Решение № 7626 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2013 г.

Решение № 7626 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Радко Йорданов Хаджиев - процесуален представител на "Вейката 2000" ЕООД, с. Кирково, община Кирково, област Кърджали, срещу решение № 184 от 21.12.2012 г., постановено по адм. д. № 172 по описа за 2012 г. на Административен съд - Кърджали. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 196 от 13.09.2012 г. на директора на Териториално поделение на Държавно горско стопанство - Кирково (ТП ДГС - Кирково). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. От ответната страна по касационната жалба - директорът на ТП ДГС - Кирково е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в нея, в които се съдържат твърдения противни на тези в касационната жалба се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Кърджали е бил сезиран с жалба, подадена от "Вейката 2000" ЕООД срещу заповед № 196 от 13.09.2012 г. на директора на ТП ДГС - Кирково, с която на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии-държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (наричана само "Наредбата") и във връзка със заповед № 150 от 6.07.2012 г. за продажба на прогнозно количество стояща дървесина на корен, е прекратил процедурата за продажба на стояща дървесина на корен от ГП 2012 г. на ТП ДГС - Кирково от обект № 1222 "Шумнатица", подотдели 257 "в". Като мотиви за прекратяването на заповедта е посочено, че определеният за купувач не е внесъл гаранция за изпълнение на договора и не е представил необходимите документи, съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата - фактическо основание, а като правно основание е посочил чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредбата. На заповедта е придадена предварително изпълнение съобразно чл. 60, ал. 1 АПК и на основание чл. 34, ал. 3 от Наредбата. От представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че в заповедта, с която е наредено провеждането на търг с явно наддаване, а така също и в утвърдената тръжна документация, възложителят е предвидил внасянето на гаранция за изпълнението на договора в размер на 5 % от достигнатата стойност на обекта в парична сума или в учредена банкова гаранция. Това е следвало да стане в срок от 3-дни от влизане в сила на заповедта на възложителя, с която е определен участника, спечелил търга. Според приложените доказателства съдът е приел за установено, че това изискване в тръжната документация, възпроизведено и в заповедта на възложителя не е било изпълнено от страна на жалбоподателя, като дори не се е и твърдяло за внасянето на парична сума или учредяване на банкова гаранция, поради което съдът е направил извод, че с обжалваната заповед възложителят правилно е прекратил процедурата, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно, макар и не по всички изложени мотиви. Правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че след като със заповед № 166 от 18.07.2012 г. директорът - действащ като възложител - е определил дружеството-жалбоподател за участник, спечелило търга, поради това, че той е бил единствен кандидат, а и тази заповед му е била съобщена на 25.07.2012 г., след изтичането на срока за обжалването й от 14 дни, тя е станала стабилен административен акт, поради това, че не е била обжалвана. След изтичането и на този срок е започнал да тече срокът за внасянето на гаранцията за изпълнение, според размера и вида, избран от изпълнителя и посочен в т. 5 от Заповед № 150 от 6.07.2012 г., съответно в т. 15.19 от условията за участие в търга, одобрени със заповедта за откриването му. След като такава гаранция не е била внесена, а не се и твърдяло въобще това обстоятелство, съдът правилно е приел, че за възложителя е налице хипотезата за прекратяването на договора според чл. 35, ал. 5, т. 2 от Наредбата. Правилни и обосновани са изводите на съда, че не е необходимо възложителят изрично да кани участника, определен за изпълнител да внесе гаранцията за изпълнение. Съдът в мотивите си е обсъждал заповед № 193 от 10.09.2012 г., с която е наредено откриването на нов търг, но допуснатото нарушение не е съществено, защото въведените изисквания и в тази заповед са почти идентични, както тези в заповед № 150 от 6.07.2012 г. Освен това от данните по делото се установява, че е проведен търг с явно наддаване, като процедурата е разписана в глава III, раздел I от Наредбата, в която са предвидени специалните основания за прекратяването на търга - чл. 64, а в заповедта за прекратяване, предмет на жалбата е посочено основание съдържащо се в Глава II, раздел II, които са общи разпоредби от Наредбата. Настоящият състав счита, че след като фактическото основание е правилно установено, а посоченото правно основание макар и от друг раздел и глава на Наредбата, но съответно по съдържание, не е съществено нарушение, защото в чл. 64, ал. 1, т. 8 е посочено същото правно основание за прекратяването на търга - определеният за спечелил търга не представи гаранция за изпълнение на договора. Оплакванията в касационната жалба относно това, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила са неоснователни. В жалбата не са формулирани и обосновани конкретни процесуални нарушения, допуснати от съда, за да бъдат проверени. Съдът е събрал всички относими по спора писмени доказателства, които е обсъдил и съпоставил с приложимото материално право. Неоснователно е и оплакването, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Дори и в касационната си жалба дружеството не сочи доказателства, че е внесло необходимата парична гаранция за изпълнение или да е учредило банкова гаранция в полза на възложителя. Неоснователно е и оплакването, че в документацията за участие не се е съдържал и проект на договор - лист 70 - 74 от делото. В този проект на договор в т. 2.5 отново е посочено, че в срок от 3 дни от влизането в сила на заповедта за класиране, купувачът представя гаранция за изпълнение на договора в посочения размер от 5 % от достигнатата стойност на обекта. Като не е внесъл гаранцията за изпълнение дружеството-жалбоподател, определено за участник спечелило търга с явно наддаване, само се е поставило в положението на неизправна страна, поради неизпълнение на заложените изисквания от възложителя, както в заповедта му за откриването на търга, а така също и в документацията за участие. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение