноза: [диагноза] и общо заболяване: [заболяване]. В мотивите към решението е посочила, че се приема по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на Регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ/2010). Отбелязала е, че въз основа на приложените изследвания в МЕД определените 40% ТНР са съгласно т. 3 а, раздел VІ, част ІV и във връзка с т. 2. 1, раздел І и раздел ІІ, част ІV от НМЕ, предвид на диастолна ЛК дисфункция при СН, проведени интерв. процедури при ОИМ, но със запазен коронарен резерв. По делото е била приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от ВЛ д-р Н. С., която е възприела констатациите на органите по медицинската експертиза и се е солидаризирала с отправните точки по определения % ТНР, дадени от НЕЛК. В съдебното заседание от 24.07.2020 г. вещото лице е поддържало заключението си като е заявило, че е допуснало техническа грешка при изписване на крайния % ТНР, който е 50%, а не 40%. Не е коригирало отправните точки за заявения нов % ТНР. Специалните знания, необходими на съда за определяне на % ТНР са свързани с диагностицирането на заболяванията на освидетелстваното лице. Органите на експертизата и ВЛ са единни в своите диагнози. Заявената от съдебно-медицинската експертиза разлика в % ТНР не е нормативно обоснована и незаконосъобразно административният съд е кредитирал допуснатата поправка в съдебното заседание по приемането на заключението на вещото лице без да изясни [заболяване] на освидетелстваното лице със [диагноза] (т. 2. 2, р. 1, ч. 4) ли е или само с [диагноза](т. 2. 1, р. 1, ч. 4), което е обусловило неточно прилагане на материалния закон. Отчитайки липсата на различия във вида и характера на диагностицираните заболявания на органите на медицинската експертиза и на съдебно-медицинската експертиза, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че отправната точка за заболяванията на освидетелстваното лице е т. 2. 1, Раздел 1, Част 4, Раздел 2 и т. 3а, Раздел 6, Част 4 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Заболяването, което определя най-висок процент трайно намалена работоспособност при Й. М. е [заболяване], за което се следват 40% ТНР. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и оспорването срещу експертно решение № 0258 от зас. № 014, проведено на 28.01.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение