Решение № 13267 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2014 г.

Решение № 13267 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Хасково, срещу решение № 31 от 26.03.2014 г. по адм. дело № 25/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Хермине Агопян с постоянно пребиваване в Република България, гр. Хасково, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 31 от 26.03.2014 г. по адм. дело № 25/2014 г. Административен съд - гр. Хасково, е отменил решение № Ж-95-1 от 8.01.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Хасково, и потвърденото с него разпореждане № 4710258490/ПР 1300 от 29.10.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Хасково, и е върнал преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Хасково, за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че кандидатстващата за пенсия за осигурителен стаж и възраст Хермине Агопян е гражданка на Армения с разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Подала е заявление за отпускане на цитираната пенсия с вх. № МП-16440 от 10.07.2013 г. Във връзка с последното е бил установен 12 години, 7 месеца и 13 дни осигурителен стаж в СССР и 6 години, 6 месеца и 20 дни осигурителен стаж в Република България. Армения не е държава - членка на Европейския съюз, и по отношение на нейните граждани не се прилагат Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. Казаното се отнася и до Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. Липсва спогодба за социална сигурност, сключена между Република България и Армения. Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, в сила през периода 1960-2004 г., е била денонсирана със закон, обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 1.01.2004 г. Жалбоподателката и решаващият състав на Административен съд - гр. Хасково, неправилно са се позовали на цитираната спогодба. Денонсирането води до прекратяване на действието й. След денонсирането на посочената спогодба е сключен Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, ратифициран със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 10.04.2009 г., в сила от 20.03.2010 г. Според първата новела на чл. 3 този договор регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни. Следователно разпоредбите на този договор са приложими само за граждани на Република България и на Руската федерация, а Армения не се числи към последната. В чл. 24 от ПЗР на договора изрично е посочено, че при определяне на право на обезщетение и пенсия според този договор се взема предвид осигурителен (трудов стаж), придобит на територията на една от договарящите страни (Република България и на Руската Федерация, а не на СССР) преди влизането в сила на този договор. Текстът на чл. 23 от ПЗР на договора дори допуска преразглеждане на вече отпуснати пенсии. Съгласно чл. 37, ал. 2 НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Действително осигурителният стаж на Агопян е положен при действието на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, но осигурителният й стаж, положен в СССР, може да бъде признат само ако тя е гражданка на Руската федерация, с оглед персоналния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Следователно към датата на заявлението за отпускане на пенсия - 10.07.2013 г., цитираната спогодба не може да служи като правно основание за признаване на осигурителен стаж, положен на територията на бившия СССР. Целта на международните договори за социална сигурност е да гарантират взаимно правата на своите граждани в цитираната сфера и при липса на такива международни актове не е налице правно основание за признаване на тези права, включително и в областта на пенсионното осигуряване. От изложеното се налага изводът, че когато лицата представят заявления с документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит на територията на бившия СССР, която понастоящем е Руска федерация, в която Армения не е включена, следва преди всичко да се съблюдава персоналният обхват на договора. В случай че заявителят е с гражданство, различно от българско или на Руската федерация, по отношение на същия липсва правно основание за преценка на правото на пенсия съгласно Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, тъй като този заявител не попада в персоналния обхват на договора (чл. 3) и от българската компетентна институция не следва да се изпращат формуляри и документи до Пенсионния фонд на Руската федерация. В случай че със заявлението е поискана преценка на българска и руска пенсия, преценка на правото на българска пенсия се извършва при прилагане на разпоредбите само на българското законодателство - чл. 70, ал. 9 КСО. В мотивите на решение № Ж-95-1 от 8.01.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Хасково, и на потвърденото с него разпореждане № 4710258490/ПР-1300 от 29.10.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Хасково, изрично е посочено, че лицето не попада в персоналния обхват на договора. При наличието на 6 години, 6 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория в Република България Агопян не отговаря на изискванията на чл. 68 КСО, нито на тези на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пред Агопян съществува правната възможност да сезира Пенсионния фонд на Руската федерация с искане за отпускане на пенсия, като в случая българската компетентна институция ще е длъжна да представи данни за положения от нея трудов и осигурителен стаж на територията на България. Жалбоподателката е следвало да установи също така дали спорният осигурителен стаж е положен в Армения, или в държава, която сега се числи към Руската федерация. От писмо изх. № 4710258490 от 9.09.1999 г. на НОИ това не става ясно. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Ето защо последното подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, а изложените в тези мотиви съображения обуславят неоснователност на подадената жалба и отхвърлянето й като такава. Предвид окончателния изход на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касационния жалбоподател се присъжда сумата 300 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,