Решение № 12010 от 22.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби подадени от Българска народна банка и В. Лазев против решение 7104/29.11.2021 г., постановено по адм. дело 2552/2019г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател Българска народна банка, оспорва решението в частта, в която е осъдена да заплати на В. Лазев обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 624, 38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл.1, § .3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че БНБ не е компетентният орган по смисъла на Директивата. Цитира се практика на СЕС. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател В. Лазев, смята решението за неправилно в частта, в която е отхвърлена като неоснователна и недоказана исковата молба за размера над 5 624, 38 лв., до претендирания размер от 8 627,96 лева, отхвърлена е като неоснователна и недоказана исковата молба срещу Българска народна банка, за обезщетяване на: имуществена вреда - 1 000 лева (частичен иск от 59 839, 08 лева), произтичаща от разликата между размера на вложенията му в КТБ АД и изплатения му гарантиран депозит от 196 000 лева; пропусната полза - 1 000 лева (частичен иск, в размер на 900 000 лева), както и в частта на разноските. Иска се отмяна на решението в обжалваните части. БНБ оспорва жалбата на В. Лазев и претендира оставяне в сила на решението в атакуваните от другата страна части. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания , както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на В. Лазев обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 624, 38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл.1, § .3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни и е отхвърлил исковата молба на В. Лазев като неоснователна и недоказана исковата молба за размера над 5 624, 38 лв., до претендирания размер от 8 627,97 лева, отхвърлена е като неоснователна и недоказана исковата молба срещу Българска народна банка, за обезщетяване на: имуществена вреда - 1 000 лева (частичен иск от 59 839, 08 лева), произтичаща от разликата между размера на вложенията му в КТБ АД и изплатения му гарантиран депозит от 196 000 лева; пропусната полза - 1 000 лева (частичен иск, в размер на 900 000 лева) в резултат от това, че не е участвал през 2014 г. в търг за публична продан на магазин в гр.София на [улица], поради неизплащането в срок на гарантирания депозит от 196 000 лева. За да постанови решението си АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищецът е имал договор за преференциален срочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите. За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АССГ е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи обезвреда за забава е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 5624,38 лв. По горните съображения АССГ е осъдил БНБ да заплати на В. Лазев сумата от 5624,38 лв. и е отхвърлил исковата молба в останалата ѝ част. АССГ е приел за неоснователна и недоказана исковата молба в останалата част, досежно претендираното обезщетяване със: сумата от 1 000 лева, представляваща частичен иск за претърпяна вреда, в общ размер на 59 839, 08 лева, произтичаща от разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит от 196 000 лева; сумата от 1 000 лева, представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи, в размер от 900 000 лева, в резултат от това, че не е участвал през 2014 г. по неидентифицирано от него изпълнително дело, по описа на ЧСИ, в търг за публична продан на магазин в гр.София на [улица]поради неизплащането в срок на гарантирания депозит от 196 000 лева. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Касационната жалба на БНБ е неоснователна. Правилни са изводите на АССГ за допустимост на иска, за квалификация на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ, за насочването му срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. По силата на императивната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган дължи активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и задължителните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. Налице е незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. Следва да се вземат предвид решения на СЕС по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Договорната лихва не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв., а върху пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Решението като правилно в обжалваната от БНБ част следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на В. Лазев е неоснователна. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сумата от 5624.38 лева при извършеното изчисление. Неоснователна и недоказана е исковата молба в останалата част, досежно претендираното обезщетяване със: сумата от 1 000 лева, представляваща частичен иск за претърпяна вреда, в общ размер на 59 839, 08 лева, произтичаща от разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит от 196 000 лева; сумата от 1 000 лева, представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи, в размер от 900 000 лева, в резултат от това, че не е участвал през 2014 г. по неидентифицирано от него изпълнително дело, по описа на ЧСИ, в търг за публична продан на магазин в гр.София на [улица]поради неизплащането в срок на гарантирания депозит от 196 000 лева. Не са представени данни за обявен по надлежния ред търг за магазин на посочения адрес и подадени от ищеца документи за участие в търга. При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение