Решение № 10594 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2013 г.

Решение № 10594 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на Технически университет София, против Решение № 4813/15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 732/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на Николай Георгиев Божилов Заповед № 4488/12.12.2012 г., на Ректора Технически университет София, като незаконосъобразна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Николай Георгиев Божилов, лично с писмено становище и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № 4488/12.12.2012 г., на Ректора Технически университет София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 от Закон за висшето образование (ЗВО) във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 5 от от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени в Технически университет - София (Правилника), е отстранил от редовна докторантура докторанта маг. инж. Николай Георгиев Божилов. За да постанови този резултат съдът е приел, че с цитираната разпоредба от Правилника на ТУ София, е въведено ново, допълнително основание, извън изрично посочените в разпоредбата на чл. 74,, ал. 2 от ЗВО, поради което заповедта е материално незаконосъобразна. Решението е правилно. Като правно основание за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил чл. 20, ал. 1, т. 5 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени в Технически университет - София. Отстраняването на докторант от висше училище за определен срок и при осъществяването на определени предпоставки е регламентирано в чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование, съгласно който студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при: 1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; 2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище и 3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт не се допуска. Съгласно чл. 37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО, академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи в съответствие с този закон. Обстоятелството, че предвидената с Правилника хипотеза не фигурира в изброяването по чл. 74, ал. 2 от ЗВО, налага извод, че същата е в противоречие със закона, поради което приложение намира принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК. В случая, видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО, в същата са изброени изрично и изчерпателно основанията за отстраняване на докторантите за определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение по смисъла на чл. 37 от ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент. Като е наложил санкция на основание Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени в Технически университет - София, което не е сред изчерпателно изброените в чл. 74, ал. 2 от ЗВО, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400.00 лева Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение