Решение № 8088 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 180/2016 г.

Решение № 8088 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 180/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Хаджиева, против решение № 1637/3.11.2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на РДНСК - ЮЗР, гр. Б., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Михайлова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, което е второ по ред, Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Д. А. Д. против Заповед № ДК-02-ЮЗР-274/15.08.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, гр. Б., като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и с нея по отношение съпруга на оспорващата е наредено премахването на незаконен строеж: " Търговски обект-ресторант и долепен до него дървен навес", с изключение на съществуващата плътна стена към УПИ VII, изградени в ПИ с идентификатор 65334.300.2191 по КККР на гр. С. С. е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като се касае за строеж - СИО на адресата - В. Б. Д. и съпругата му - Д. А. Д., поради което за последната, като собственик е налице правен интерес, независимо че не е адресат на заповедта. По същество е извел изводи за законосъобразност на заповедта, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Отхвърлил е доводите на оспорващата за съществено нарушение на процедурата по издаване на акта, поради неуведомяването й за производството и невръчване на съставените 2 бр. констативни актове, с мотиви, че съпруга й е уведомен, като адресат на заповедта. Установил е, след обстоен анализ на доказателствата, че строежа "Търговски обект-ресторант" е изграден през 1993 г. като временен търговски обект /ВТО/, с площ от 18 кв. м., впоследствие разширяван на два пъти през 1997 г. и 2008 г., при което е достигнал сегашните си размери и вид, представляващ обособен бар, кухня, три зали за посетители, санитарни възли и второ ниво чрез външна метална стълба - зала IV, както и долепен до него строеж - дървен навес, като за извършеното строителство-разширение през 1997 г. и 2008 г. няма издадени строителни книжа, каквито се изискват съгласно ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Като се е позовал на неоспореното заключение на СТЕ е приел, че след разширението на място е изграден изцяло нов обект, който включва в обема си площа на ВТО по начин, че не може да бъде отделен. Поради това строежа като цяло е незаконен, при условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като строежа е в несъответствие с действащия подробен устройствен план, в сила от 1990 г., съгласно който имота е отреден за ниско жилищно строителство, без предвиждане за допълващо застрояване, каквото е извършеното незаконно строителство. Отхвърлил е и доводите на оспорващата за наличие на търпим строеж, в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради отсъствие на условията за приложение на тази разпоредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съобразно описанието на строежа по съставените 2 бр. КА и заключение на СТЕ, което не е било оспорено от страните, изводите на съда, че разпоредения за премахване обект, представляващ ресторант, с долепен до него дървен навес, представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който, съгласно годината на изграждане - 1997 г. и 2008 г. се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, на основание чл. 55 от ЗТСУ (отм.), чл. 137, ал. 3 ичл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с каквито строежа не разполага, са законосъобразни. В случая е без значение, че първоначално строежа е изграден през 1993 г. като ВТО, при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм. ред. Д. в. бр. 48/1985 г./, защото и за него липсва разрешение за строеж, а е налице само виза за проектиране, презаверена на 7.02.2001 г. по чл. 120а от ППЗТСУ /отм. ред. Д. в. бр. 6/1998 г./. ВТО са такива до заемане на терена за извършване на ново строителство, съгласно предвижданията на плана - в случая 3-етажната жилищна сграда, след което се събарят. Освен това към момента този ВТО не съществува във вида и параметрите по издадената виза, а е инкорпориран в съвсем нов обект - ресторант по начин да не може да бъде отделен. Последният, противоречи на предвижданията на действащия ПУП-ПЗ, в сила от 1990 г., съгласно който имота е отреден за ниско жилищно застрояване, но не и за допълващо застрояване, какъвто се явява ресторанта с долепения до него дървен навес. В. от заключението на СТЕ и скици-извадки от ЗРП на гр. С. от 1990 г. за процесния УПИ VIII-2191 се предвиждат две жилищни сгради, едната 3-етажна на уличната регулация, която е реализирана и втората-гаражи + 3 жил. етажа, разположена навътре от уличната регулация, на калкан с жилищната сграда, която се предвижда в съседния УПИ VII-2192, за който има одобрено ЧКЗСП със заповед № 2527.05.1991 г., видно от Скица № 302/15.04.1991 г., на стр. 62 от делото. Тази втора жилищна сграда попада частично върху строежа на процесния ресторант. За ресторанта е установено, че няма издадена виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, каквато се изисква за сграда на допълващо застрояване, а издадената такава за ВТО е относно строеж от 18 кв. м., какъвто на място няма изграден. При тези данни изводите на съда, че строежа е незаконен при условията на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ са правилни. Налице са законовите условия за издаване на заповед за премахването му и като е достигнал до същите изводи решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователни са оплакванията, за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, които неправилно не са взети предвид от съда. Неуведомяването на касатора, като съпруга на извършителя, за образуваното административно производство не е такова нарушение. С уведомяването на съпруга за производството и за съставените КА-ве, се счита, че е извършено съобщаване и на съпругата, както правилно е прието от съда. Липсва и твърдяното несъответствие в описанието на строежа по КА-ве и заповед, със описанието му по заключението на СТЕ, относно съществуващата на място четвърта зала, на второ ниво. Съдът е изложил подробни мотиви, че такова несъответствие липсва, които настоящия състав възприема, без да е нужно да ги повтаря. Неоснователни са и оплакванията за наличие на търпим строеж, с оглед издаденото Удостоверение за търпимост, за което правилно е прието, че не обвързва съда. За търпимостта на строежа, при условията на § 16, ал. 2 от ПРЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, в частта му касаеща разширението, извършено през 1997 г., липсва условието същия да е допустим по действащия подробен устройствен план и по разпоредбите, които са действали по време на неговото извършване. За разширението, извършено през 2008 г. цитираните разпоредби са неприложими и по отношение на това строителство не може да се говори за търпимост. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение