Решение № 8770 от 25.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 5757/12.10.2022 г., постановено по адм. д. 6572/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна като разноски адвокатско възнаграждение. Ответникът Казино Ескейп гр. Исперих ООД оспорва касационната жалба в писмен отговор, в който претендира разноски. В молба от 20.12.2022 г. се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за юрисконсулско възнаграждение и се представя списък на разноските, които се претендират. С молба от 18.01.2023 г. се заявява, че се поддържа подадената от дружеството жалба и се претендират разноски, но различен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 5757/12.10.2022 г., постановено по адм. д. 6572/2022 г. по описа на АССГ е отменено решение 000030-6384/08.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, преписката е върната за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта (ЗХ), при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е счел, че хазартната дейност, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което на основание чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) дължи заплащане само на таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, а не две такси за издаване на лиценза. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Обосновано е прието за установено от първоинстанционния съд, че на Казино Ескейп гр. ИсперихООД ЕООД е издаден лиценз за организиране на хазартни игри за срок от 5 години в игрална зала с адрес: гр. Исперих, ул. Васил Левски 48. На 08.11.2021 г. дружеството е заплатило по сметка на НАП сумата от 25 000 лв. с основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Със заявление, вх. 94-К-297/27.06.2022 г. ответникът по касационната жалба е поискал от НАП връщане на тази сума. С оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е отказано исканото възстановяване. АССГ правилно е приел, че по делото не е налице спор относно фактите, които са правилно установени въз основа на събраните писмени доказателства, а спорът се свежда до тълкуване на приложимия материален закон. При напълно изяснена фактическата обстановка, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които са в съответствие с трайната съдебна практика и се споделят от касационната инстанция. От нормите на ЗКПО следва, че Казино Ескейп гр. ИсперихООД, като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи алтернативен данък за тази си дейност, т.е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Административният съд законосъобразно е приел, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза пет години в размер на 25 000 лв., внесена от Казино Есрейп гр. ИсперихООД, е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ, във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалваното решение, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна претендира разноски в два различни размера: 1560 лв. и 1610 лв., но е представя доказателства, че такива са реално направени само за сумата от 1300 лв. (л. 18-19). При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат се явява основателно, поради което трябва да бъде намалено на 500 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение