Решение № 13975 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2018 г.

Решение № 13975 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4 ЗМДТ. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 882 от 09.05.2018 г., постановено по административно дело № 2750/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 25/17.07.2017 г. на органи по приходите в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с Решение № 2360/05.09.2017 г. на Кмета на Община Бургас, в частта, с която в нейна тежест са установени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот с идентификатор 07079.663.57 по КК на [населено място] за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., както и за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за същия период за недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 07079.663.57. 1 по КК на [населено място]. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че потреблението на електроенергия и вода в един имот не води до извод за реалното му ползване през целия ревизиран период. Твърди, че услуги по сметосъбиране и сметоизвозване фактически не са били предоставяни от Общината. Намира, че не са събрани доказателства за наличието на контейнери за битови отпадъци в района на имотите. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт, на РА и присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Кметът на Община Бургас, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 25/17.07.2017 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, с който в тежест на П. Ж. са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ в частта – сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. за имот с идентификатор 07079.663.57 по КК на [населено място], както и данък недвижим имот и такса битови отпадъци за същия период на построената в него сграда с идентификатор 07079.663.57. 1 по КК на [населено място]. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство са изискани справки от "ЕVN България" ЕАД и "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, въз основа на които е установено, че в периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. всеки месец в обекта са потребявани ел. енергия и вода. На 04.05.2017 г. органи по приходите са извършили проверка на място в процесния имот, при която е установено, че за сградата е издадено разрешение за строеж № В- 64/13.07.2007 г. Констатациите на ревизиращите са обективирани в съставен протокол № 017302/04.05.2017 г. След анализ на представените от Община Бургас Договор № 70-Т-367/02.11.2009 г. с Консорциум "Титан – Бургас", с предмет извършване на услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, Заповеди на Кмета на Община Бургас, с които са определени границите на районите на територията на общината, в които през съответната година ще се предоставят услугите включени в ТБО и честотата на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове, които следва да бъдат поставяни, приемо-предавателни протоколи за ежемесечно отчитане на извършените дейности и писмо от Директора на Дирекция "Околна среда" при Община Бургас, първоинстанционният съд е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните имоти е реално предоставяна от Общината. При тази фактическа установеност решаващият състав е счел, че използването както на имота, така и на сградата в него е започнало в началото на 2012 г. и по аргумент от чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, предложение второ, ревизираната дължи ДНИ. Преценил е, че същата дължи и ТБО за сградата и ТБО в частта сметосъбиране и сметоизвозване за имота предвид събраните доказателства за реалното предоставяне на услугите. В обобщение е формирал извод за законосъобразност на РА в атакуваната му част, с оглед на което е отхвърлил предявената срещу него жалба. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелима е тезата на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сам по себе си приетият като доказателство Констативен протокол № 017302 от 04.05.2017 г. не рефлектира върху решаващите мотиви на съда, нито върху извода му, че имотите са реално ползвани пред ревизираните периоди. Отделно от това, обстоятелството, че един от извършилите проверката на място е длъжностното лице, което ръководи ревизията, не сочи към "недопустимо смесване на процесуални качества на лицата", а към изпълнение на функциите на един от органите, включени в ревизиращия екип. Неоснователна е тезата, че събраните доказателства не установяват фактическото предоставяне от общината на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района на процесните имоти. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените от Община Бургас договор, заповеди, приемо- предавателни протоколи и писмото от Директора на Дирекция "Околна среда", в резултат на което обосновано е приел, че услугата е реално извършвана. Противно на доводите на касатора, писмото от Директора на Дирекция "Околно среда" не съдържа свидетелски показания в писмен вид, а е документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, с оглед на което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него или пред него действия. По аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК вр. С § 2 ДР ДОПК решаващият състав правилно е ценил неговата доказателствена сила, в резултат на което е формирал обоснования извод, че коментираната услуга е реално предоставяна от общината през периода 2012-2016 г. При кумулативната установеност на реалното използване на имотите и фактическото предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, законосъобразно с РА са установени задълженията за ДНИ и ТБО в посочените части и размери. Достигайки до същото крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 676. 82 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение