Решение № 4346 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2013 г.

Решение № 4346 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Митко Стоянов Димитров против заповед рег. № ЧР- 05-745/10.12.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на условията за пенсиониране, предвидени в 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Димитров е държавен служител кат. А, главен комисар, назначен на длъжност главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието със заповед № ЧР-05-19/8.02.2011 г. на министъра на правосъдието. Със заповед № ЧР - 05-745/10.12.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, министърът на правосъдието приема, че са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и по собствена инициатива прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно удостоверение рег. № 17/21.01.2013 г. Димитров е завършил Националния военен университет "Васил Левски", гр. Велико Търново с продължителност на обучение 4 години през периода 2.09.1985 г. - 26.08.1989 г. През периода 26.08.1989 г. - 3.12.1990 г. същият е назначен на щатни офицерски длъжности първоначално в Държавния военноисторически архив, а след това в под. 28260 - Звездец (удостоверение № 947/12.02.2013 г. на Държавна агенция "Архиви" и удостоверение № 283-74/9.01.2013 г. на Оперативния архив на Българската армия). След това от 20.12.1990 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение на 10.12.2012 г. същият има прослужено време на различни длъжности в структурите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" общо 21 години, 10 месеца и 28 дни. (удостоверение № 1893/17.12.2012 г. на Затвора - Стара Загора; удостоверение № 4923/18.12.2012 г. на областна служба "Изпълнение на наказанията" - Ст. Загора; удостоверение № 199/8.01.2013 г. от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"; предложение № 94-М-36/08.02.2012 г. на заместник - министъра на правосъдието). Общият осигурителен стаж на Димитров на длъжности по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на такива по ЗМВР и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е 23 години, 2 месеца и 15 дни (служебна бележка, изх. № МП20682#1 от 7.03.2013 г.). Към този стаж следва да се прибавят и 2 години признати за осигурителен стаж от трета категория, изчислени съобразно периода на наборна военна служба съгласно чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В този смисъл е и цитираната по-горе служебна бележка. Съгласно представените документи общият осигурителен стаж на жалбоподателя Димитров към 10.12.2012 г. е 25 години, 2 месеца и 15 дни. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити, включително фактическото основание, а именно "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО". С това изискванията на закона относно формата са спазени. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването или в случая това е министърът на правосъдието. Въпреки това оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й не са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че от 1.01.2012 г. държавните служители по ЗИНЗС придобиват право на пенсия независимо от възрастта при общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР, ЗИНЗС и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 10.12.2012 г. има общ осигурителен стаж 25 години, 2 месеца и 15 дни, от които като държавен служител на различни длъжности по ЗОВСРБ, ЗМВР и ЗИНЗС общо 23 години, 2 месеца и 15 дни. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО не са изпълнени - жалбоподателят не притежава предвидения в закона 27 години общ осигурителен стаж, поради което същият не отговаря на изискванията на кодекса за придобиване право на пенсия. Ето защо правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в противоречие с нормативно установените предпоставки. Доводите на ответника, свързани с превръщането на стажа на жалбоподателя от първа в трета категория труд са без значение, тъй като тези обстоятелства са свързани с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същите не се обхващат от условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО и са ирелевантни за предмета на настоящия спор. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. Издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерство на правосъдието следва да заплати на жалбоподателя сумата 1000.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,