Решение № 9376 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2010 г.

Решение № 9376 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, чрез юрисконсулт Виктор Павлов срещу решение № 65/10.05.2010 г., постановено по адм. дело № 292/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър по отношение на поземлен имот /АГКК/ относно имот с идентификатор № 4352.327.332., касаеща отразяването в кадастралния регистър на носителя на правото на управление на имот - публична държавна собственост. В жалбата се навежда касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон. Излагат се съображения за това, че с оглед на доказателствата по делото процесният имот е публична държавна собственост, която с АДС е била предоставена за управление на министерството на народната отбрана, поради което неправилно с обжалваната заповед е одобрен кадастрален регистър, в който имотът е бил записан под управление на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище. Ответниците по касационната жалба - Технически университет гр. Габрово, Областна дирекция "Гражданска защита", гр. Ловеч и Община Ловеч, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице нарушения на материалния закон, като съдът правилно е приел липсата на идентичност на имота с оглед голямата разлика в площите между имота на място, съгласно приетата експертиза, и имота по АДС от 04.05.1971 г. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отменена заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Ловеч, обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., в частта за имоти с идентификатори № № 43952.512.193, 43952.506.540 и 43952.327.331, като преписката е върната на административния орган в тези част със съответни указания. Съдът е отхвърлил жалбата на Министерство на отбраната против същата заповед в частта за имот с идентификатор № 43952.213.332. Предмет на настоящото производство е решението само в частта, с която е отхвърлена жалбата. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел по отношение на процесния поземлен имот, че не е налице идентичност между отразения в кадастралната карта поземлен имот и този, описан в АДС от 04.05.1971 г., тъй като съществува голяма разлика в площите, а от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е установено, че измерените на место площи съответстват напълно с данните по одобрената кадастрална карта. Затова и доколкото не е бил съставен актуален АДС, установяващ по безспорен начин предоставяне правото на управлението върху този имот на Министерството на отбраната, е приел, че жалбата е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. От съдържанието на представения по делото Акт за държавна собственост без номер, с дата на съставяне 04.05.1971 г., за който жалбоподателят твърди, че касае процесният имот с идентификатор № 43952.213.332, се установява, че актът е издаден за имот с площ от 28100 кв. м., в акта не са посочени вид, местонахождение, описание и имотни граници, отбелязано е, че имотът е предоставен на МНО по разпореждане № 119 на Комитета за стопанска координация от 17.03.1971 г. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото се установява, че ПИ 43952.213.332 включва ж. п. разклонението от ж. п. линията Ловеч-Троян, изградено като обслужващо района на ПИ 43952.327.331 имотните граници на разклонението са отразени правилно и точно така, както съществуват на място по обозначените трайни знаци - материализирани граници; железопътната линия съставлява имоти 43952.213.332 с площ 7,883 дка и 43952.213.329 с площ 0,660 дка. Следователно, площта на одобреният с обжалваната заповед поземлен имот 3952.213.332 от 7883 кв. м., която е безспорно установена, предвид и изричното изявление на касатора в този смисъл, изложено в жалбата, съществено се различава от площта на имота по АДС от 04.05.1971 г. - 28100 кв. м. При липсата на достатъчно ясна и точна информация за вида, характера, местонахождението и границите на имота по акта за държавна собственост, правилен и обоснован е извода на съда, че не може да се установи идентичност на този имот с поземлен имот 43952.213.332, поради което и няма основание за промяна на титуляра на правото на управление, посочен в кадастралния регистър за този имот съгласно чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,