Решение № 73 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1892/2014 г.

Решение № 73 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1892/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. П. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 717/2014 г. на Старозагорския районен съд и на в. н. о. х. д. № 1231/2014 г. на Старозагорския окръжен съд и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. В искането са изложени доводи, отнасящи се както до обосноваността на присъдата и на въззивното решение, така и такива за съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Поддържа се, че осъденият е признат за виновен без да е извършил инкриминираното деяние, както и че e бил принуден да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се, че въззивната инстанция неоснователно е отхвърлила доказателствените му искания. Поддържа се искане производството по делото да бъде възобновено, като бъдат отменени постановените съдебни актове. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа искането и пледира същото да бъде уважено. Сочи, че осъденият не е разбрал същността на процедурата, по която е било разгледано делото от първоинстанционния съд и най-вече обстоятелството, че е лишен от възможността да поиска разпит на свидетели. Допълнително излага доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденият К. моли съда да върне делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е в срок, процесуално допустимо е, но е неоснователно. Сочи, че твърденията на осъдения, че не е извършител на престъплението са голословни, тъй като тези обстоятелства са установени по несъмнен начин не само от признанията на К., но и от всички останали доказателства по делото. Изтъква, че отказът на въззивния съд да уважи доказателствените искания на осъдения е в съответствие с ТР № 1/2009 на ОСНК. Намира, че не са допуснати нарушения на материалния закон при квалифициране на релевантните факти. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 113/12. 06. 2014 г. по н. о. х. д. № 717/2014 г. Старозагорският районен съд, 7 наказателен състав е признал К. П. К. за виновен в това, че на 15. 07. 2013 г. в [населено място], по хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив причинил на М. Г. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 131а вр.