Решение № 15899 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2020 г.

Решение № 15899 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Грозданова, действаща като ЕТ "М. – Грозданова" – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. Христова срещу решение № 2438/08.05.2020 г., постановено по адм. дело № 3564/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № Р-22220616002838-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 339/06.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП в оспорената част за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 20 351, 56 лв. за данъчни периоди на месеците юни, ноември и декември 2011 г. и месец февруари 2012 г. по фактури, издадени от "Айвънтрейд" ЕООД и "ММ 2010" ЕООД и лихви за забава в размер на 10 744, 53 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора неправилен е извода на съда, че със събраните по делото доказателства не се оборват констатациите на ревизиращия орган в оспорвания административен акт, както и че липсват конкретни мотиви в обжалваното решение Оплаква се, че при решаване на делото не се е произнесъл по наведените в жалбата доводи и събраните в тази връзка в процеса от жалбоподателя доказателства, а постановил необосновано решение в противоречие с действително наведените доводи и събраните доказателства. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че при решаване на делото съдът не е приложил правилно материалния закон и по-конкретно разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. По отношение на процесните доставки на черна ламарина и поцинкована ламарина твърди, че прилагането на тези норми е в разрез с действителната фактическа и правна обстановка по казуса, в разрез с обективния прочит и анализ на събраните доказателства. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че обективираните в 4 бр. фактури доставки, са нереални. Относно документирането на доставките, касационният жалбоподател твърди, че те доказват реалността им и не отговаря на обективната истина изложеното в решението, че не е приложил всички относими към процесните доставки документи. Сочи, че общ принцип в правото е, че никой не носи отговорност за виновното поведение на другиго. За извода в обжалваното решение, че липсват писмени договори за доставка и предавателно-приемателни протоколи касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че сочи на нереалност на доставките. В тази връзка се излагат доводи, че изрична писмена форма за доставка не е заложена нормативно и не е условие за валидност и реалност на сделката, поради което съдът неправилно бил приложил и чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е отчел и взел предвид многобройните и приложени от страна на ревизираното лице писмени доказателства, както и че всички плащания на ДДС по процесните фактури, са извършени по банков път, същите са включени в дневниците за периода, както при ревизираното лице, така и при доставчика, но не са взети предвид при решаване на делото или превратно приложени и затова изводите в решението са неправилни и необосновани. Относно съдебно-счетоводната експертиза касационният жалбоподател счита, че е установено, че ДДС е начислен и внесен в бюджета, установен е стоковия поток (вход-изход-наличност), установена е и кадровата и материалната обезпеченост на търговеца и доставчиците и процесните доставки са включени в справките-декларации по ЗДДС на доставчиците. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с което се иска да се отмени като неправилно обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, като се уважи жалбата и се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Христова, която е представила и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП процесуалния си представител юриск. Кръстева, я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на М. Грозданова, действаща като ЕТ "М. – Грозданова" – [населено място] срещу цитирания по-горе ревизионен акт, потвърден в обжалваната част от решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 20 351, 56 лв. за данъчни периоди на месеците юни, ноември и декември 2011 г. и месец февруари 2012 г. по фактури, издадени от "Айвънтрейд" ЕООД и "ММ 2010" ЕООД и лихви за забава в размер на 10 744, 53 лв., първоинстанционният съд е приел, че още в хода на ревизионното производство е установено, че доставчиците не са открити на декларираните от тях адреси и не са представили изисканите документи, а в съдебното производство също не са открити от вещото лице, което не е могло да провери техните счетоводства и да даде заключение дали са разполагали със стокови наличности от вида на доставените и от кого са придобити. Според съда от страна на доставчиците не са представени никакви доказателства и липсвала възможност за проверка на техните счетоводства, както и дружествата са дерегистрирани по ЗДДС, а през 2011 г. и 2012 г. са декларирали значителни обороти, но при тях липсват ДМА. По отношение на конкретните сделки съдът е приел, че са налични само фактури, като плащане по банков път има само по една от тях № 1... 