Решение № 6140 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2017 г.

Решение № 6140 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Общински съвет Велинград, представляван от Председателя, чрез процесуален представител адв. С., против Решение № 639 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 211 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2016 година. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и при неправилна оценка на фактическата обстановка по случая – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Общинския съвет не притежава правомощия свързани с провеждане на процедура по отчуждаване на имот общинска собственост, тези правомощия са предоставени единствено и само на Кмета на общината. Според подобно тълкуване, общинския съвет се лишавал необосновано от права като единствен разпоредител с общинска собственост. Твърди се, че в това производство Кмета на общината действал при условията на обвързана компетентност и никой друг освен Общински съвет не разполагал с правомощия да определи кои имоти следва да служат за трайно задоволяване на обществени потребности от публичен характер. От съда се иска да отмени оспорения съдебен акт и да реши спора по същество, като остави в сила Решение № 106 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Велинград. Претендира присъждане на разноски на двете инстанции. Ответната по жалбата страна депозира отговор, според който жалбата е неоснователна. Изтъква доводи по същество. Моли съда да присъди направени по делото разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура, счита че жалбата е неоснователна и че решението на първоинстанционния съд е съобразено с приложимите материално-правни и процесуално-правни норми. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] против Решение № 106 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Велинград, прието по протокол № 3 от същата дата, с което е одобрено започване на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот, с пл. № [номер], с начин на трайно ползване преди урегулирането на имота "овощна градина", попадащ в УПИ [номер]- "за парк", в кв. [номер] /по нотариален акт кв. [номер]/, с площ 2 684 кв. м. по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 300 – 4 - 12 от 23.03.2004 г. на Кмета на Община Велинград. Със същото решение е определена пазарна оценка на имота в размер на 7 2468 лева, изготвена въз основа на доклад на оценител. Описано е, че средствата за придобиване на имота са приети с Решение № 1 от 28.01.2016 г. от съответен параграф в капиталовата програма за закупуване на частни терени за общински нужди от Общински съвет Велинград, а кметът е упълномощен да публикува обявления в два централни и един местен ежедневник, както и да уведоми собствениците за предстоящото отчуждаване. Със същото решение, Кмета на Община Велинград е упълномощен лично или чрез упълномощено от него длъжностно лице да проведе преговори със собствениците на имотите за тяхната покупко-продажба, а при отказ, за начина на обезщетяване. На заседанието са присъствали 25 общински съветници, от които "за" са гласували 15, 4 са гласували "против" и 6 са се "въздържали". По делото пред първоинстанционния съд са представени доказателства за това, че с Решение № 18 от 28.01.2016 г., Общински съвет Велинград е дал съгласие за откриване на процедура по придобиване на реституирани имоти частна собственост за публични общински нужди по влезли в сила подробни устройствени планове. По делото е назначена експертиза, по която вещо лице е констатирало, че имота преди урегулирането му е бил с начин на трайно ползване "Овощна градина". Към 27.07.2007 г. и към момента на водене на делото пред Административен съд Пазарджик статута на имота е непроменен. Няма данни имота да е отчуждаван и впоследствие реституиран. Вещото лице е заключило, че процесния имот с пл. № [номер] е предвиден за обществено мероприятие – парк по силата на действащия регулационен план одобрен с Решение на Общински съвет Велинград № 292 от 04.10.2005 г. и влязъл в сила след изтичане на срока за обжалване. Първоинстанционният съд е приел, че по силата на Закона за общинската собственост, началото на процедурата по отчуждаване се поставя от Кмета на общината чрез публикуване на обявления по чл. 25, ал. 1 от ЗОС. За да издаде заповед за отчуждаване при установяване наличието на условието по чл. 21, ал. 1 от ЗОС, кмета не се нуждае от санкция на общинския съвет. С оспореното решение се ограничавала оперативната самостоятелност на кмета, дадена от законодателя във връзка с разпореждане с конкретния имот. Общинският съвет недопустимо иззел компетентността на Кмета на общината свързани с обявяването на отпочването на отчуждителна процедура, възлагането на изготвяне на оценка и последващите отчуждителното мероприятие действия. След като Общински съвет се е произнесъл извън дадените му по закон правомощия, т. е. извън разписаната му компетентност, то той е постановил нищожно решение. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е обявил за нищожно Решене № 106 от 25.02.2016 г. прието на заседание на Общински съвет Велинград проведено на същата дата. С решението административния орган е осъден да заплати на [фирма] направени по делото разноски в размер на 1 250 лева. С решение № 21 от 04.01.2017 година за поправка на очевидна фактическа грешка, дължимата за направени по делото от жалбоподателя разноски е определена в размер на 3 050 лв. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване и в описаните от закона срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения. В хода на първоинстанционното производство са изследвани всички относими към производството и имащи значение за обосновано и законосъобразно произнасяне на съда факти и обстоятелства. Страните в производството не спорят по фактическите констатации, свързани с времето на приемане, начина на приемането и естеството на актовете, постановени от Общински съвет Велинград, имащи касателство към задвижената процедура по отчуждаване на имот частна собственост. Спора се свежда до законосъобразността на предприетите от страна на Общински съвет действия и постановените в резултат на тях решения, свързани с имота, собственост на [фирма]. Първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за допуснато съществено нарушение на материално-правните норми, приложими в конкретния случай от страна на Общински съвет Велинград, тъй като последния се е произнесъл извън дадената му по закон компетентност. По силата на Закона за общинска собственост единствено и само в правомощия на кмета на общината е да предприеме действия по отчуждаване на имоти частна собственост за задоволяване на обществени нужди. Органът на местно самоуправление – Общински съвет Велинград няма правомощия за определяне на параметри, критерии и други специфични особености във връзка с това отчуждаване. В правомощията на Кмета на общината е да определи по описания в закона ред стойност на имота, да предприеме действия по законосъобразното огласяване на тази процедура и да приключи същата след изпълнение на всички законови изисквания, гарантиращи защита на интереса на общината и на заинтересованите по силата на закона лица. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че производството се е развило по реда на чл. 21 - 33 и чл. 34 от ЗОбС. Последния цитиран текст определя реда за придобиване и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, а не за провеждането на отчуждителни процедури по отношение на имоти – частна собственост за общински нужди. Реда за това е въведен от законодателя с разпоредбите на глава трета от Закона за общинската собственост и разпоредбите не включват възможност за общинските съвети за намеса в определяне на параметрите на процедурата, с изключение на случаите, при които се извършва обезщетяване на собствениците с имоти от общинския поземлен фонд и то само при наличието на предложение от страна на кмета. Недопустимо е да се смесват описаните две производства, тъй като се достига до изземване на правомощия на друг орган или до извършване на действия извън очертаната от закона компетентност, както е станало и в конкретния случай. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. В т. 1 на оспореното решение е обективирана воля на органа на местно самоуправление, насочена от една страна към придобиване на частен имот със съответен идентификатор или за отчуждаването му за общински нужди. Доколкото изброяването на начините на придобиване на имот от общината в чл. 34 от ЗОбС са формулирани неизчерпателно - чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, то липсва изрична забрана за вземане на решение от съвета за предприемане на процедура за отчуждаване на имот за общински нужди при наличието на условия и необходимост от предприемане на такова действие. От друга страна следва да се акцентира, че именно с тази разпоредба се ограничават правомощията на органа за местно самоуправление, тъй като в случая законодателят е въвел изричен ред за действие при провеждане на процедура по отчуждаване на имота, предмет на оспореното решение. Тази процедура изключва намеса в работата на Кмета на общината, в чието правомощие е да предприеме действията и да проведе процедурата по глава трета от ЗОбС. Със същото решение, съвета недопустимо е превишил правомощията си като е определил цена на имота и е упълномощил кмета за извършване на действия, въведени му като задължение от законодателя с приложимите в случая законови норми. Тъй като формулираното одобряване на започване на процедура по придобиване или отчуждаване на имот не може да има самостоятелно съществуване, оспореното решение в неговата цялост се явява постановено извън дадената по закон на Общински съвет Велинград компетентност, което го квалифицира като нищожно, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. С оглед изхода на производството, съдът следва да уважи искането на ответната по касационната жалба страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 3 000 лева, представляващи заплатен от дружеството адвокатски хонорар. Представени са доказателства за размера и времето на извършване на претендирания за възстановяване от страна на жалбоподателя в настоящото производство разход. В конкретния случай производството е без конкретен материален интерес, тъй като се оспорва акта на административен орган, който има за цел отпочване на отчуждителна процедура, а свързаните с нея имуществени отношения биха били предмет на отделно производство. Делото не е с повишена фактическа или правна сложност. Предвид описаното настоящия състав намира, че адвокатското възнаграждение, заплатено от дружеството е необосновано завишено шесткратно над предвидения минимум. Възражение за прекомерност на търсените от страната за присъждане разноски не е направено своевременно. Доводи в тази насока са изтъкнати едва след подаване на молба от [фирма] за допълване на съдебното решение, предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може и следва да се направи най – късно в последното по делото заседание, проведено на 20.10.2016 година, но видно от протокола от същото, такива действия не са предприети, въпреки наличната към него момент информация за размера на претенцията за разноски, съобразно представен с молба от 19.10.2016 година нарочен списък /не както е описано в жалбата на 19.12.2016 година/. В хода на съдебното производство пред Административен съд Пазарджик не е направено оспорване на документ /представен от страната договор за правна помощ и защита/ по описания в закона ред и страната не може да се позовава на това основание за ревизиране на оспорения съдебен акт в тази му част. При тези обстоятелства следва да се приеме, че решението е правилно и законосъобразно и в частта, касаеща размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски в общ размер на 3 050 лева. Претендираните и в настоящото производство разноски са в силно завишен размер, но възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК до приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция не е направено, поради което съда не може да ги редуцира служебно и следва да ги присъди изцяло съобразно приложения списък. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение