Решение № 13779 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2016 г.

ВАСII отделение15.12.2016 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 359/2.03.2016 г., постановено по адм. д. № 616/2015 г. по описа на Административен съд Б., вместо което ПОСТАНОВЯВА: По жалбата на "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД, ЕИК *********, ОБЯВЯВА решение № 32-45566/16.03.2015 г. на началника на М. Б. за НИЩОЖНО. ОСЪЖДА М. Б. ДА ЗАПЛАТИ на "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД, ЕИК *********, разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2991 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 13779 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2016 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "МИЛКИ ГРУП БИО " ЕАД, представлявано от адв. Ж., надлежно упълномощена, против решение № 359/2.03.2016 г. по адм. д. № 616/2015 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно, претендира разноски. Ответникът, началник М. Б., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и основателна по същество по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД срещу решение № 32-45566/16.03.2015 г. на началника на М. Б., с което на основание чл. 30, § 2, б."б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. за стоката, допусната за свободно обращение и трайно потребление с ЕАД MRN 15BG001007H0007690/20150220, "палмова мазнина" е определена нова митническа стойност в размер на 57742,27 лв, нов размер на дължими митни сборове и други държавни вземания и определени за доплащане мито в размер на 2109,37 лв и ДДС в размер на 5109,37 лв. Решението е оспорено с доводи за нищожност и незаконосъобразност. С постановеното по делото решение Административен съд Б. е отхвърлил оспорването. Приел е, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган предвид установяването, че към датата на издаването му длъжността "началник" на МП "П. Б. Ц." е била вакантна. По същество е изложил мотиви, че административният орган е приложил правилно материалния закон. Касационният довод за неправилност на така постановеното решение в частта на изводите за валидност на обжалваното административно решение е основателен. Последното е издадено при извършена повторна проверка по чл. 84 /ред. ДВ бр. 15/1998 г. в сила от 1.01.1999 г/ от Закона за митниците /ЗМ/. Процесната стока е декларирана с режим допускане за свободно обращение и крайно потребление в МП "П. Б. Ц.". Ето защо, компетентен, съгласно чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ - отм. ДВ бр. 80/2016 г./, да разпореди повторна проверка по декларацията и издаде решение за определяне на нова митническа стойност и нови размери на дължими мито и други държавни вземания е началникът на МП "П. Б. Ц." пред когото проблемът е възникнал. Митническият пункт е митническо учреждение, част от структурата на митницата, съгласно § 1, т. 25 ДРЗМ и чл. 30, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция митници. Ръководи се и се представлява от началник, чиито функции в негово отсъствие се изпълняват от определен със заповед на началника на митницата служител. / чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от правилника/. ЗМ и Устройственият правилник не предвиждат хипотеза на изземване функциите на компетентните митнически органи. Ето защо при вакантна длъжност "началник" на митническия пункт началникът на М. Б. е следвало да процедира съобразно правомощията си по чл. 33, т. 11 и чл. 34, ал. 2 от устройствения правилник. Издадено в нарушение на цитираните разпоредби, административното решение се явява нищожно. С оглед изложеното обжалваното решение, неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението на началника на М. Б. се обяви за нищожно. При този резултат доводите на касатора за материална незаконосъобразност на обжалваното решение не следва да бъдат обсъждани. На същия следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2991 лв - държавни такси, платено възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 30 ППЗМ
  • чл. 30, ал. 1 УП
  • чл. 1