13/11.05.2011 г., издадена от "ММ 2010" ЕООД и по фактура № 519/05.06.2012 г., издадена от "Айвънтрейд" ЕООД. Съдът е приел в решението си, че получателят по доставките разполага единствено с процесните фактури без съпътстващи документи, а предвид, че те касаят родово определени вещи, получателят за да приспадане данъчен кредит, следва да установи предаване на стоките съгласно чл. 24, ал. 2 ЗДДС, но липсват приемателно-предавателни протоколи. Относно механизма на доставките, описан в писмените обяснения на жалбоподателката и показанията на нейната дъщеря според съда изисква транспортиране до складовата база на получателя в Ботунец, но липсват данни с какви превозни средства е осъществяван транспорта, от кой склад са натоварени стоките, по какъв маршрут, на коя дата и на кое лице са предадени. Съдът е приел, че са констатирани неточности между издателя и посочения доставчик в т. нар. спесификации към част от фактурите, което потвърждава изводите за липса на реално осъществени облагаеми доставки. По отношение на отчетните документи за складовите наличности, за които говори свидетелката Георгиева, съдът е отразил в решението си, че те не са представени по делото. Изводът на съда е, че издадените фактури не доказват реално осъществени доставки, а само документално оформяне на стокови потоци в реално функциониращ търговски обект с цел постигане на ДДС резултат, който да избегне плащания към бюджета. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит е предпоставено от реалността на доставката на стоки и/или услуги с оглед изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и/или чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. След като получателят по доставките се възползва от правото да приспадне начисления от доставчика и платения на същия ДДС, то негова е доказателствената тежест да установи всички положителни факти относно реалността на доставката и при успешното доказване на този юридически факт, да упражни правото на данъчен кредит. При положение, че приходните органи в ревизионния акт твърдят само отрицателни факти, свързани с констатираната от тях нереалност на доставките, то в тежест на жалбоподателя като получател по фактурите и като ползващ се от даденото му от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит, е длъжен да докаже, че фактурираните доставки в случая на родовоопределени вещи са му предадени от доставчиците по силата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, не може да се вмени като отговорност на получателя, тъй като той не може да бъде държан отговорен за действията и/или бездействията на неговите доставчици. Негово задължение е да установи, че фактурираните му доставки, са действително осъществени, което означава, че следва да представи достатъчно категорични доказателства, че стоките (поцинкована и черна ламарина) са му предадени. В този смисъл е и практиката на СЕС по дела С-324/11 (Gabor Toth), С-80/11 и С-142/11 (Mahagйben kft и Pйter Dбvid) и С-18/13 (Макс Пен), която не допуска да се откаже право на данъчен кредит, ако доставчиците по сделките не са имали кадрова, материална и техническа обезпеченост, освен ако получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че доставчиците му участват в данъчна измама. Въпреки твърденията в касационната жалба, че по делото са представени многобройни доказателства, вкл. приемателно-предавателни протоколи, такива липсват. Твърденията за реалност на доставките не са документално оформени. Издадените фактури могат да заместят само липсата на договори, което да установи възникнали облигационни правоотношения между страните по доставките, но те не установяват реалното им предаване, респ. получаване. Приложените към фактурите спесификации също не доказват, че издателите на фактурите действително са предали обективираните в тях стоки, тъй като те не изхождат от страните по доставките. Предвид дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО тя изисква не да се прехвърля собственост, каквото е изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в относимите редакции за 2011 г. и 2012 г. върху фактурираните стоки, а само правото на разпореждане, което означава, че е достатъчно за правото на данъчен кредит за получателя доставчикът му да е предал стоката, въпреки че той не е неин собственик. В процесния случай обаче освен начисляване на ДДС и осчетоводяване на доставките и от получателя и от доставчиците предвид допуснатата от съда и приета съдебно-счетоводна експертиза, реалността на доставките не е доказана поради липса на двустранно подписани документи между страните по доставките, че процесните стоки са предадени от доставчика, съотв. приети от получателя, въпреки показанията на свидетелката Георгиева, която е обяснила техния механизъм, в който задължително присъства подписване на приемателно-предавателни протоколи, но такива липсват като доказателства по делото. Плащанията на данъчната основа и на ДДС също не са законови предпоставки за законосъобразното упражняване от получателя на правото на данъчен кредит, а те представляват само индиция за реалност на доставките само, ако са налице достатъчно безспорни доказателства за приемане/предаване на стоките от доставчика на получателя, което в настоящия казус не е установено. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил събраните и относими за правния спор доказателства, поради което не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито оплаквания се съдържат в касационната жалба. При правилно установена фактическа обстановка по делото, са направени и правните изводи, поради което решението е и обосновано и в съответствие с приложимия материален закон – ЗДДС, поради което не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения. Решението като правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Кръстева, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 462 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение