Решение № 10095 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2009 г.

Решение № 10095 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 27а, ал. 5 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Образувано е по касационна жалба на Постоянната комисия от общински съветници по чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПРКИ при Общински съвет Попово против решение № 71 от 17.09.2009 г., постановено по адм. д. № 73/2009 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Веселин Несторов Георгиев оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Търговище е установил липса на конфликт на интереси, по повод направено сезиране по реда на чл. 27а, ал. 2 от ЗПРКИ, по отношение на общинския съветник Веселин Несторов Георгиев. По делото се установило, че на 23.04.2009 г. Общински съвет - Попово взел решение, с което одобрил оценки за продажба чрез публичен търг на имоти общинска собственост, в землището на гр. Попово. При вземането на това решение е участвал и гласувал "за" и Веселин Георгиев. В последствие същият е участвал в публичния търг и е спечелил същия за шест от имотите, за които е гласувал за определяне на цените им. Тези действия, в изготвения доклад, са квалифицирани като нарушения по чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 от ЗПРКИ. За да приеме, че не е налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗПРКИ съдът е посочил, че участието във вземането на решение от Общински съвет за определяне на цената на общински имоти, които да се продадат чрез публичен търг не е равнозначно на гласуване в частен интерес, тъй като спечелването на такъв търг е бъдещо несигурно събитие и зависи от участниците в него и финансовите им възможности. Направен е извод, че дори и да се предположи, че общинския съветник е имал намерение да участва в търга, то оттук не следва, че същият е гласувал в частен интерес, тъй като с решението са определени само началните цени на имотите, които ще се продадат чрез публичен търг. Начинът на гласуване не е създал възможност за придобиване на материална или нематериална облага, а при приемане на решението не са проведени обсъждания. Направено е заключението, че Веселин Георгиев не е нарушил разпоредбите на чл. 6, 7, ал. 1 и 8 от ЗПРКИ. Прието е и липса на нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗПРКИ, тъй като информацията за цената е разгласена съобразно правилата на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, които регламентират, че процедурата по провеждане на публичния търг започва със заповед на кмета на общината, която съдържа точно определени реквизити, един от които е началната тръжна цена, приета с решението на Общинския съвет. Обявата за търга се публикува в един местен вестник най-малко 10 дни преди провеждането му, както и се поставя на видно място в административната сграда на общината. Първоинстанционният съд приел за установено, че общинския съветник е изслушан в нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗПРКИ, след депозиране на доклада в съда, поради което е направил извод за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на искането, което е самостоятелно основание за установяване на липса на конфликт на интереси. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът, че след като общинският съветник не е бил изслушан по време на проверката, извършвана от постоянната комисия от общински съветници, то е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание да се приеме, че не е налице конфликт на интереси. Изготвеният от постоянната комисия доклад не е индивидуален административен акт, тъй като с него не се засягат права и интереси, нито пък се създават задължения. С доклада не се установява наличие или липса на конфликт на интереси, а се сезира съда, който следва да установи тези обстоятелства и постанови наличие или липса на конфликт на интереси. Следователно изготвеният доклад няма самостоятелно значение, поради което не подлежи на обжалване и съответно на проверка за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Ето защо неизслушването на общинския съветник преди изготвянето на доклада не може да се квалифицира като нарушение на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че в случая не е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗПРКИ. Безспорно е, че в качеството си на общинския съветник Веселин Несторов Георгиев е лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 9 от ЗПРКИ, поради което за същият са относими забраните по Глава втора на ЗПРКИ, предвидени в конкретните разпоредби на чл. 5 до чл. 11 включително. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗПРК регламентира, че лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Несъмнено общинският съветник, участвайки в работата на колективния орган, включително, при вземане на решенията за определяне на цени на общински имоти и за разпореждане с тях, изпълнява възложените му властнически правомощия в местното самоуправление, поради което за него е налице забраната на чл. 7, ал. 1 от ЗПРК да гласува при вземане на тези решения, след като впоследствие същият е участвал в обявения публичен търг за продажбата им, което определя и неговия частен интерес. В случая правно ирелевантен е факта дали към момента на гласуване на решението общинският съветник е имал намерение да участва в търга и да купува общински имоти, тъй като впоследствие самото участие в търга определя частния му интерес при вземане на решението за определяне на цените на тези имотите. Неотносимо към наличието на конфликт на интереси е и твърдението на Георгиев, че проведения търг е нищожен, тъй като липсва решение на Общинския съвет за продажбата им. Действително извън ЗПРКИ няма законова забрана общински съветник да участва при провеждане на търг и закупуване на имоти, общинска собственост, но с оглед забраните в ЗПРКИ общинският съветник е следвало или да подаде декларация по чл. 12, т. 4 вр. чл. 16 от ЗПРКИ и да не гласува при вземане на решението или да не участва в търга. Частният интерес е определен от качеството му на участник в проведения публичен търг. Наличието на облага по смисъла на ал. 3 на чл. 2 от ЗПРКИ се предполага, тъй като участието в гласуването на решението и участието на общинския съветник в проведения публичен търг за продажба на земи, общинска собственост, попада в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от ЗПРКИ и представлява една от възможните проявни форми на конфликт на интереси, изрично регламентирани в Глава втора на ЗПРКИ. Всички забрани, предвидени в разпоредбите на чл. 5 - чл. 11 от ЗПРКИ представляват уредени частни хипотези на конфликт на интереси, съдържащи елементите на общата категория, посочени в ал. 1, 2 и 3 на чл. 2 от ЗПРКИ. Нормата на чл. 27а, ал. 4 от ЗПРКИ възлага на съда разглеждане на искането за установяване на конфликт на интереси по същество. Това го задължава да се произнесе въз основа на фактическите твърдения и всички събрани доказателства, без да е обвързан от правните квалификации в доклада на комисията. Изложеното от административния съд съображение за ограничаване на съдебното произнасяне от искането на постоянната комисия не намира опора в закона. Установеният от настоящата инстанция конфликт на интереси за общинския съветник Веселин Несторов Георгиев налага реализиране на предвидените в закона санкционни последици, както и тези по чл. 33 от ЗПРКИ. Като съобразява тежестта на нарушението, касационният състав намира, че следва да бъде наложено наказанието, предвидено в чл. 35, ал. 1 от ЗПРКИ в минималния размер - глоба от 5000.00 лв. Доколкото прилагането на последиците по чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПРКИ е свързано с установяване на факти, за които не са събрани доказателства, то в тази част делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. Търговище за произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,