Решение № 11039 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2012 г.

Решение № 11039 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието против решение № 3505/25.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3443/2011 г. от Административен съд София-град. Изложени са съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - Красимир Димитров Китанов, лично и чрез адв. Петкова оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема, че е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е основателна. С обжалваното решение съдът отменя по жалба на Красимир Китанов заповед № Л-2685 от 05.04.2011 г. на директора на ГД "ИН" - МП, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР). В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че полицай Китанов извършва нарушение на служебната дисциплина като се опитва да внесе алкохол на територията на затвора в гр. София, за да го предаде на лишен от свобода. Тези действия са възприети от дисциплинарно-наказващия орган като нарушаващи разпоредбите на чл. 312, т. 10 и чл. 313, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и като поведение в противоречие с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН" и Главна дирекция "Охрана", утвърдени със заповед № ЛС-04-755/17.08.2006 г. на министъра на правосъдието. Съдът излага подробни правни съображения на база на анализ на установените по делото факти за липса на материалноправните предпоставки по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не спазва единствено нормата на чл. 14 от ЕК - да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, а останалите вменени му нарушения на етичните правила - чл. 13, 15, 31, 33 и чл. 41 не се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото. Не е установено дали наистина алкохолът, внесен в пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, са предназначени за лишен от свобода, както и дали служителят получава или му е обещано да получи облага от това. На последно място освобождаването на жалбоподателя от държавна служба, считано от 21.02.2011 г. - дата, която предхожда налагането на дисциплинарното наказание на 05.04.2011 г. е незаконосъобразно, тъй като основание за освобождаване от държавна служба е налагането на дисциплинарното наказание, което видно от заповедта е извършено на 05.04.2011 г. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателят допуска нарушение на морално етичната норма, въведена с разпоредбата на чл. 14 от Етичния кодекс - да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. Неправилно, при изяснена фактическа обстановка, решаващият съд приема, че останалите вменени му нарушения на етичните правила не се доказват. Безспорно установеният факт на внасяне на алкохол от ответника по касация и самопризнанията му за целта на внасянето водят до извода, че с извършеното от служителя Красимир Китанов деяние се нарушават етичните правила по т. т. 13, 15, 31, 33 и чл. 41, които установяват, съответно, че държавният служител пази доброто име на институцията, насърчава хората да уважават закона с личен пример, при изпълнение на служебните задължения и в обществения живот следва поведение, което не уронва престижа на службата, не може да упражнява дейности, посочени в законодателството като несъвместими с неговите задължения и отговорности, както и да получава доходи от такива дейности, не се възползва от правомощията си с цел лично облагодетелстване или други користни цели. Настоящият състав на ВАС намира за необходимо да отбележи, че фактическото неполучаване на доход от внесения алкохол не може да опровергае извода за допуснато нарушение на етичното правило, въведено с нормата на чл. 33 от ЕК, предвид ясната цел на внасянето му. С нарушението на тези етични правила е уронен престижа на службата, тъй като деянието става достояние на широк кръг служители на МВР, впоследствие и на обществеността. Извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. С едно деяние е възможно да се нарушат няколко етични правила, както е в случая. Освен това нарушението дори само на едно от етичните правила е достатъчно основание, за да се наложи дисциплинарно наказание на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, стига с това нарушение да е уронен престижа на службата. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че заповедта на главния директор на ГД "ИН" е законосъобразен административен акт. Правилно е квалифицирано деянието по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, т. 10 от ЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 10 ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, с което се уронва престижът на службата "представлява" друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, поради което не е в противоречие с ТП № 3/07.06.2007 г. на ВАС. На последно място не е незаконосъобразност на административния акт посочената в него дата - 21.02.2011 г. - на освобождаване на жалбоподателя в първоинстанционното производство от държавна служба, и датата на издаването му - 05.04.2011 г. Разминаването е ирелевантно за фактическия състав на нарушението, предвид спазената административна процедура и произнасяне в законоустановените срокове на заповедта. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилния съдебен акт следва да бъде постановен друг, с който жалбата на Китанов срещу заповед № Л-2685 от 05.04.2011 г. като неоснователна бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,