Решение № 5230 от 17.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Медико-дентален център Свети Панталеймон Плевен ЕООД с адрес в гр.Плевен, чрез адв.В. Галева против Решение 241 от 26.05.2022 г., постановено по административно дело 960/2021 г. по описа на Административен съд Плевен,в частта му ,с която е отхвърлена жалбата на Медико-дентален център Свети Панталеймон Плевен ЕООД против т.4 от диспозитива на Заповед за налагане на санкции РД-08-2198/03.11.2021г на директора на РЗОК-Плевен. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл. 154, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020-2022г. (НРД за ДД за 2020-2022г.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.Претендира маловажност на извършеното нарушение от страна на д-р Нинов,което не обуславяло подобен вид санкция. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за частично прекратяване на договора. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът директорът на РЗОК Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Ламбова, в с.з. от 26.04.2023г, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Плевен е Заповед за налагане на санкция РД-08-2198/30.11.2021 г., издадена от директора на РЗОК Плевен, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 76, ал.2, вр.ал. 1, от ЗЗО, и чл. 142 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 т.2 вр. ал.2 и чл.70 вр.чл.154 ал. 1, от НРД за ДД 2020-2022 г. на Медико-дентален зентър Свети Панталеймон ЕООД по т. I.1,I.2 и II.1 от констативната част са наложени имуществени сакнции от по 100 лв за нарушения на чл.55 ал.2 т.2 и 3 ЗЗО вр. чл.84 ал.1 т.2 и чл.94 вр чл.103 НРД ДД 2020-2022 , поради отчетена дейност в нарушение на правилата на чл.94 от НРД ДД,тъй като става дума за дентална дейност на лица [заличен текст] и по т.II.2 от констативната част поради отчетени три дентални дейности, които не са извършени през месец април и юни 2021г , е наложена санкция частично Прекратяване на договор 150916/27.01.2020 г., сключен между НЗОК и Медико-дентален център Свети Панталеймон Плевен ЕООД частично, по отношение на дейността на лекаря от лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ Медико-дентален център Свети Панталеймон Плевен ЕООД, който не е извършил тази дейност - д-р Е. Нинов.Предмет на настоящето касационно производство е единствено решението на АС-Плевен ,с което е отхвърлена жалбата на Медико-дентален център Свети Панталеймон Плевен ЕООД против т.II.2 от констативната част на оспорената първоначално заповед РД-08-2198/30.11.2021г на Директора на РЗОК-Плевен. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р Е. Нинов по отношение на здравно осигуреното лице С. Митов е отчел дейности, които не са извършени две обтурации с амалгама или химичен композит с код 301 на зъб с код 53 и зъб с код 63 ,отчетени с АЛ 292/21.04.2021г. и една дейност с код 301/ обтурация с амалгама или химичен композит на зъб с код 83/,отчетена с АЛ 446/30.06.2021г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на 154, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020-2022г. (НРД за ДД за 2020-2022г.) и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразното налагане на санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р Е. Нинов. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.Обсъдени са както решението на арбитражната комисия в административното производство,така и заключението на съдебно-медицинската експертиза ,което е кредитирано при преценка и с останалите събрани писмени доказателства. Те ясно показват ,че временните зъби 53, 63, 73 и 83 на здравно осигуреното лице нямат следи от дефекти или обтурации или друго проведено лечение.Детето е с диагноза [заличен текст] и е лекуван през 2020 г. и 2021 г., в лечебното заведение по договор за Първична извънболнична дентална помощ, а не по договор за Специализирана извънболнична дентална помощ. Установява се нормално за възрастта съзъбие с наличие на временни и постоянни зъби. Временните кучешки зъби 53, 63, 73 и 83 са налични и интактни, без кариеси, фрактури или обтурации. От предоставените три панорамни рентгенографии, последната от 05.04.21 г. се вижда, че всички кучешки зъби са интактни. В ЗОК и Амб. л. 292 от 21.04.21 г. са нанесени две обтурации с код 301 на 53 и 63 зъби. В ЗОК и Амб. л. 446 от 30.06.21 г. е нанесена обтурация с код 301 на 83 зъб с диагноза [заличен текст]. За календарната 2021 г. са отчетени три дентални процедури, които не са извършени. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 154, ал. 1, от НРД за ДД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО. Първата разпоредба предвижда,че в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор, прекратяването на договора следва да засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. Отчетената дейност не е извършена от д-р Ненов, като правилно е прекратен ИД само по отношение на него. Установява се от Приложение 1 към ИД,че при касатора работят още двама лекари по дентална медицина, по отношение на които договорът продължава да действа и не е прекратен. Правилно е прието,че доколкото в ИД е предвидена възможност за оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина по същия договор, не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, и договорът в настоящия случай правилно е прекратен частично на осн. чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО. Доколкото в случая става въпрос за дентално лечение на дете с [заличен текст],което предполага трудности при осъществяването на лечението,то и неоснователно се явява твръдението изложено в касационната жалба,че е налице технически пропуск на д-р Ненов при оформянето на документация в амбулаторните листове,като е отбелязъл в тях зъби,които не е лекувал,а не тези зъби ,които напрактика е излекувал.При два оформени амбулаторни листа единия през месец април ,втория през юни 2021г допускането на техническа грешка по отношение на три лекувани зъби е житейски и правно неоправдано,най малкото поради поетото задължение по договора с НЗОК за стриктно спазване на документирането на извършваната дейстност спрямо здравно осигурени лица. Нито в закона, нито пък в НРД за ДД за 2020-2022 г., приложението на посочените по горе разпоредби е поставено в зависимост от това, дали отчитането на дейност, която не е фактически извършена е резултат от допусната грешка, незнание или неумение да се работи с електронната информационна система или поради някакви други причини. Фактическите констатиции на първоинстанционния съд напълно се обвхващат от правната норма на чл.154 ал.1 от НРД и същата не съдържа изискване дентална дейност да е била извършена,но да не е документирана правилно,а напротив- да е документирана дейност,която не е извършена въобще.Такава констатация,както бе посочено е установена по беспорен начин и в рамките на арбитражното производство пред органа,така и от заключението на СМЕ пред първоинстанционния съд.Не се откриват и твърдените нарушения на процесуалните правила на чл.7,9 и 12 АПК,доколкото в първоинстанционното производство няма ограничение за събирането на доказателства,като назначената СМЕ е основно по молба на касатора и допълнителен въпрос от ответника по касация,поради което изискването за равнопоставеност и състезателност в процеса е спазено. Неоснователно е и позоваването на чл.27 от ЗАНН с оглед на твърденията за маловажност на случая- освен неприложимостта на тази разпоредба в производствата по налагане на сакнции по ЗЗО с оглед на обстоятелството,че чл.59 ал.11 т.1 б.а ЗЗО не е аналогична с налагането на административно наказание по съответния материален закон по реда на ЗАНН,то и с оглед на фактите по спора- три отчетени,но неизвършени дентални дейности спрямо дете с психическо заболяване в период от три месеца/ април- юни 2021г/ не би могло да обуслови маловажност на случая. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило на чл.59 ал.11 т.1 б. а ЗЗО правилно договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Медико-дентален център Свети Панталеймон Плевен ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК Плевен разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,