Решение № 10896 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 358 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело 474/2023 г. Административен съд Перник е обявил за нищожен акт за установяване на задължение 32-482836/19.07.2023 г., издаден от главен инспектор в ТД на АМ, сектор Обслужване, отдел Акцизна дейност в ТД Митница София, с който е установено задължение за акциз в размер на 9 154,34 лв., потвърден с Решение РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД Митница София. С решението съдът е осъдил Агенция "Митници", да заплати на Форс 1962 ЕООД, ЕИК 203980540, със седалище и адрес на управление гр.Радомир, [улица], представлявано от управителя Д. С. М., разноски по делото в общ размер на 1265,43 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница София към Агенция Митници, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Станкулова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Перник е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспореното решение на директора на ТД Митница София. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Форс 1962 ЕООД, ЕИК 203980540, със седалище и адрес на управление гр.Радомир, [улица], представлявано от управителя Д. С. М., чрез процесуалния си представител адв.Б. Методиева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e основателна. С решението си Административен съд Перник е обявил за нищожен акт за установяване на задължение 32-482836/19.07.2023 г., издаден от главен инспектор в ТД на АМ, сектор Обслужване, отдел Акцизна дейност в ТД Митница София, с който е установено задължение за акциз в размер на 9 154,34 лв., потвърден с Решение РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД Митница София. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения митнически акт . При извършената преценка за законосъобразност на оспорения акт административният съд е приел, че същият е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя на акта. Систематизирани за нуждите на настоящето решение, мотивите на съда се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на института на нищожността в административното право. 2. Прието е, че в хода на производството осъществена по реда на чл. 107 от ДОПК, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства не са установени от материално компетентен орган на митническата администрация. Този извод е обоснован с нормата на чл.104,ал.1 ЗАДС, която урежда компетентните органи за установяването, обезпечаването и събирането на задължения за акциз - митническите служители определени със заповед на директора на Агенция Митници, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. 3. Възпроизведена е и правната рамка на акта за установяване на задължения по реда на чл.107 ДОПК. 4. На база на доказателствата по делото е прието, че така цитираните законови разпоредби обосновават извод, че именно в правомощията на митническите служители, имащи правата и задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107 от ДОПК, каквато е и настоящия казус. 5. Посочено е, че в случая административното производство е образувано служебно, в хипотезата на чл. 107, ал. 3, предл. трето ДОПК, от Ю. В. В. на длъжност главен инспектор в ТД на АМ, сектор Обслужване, отдел Акцизна дейност в ТД Митница София, който е и издател на оспорения АУЗ, тъй като задължението (за акциз) не е начислено и платено и на жалбоподателя не е извършена ревизия. 6. Прието е, че за да е налице материална компетентност на органа издал оспорения акт следва първо, същият да е митнически служител и второ, да има правата и задълженията на орган по приходите, т. е. да е сред служителите определени със заповед на директора на Агенция "Митници" по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Посочено е, че в конкретния случай не се установява да са налице и двете предпоставки, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че ответният административен орган е бил задължен изрично да ангажира доказателства за компетентността на органа издал оспорения, като с протоколно определение от 25.01.2024 г., съдът е изрично е изискал да бъде представена заповедта на директора на Агенция Митници, с която са определени митническите служители, които имат компетентността по чл. 7 от ДОПК, съгласно изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Отбелязано е, че в изпълнение на това определение са представени единствено Заповед за изменение на служебно правоотношение 1182/06.06.2023 г., видно от която, считано от 13.06.2023 г. Ю. В. е преназначен на длъжност главен инспектор в Териториална дирекция на Агенция Митиници и подписана от последния длъжностна характеристика на заеманата длъжност. 7. Според първоинстанционния съд непредставянето на посочената заповед обосновава приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, даваща основание на съда да приеме за несъществуващи фактите, по отношение на които страната не е изпълнила указанието за попълване на административната преписка, какъвто несъмнено е настоящия случай. 8.На основание гореизложеното е обоснован извод, че липсата на доказателства главен инспектор Ю. В. да е сред митническите служители, определени със заповедта по чл. 104, ал. 1 ЗАДС на директора на Агенция "Митници", не дава възможност да се формира извод, че обсъжданият акт е издаден от служител на митническата администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, от което следва, че процесният административен акт не е издаден от материално компетентен орган на митническата администрация. Решаващите констатации на административният съд са, че липсата на материалноправна компетентност за административния орган да издаде конкретен индивидуален административен акт има във всички случаи за последица неговата нищожност, като в конкретния случай обжалваният АУЗ се явява нищожен като издаден от некомпетентен административен орган и следва да бъде прогласен за такъв. Доколкото обаче, нищожността е изключително тежък порок, който поглъща другите форми на незаконосъобразност, то съдът не дължи друга проверка на процесния акт, извън обявяването на недействителността на последния. Решението на Административен съд Перник е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на директора на ТД Митница София се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Перник поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства и в противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че издателят на оспорения акт за установяване на задължения не е имал материална компетентност да го издаде. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл.104,ал.1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Според изречение второ от нея алинея, митническите служители имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители. Съгласно чл.7,ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. От изложеното следва, че органите по приходите издават актовете по чл.107 ДОПК за определяне на задължения по декларация, какъвто е и процесния акт. От представените по делото доказателства се установява, че производството по него се е развило във връзка с извършена проверка и подадени документи от ответното по касация дружество от/до Митница Столична, понастоящем закрита и с правоприемник Митница София. От приложената на л.181 от първоинстанционното дело заповед за изменение на служебно правоотношение 1182 от 06.06.2023г., издадена от директора на Агенция Митници е видно, че издателят на акта Ю. В. В. е преназначен на длъжност главен инспектор в Териториална дирекция Митница София. От изложеното се следва, че към момента издаването на акт за установяване на задължение 32-482836/19.07.2023 г. лицето е имало качеството на служител на митническия орган, от което по силата на чл.104,ал.1,изр.второ ЗАДС следва, че има и правомощието на орган по приходите, т.е. има компетентност да издава актове в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз. Същият е и служител на компетентния митнически орган ТД Митница Столична. Прието в обратния смисъл от първоинстанционния съд не може да бъде споделено. На първо място от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че издателят на акта има качеството на митнически орган към компетентна териториална дирекция, а изискването същият да фигурира в нарочна заповед на директора на Агенция Митници, както е приел административния съд, е несъстоятелно, тъй като такова нарочно изискване законът /чл.104,ал.1,изр.последно ЗАДС/ поставя само по отношение на служители, които имат компетентност на територията на цялата страна. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че акт установяване на задължение 32-482836/19.07.2023 г., издаден от главен инспектор в ТД на АМ, сектор Обслужване, отдел Акцизна дейност в ТД Митница София, с който е установено задължение за акциз в размер на 9 154,34 лв., потвърден с Решение РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД Митница София, е издаден от компетентен орган. Като е приел друго и прогласил оспореният административен акт за нищожен, Административен съд Перник е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.2,т.1 АПК постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав. При условията на чл.226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,