Решение № 7096 от 19.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2012 г.

Решение № 7096 от 19.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Севастакиев Яев от гр. София против решение № 1262 от 24.01.2012 г., постановено по адм. дело № 316/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което по жалба на Министерство на правосъдието е отменено решение № 276 от 3.12.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). По наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон моли за отмяната му. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 276 от 3.12.2010 г. на КЗД, с което последната е установила на основание чл. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), че Министърът на правосъдието, чрез издаване на заповед № ЧР-05-51 от 09.03.2010 г. е дискриминирал по признак "възраст" Евгени Яев, при осъществяване правото му на труд, в противоречие с нормите на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и е предписала на министъра да отмени заповедта. Правилно тричленният състав е установил фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, като страните не спорят относно фактите. Правилно въз основа на установените факти съдът е приел, че в случая, с издаване на заповед № ЧР-05-51 от 9.03.2010 г. на министъра на правосъдието, с която е обявен конкурс за заемане на пет щатни бройки за длъжността "фелдшер", категория "Е - изпълнителски персонал" и, в която е поставено като специфично изискване към кандидатите за постъпване на държавна служба да не са по-възрастни от 55 години към датата на обявяване на конкурса, не е осъществена дискриминация по отношение на Яев. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. В случая поставянето на това изискване от една страна не води до извод за по-неблагоприятно третиране на Яев, на основата на признак "възраст, отколкото са били третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, доколкото това условие е към всички кандидати за участие в конкурса и не е персонално изискване към, а от друга по силата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр поставянето на изискване за възраст при посочените в текста предпоставки, изрично е изключено от законодателя като форма на дискриминация. Същевременно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗЗДискр забраняваща на работодатели да поставят изискване за възраст, изрично изключва от тази забрана случаите по чл. 7 от с. з. Правилно в обжалваното решение тричленният състав е приел, че касаторът е кандидатствал за служба, за която съгласно Правила за условията и реда за постъпване на държавна работа в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието (Правилата), като специфично изискване за кандидатите за длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение е поставено условие да не са по-възрастни от 40 години и макар в случая органът да не е спазил точно изискването, като е поставил по-висок праг - 55 години в случая не е осъществена дискриминация. Обоснован е изводът на съда, че това условие е свързано с пределната възраст, до която може да се осъществява това служебно правоотношение - 60 години. С оглед на това е прието правилно, че при определяне на възрастова граница от 55 години в случая министърът, в условията на предоставената му оперативна самостоятелност и в съответствие с нормата на чл. 12, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр е извършил преценка за необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността, преди пенсиониране и създаване на кариерно развитие на служителите, като това е свързано и с прослужване на определен период от време на съответната длъжност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, т. 1 б. "в" от Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Съгласно същата държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на националното право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, като могат да включват определяне на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадена длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране. В конкретния случай изводите на съда са в съответствие с цитираната норма, базирани са на установените по делото факти и при съобразяване на спецификата на длъжността, за която е кандидатствал касатора, обстоятелството, че за същата е предвидено по-ранно пенсиониране, както и първоначално обучение за същата. Наведеният довод, че касатора не се нуждае от първоначално обучение е неоснователен, с оглед предвиденото в Правилата изискване за първоначално професионално обучение на всички новоназначени служители. Това обстоятелство, както и предвиденото по-ранно пенсиониране на тази категория служители безспорно води до извод, че назначаване на лица над 55 години, които на практика ще заемат длъжността за срок по-малък от пет години води до извод, че поставеното условие за възраст е в съответствие, както с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр, така и с тази на чл. 6, т. 1 б. "в" от Директива 2000/78/ЕО на Съвета. Наведените доводи от касатора за неправомерно провеждане на конкурса са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав