Решение № 62 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5628/2015 г.

Решение № 62 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5628/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М. срещу решение № 263 от 06.07.2015 г. по в. гр. д. № 328 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 127 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 5550 от 2013 г. на Пернишкия районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Я. К. С., Д. Д. Д. и И. Д. С. срещу А. П. М. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото им на собственост върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 55871.501.177 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор от 04.11.2015 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по жалбата Я. К. С., Д. Д. Д. и И. Д. С. оспорва същата.

С определение № 645 от 14.12.2015 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния въпрос: следва ли при определяне на релевантния за придобиването по давност срок от 10 години съдът да се съобрази с действащите във времето нормативни ограничения в тази насока. По този въпрос в решение № 3 от м. 09.1994 г. по гр. д. № 2 от 1994 г. на Пленума на ВС и решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д. № 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че при решаване на въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно следва да вземе предвид дали през периода на осъществяваното владение е била налице законова пречка за придобиване на собствеността по давност. Обратното, макар и не изрично, е прието в обжалваното решение- тъй като страните не са направили възражения в тази насока, при решаване на въпроса за придобиването на процесния имот по давност съдът не е изследвал и не е взел предвид дали през периода на осъществяваното владение е била налице законова пречка за придобиване на собствеността по давност.

Настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в горепосочените решения на ВС поради следното: В редица законови разпоредби са предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение. Такива разпоредби са например: чл. 86 от Закона за собствеността, § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите (отм.), чл. 59 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.), чл. 200 от Закона за устройство на територията, чл. 5, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и др. Всички предвидени в тези законови разпоредби забрани са установени в публичен интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера на императивни материалноправни норми. Съгласно приетото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда, а когато за тяхното приложение е необходимо да бъде изслушана експертиза, съдът служебно следва да допусне и приеме такава експертиза.

Предвид горепосочения отговор на поставения правен въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което съдът не е извършил служебна преценка относно това дали за периода, за който ищците твърдят, че са осъществявали давностно владение върху процесния имот /от 1979 г. до настоящия момент/, са били налице законови забрани за придобиването на имота по давност.

На основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на това решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие: съдът служебно да допусне и приеме допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза по следните въпроси:

1. На чие име са се водели в разписните списъци имот № 140, част от парцел отреден за училищен двор по регулационния план на [населено място], [жк], одобрен със заповед № 7993 от 21.12.1958 г. и идентичния с него парцел IV-11169 от кв. 416 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 1011 от 07.07.1997 г., с оглед преценката за наличие на забрана по чл. 86 ЗС и § 1 от ЗД на ЗС за придобиване по давност на имот, който е държавна или общинска собственост.

1. Намира ли се процесният имот № 55871.501.177 в територия, за която се е прилагал Закона за собствеността на гражданите (отм.), с оглед преценката за наличие на забрана за придобиването му по давностно владение, осъществявано в периода на действие на този закон /от 1973 г. до 1990 г./.

1. Частта от парцел IV-11169 от кв. 416 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 1011 от 07.07.1997 г., която понастоящем е заснета като самостоятелен имот с идентификатор 55871.501.177 по кадастралната карта на [населено място], отговаря ли на изискванията за обособяването й като самостоятелен парцел или самостоятелен урегулиран поземлен имот, с оглед преценката за наличие на забрани по чл. 59 З. (отм.) и чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от парцели или от урегулирани поземлени имоти.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение