Решение № 4638 от 16.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Барзева против решение 1778 от 21.10.2021 г., постановено по адм.д. 510/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Сатовча не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на З. Барзева против заповед 113/15.02.2021 г., издадена от кмета на Община Сатовча, с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 1 и 4, вр. чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, е забранено ползването на строеж склад 7 , находящ се в УПИ ІХ, кв. 67 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 4 ЗУТ, като сочи, че строежът е пета категория, който подлежи на приемане, ползва се към датата на съставяне на констативния акт, без да е въведен в експлоатация и не по предназначението му, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства е установено, че праводателят на жалбоподателката през 2016 г. е признат за собственик на стопанска постройка (обор) с площ от 536 кв.м., находяща се в УПИ ІХ, кв. 67 по плана на стопански двор на [населено място]. Жалбоподателката придобива собствеността на склад 7 с площ от 536 кв.м. в същия УПИ, от дружеството, което е признато за собственик на стопанската постройка. По делото има данни, че за строежа е издадено удостоверение за търпимост, което не е приложено по делото. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, като в същата е посочено, че постройката се ползва не по предназначение и без да е въведена в експлоатация по законоустановения ред, което сочи за наличие на правното основание на чл. 178, ал. 6, вр. ал. 1 и ал. 4, предл. 1-во ЗУТ. Съдът указва на страните доказателствената тежест, но това е извършено формално като по делото не са приложени каквито и да било доказателства и не са установени правно значимите факти. В съставения констативен акт е посочено, че строежът по нотариален акт е склад, а се ползва като овчарник, без да е променено предназначението му. Нормата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ регламентира, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. След като в заповедта е посочено, че обектът не е въведен в експлоатация, то по делото следва да се установи този факт, което не е сторено. По отношение какво е предназначението на строежа, за да се направи извод, че същият не се ползва по предназначение, също не са събрани относимите доказателства, а са налице противоречиви данни, поради което не може да се направи извод за наличие или липсата на основанието на чл. 178, ал. 4, предл. 1 ЗУТ. С оглед факта, че в титула на собственост на дружеството сградата е описана като обор, с каквото предназначение се ползва и от жалбоподателката и съответно описанието на сградата в нотариалния акт, с който се придобива склад, то по делото не е изяснено променено ли е предназначението на селскостопанската сграда и кога. Съдът приема, че е издадено удостоверение за търпимост на склад, но същото не е приложено по делото. Не са приложени и доказателства, установяващи нанесена ли е постройката в кадастралния план, респективно в кадастралната карта на селото и какво е предназначението на имота, в който се намира. Не е установено и дали същата фигурира и с какви характеристики в ПУП за УПИ ІХ, кв. 67. Не е установена и годината на извършване на строежа и респективно не е направена преценка за неговата търпимост, тъй като съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ търпимите строежине подлежат на премахване и забрана за ползване. Следователно по делото не е установено какво е предназначението на строежа, за да се направи извод, че същият не се ползва по предназначение. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства в т.ч. и с назначаване на съдебно-техническа експертиза, като установи налице ли е идентичност между описаната стопанска постройка в нот. акт 100 по нот. д. 268/2016 г. и склад 7, описан в н.акт 180 по нот.д. 165/2019 г. и ако е налице идентичност да установи кога е променено предназначението на сградата; да изиска и приложи по делото удостоверението за търпимост и преписката по издаването му; да установи кога имотът, респективно процесната сграда са нанесени в кадастралния план и в последствие в кадастралната карта, ако е одобрена такава и какво е предназначението на имота съобразно плана. Да установи дали сградата фигурира в ПУП за УПИ ІХ, с какви характеристики е същата и какво е предназначението на имота съобразно ПУП; да установи времето на извършване на строежа и да направи извод за неговата търпимост, като в зависимост от събраните доказателства да направи извод за материална законосъобразност или не на оспорената заповед. Предвид изхода на делото разноски на касаторката следва да се присъдят по реда на чл. чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,