Решение № 50 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2020 г.

Решение № 50 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Баръмска срещу Решение № 2662/16.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1186/2019 г., с което 1) е отхвърлено оспорването й на Заповед № 62/30.01.2019 г. на кмета на община Родопи за одобряване на проект за изменение на Подробен устройствен план – ПУП-ПР на пет урегулирани поземлени имота с промяна по имотните граници на УПИ Х-87, кв. 19 по плана на с. Марково, с другите четири имота и образуване на пет нови УПИ със съответната им индивидуализация в акта на основание § 8 ПРЗУТ и 2) касаторката е осъдена да заплати на общината разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Кметът на община Родопи е на становище за правилност на решението, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

I. Касационната жалба е допустима за частта от решението, с която е отхвърлено оспорването на заповедта. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1. Неоснователни са доводите за противоречие на съдебното решение с чл. 168, ал. 5 АПК поради съществения характер на процесуалните нарушения, допуснати в административната фаза на производството във връзка с обявяването на заинтересованите страни на проекта за изменение на ПУП.

а. С упражненото съдебно оспорване касаторката е реализирала в пълен обем правото си на защита срещу административния акт. Дори и да не е надлежно уведомена за изготвения проект за изменение на плана за регулация, това не представлява съществено административнопроизводствено нарушение. Параграф 8, ал. 4, изр. 3 ПРЗУТ поставя изискване единствено за съобщаване на крайния акт, а не за задължително участие на всички заинтересовани страни в процедурата. В случаите, когато участието на заинтересованите страни следва да се квалифицира като съществено изискване за законосъобразното провеждане на производството, ЗУТ възприема подхода на изричното му уреждане – вж. напр. чл. 196, ал. 2 от закона, предвиждащ нарочно изслушване на заинтересованите лица.

б. Процесуалните правила на ЗУТ са специални спрямо общата уредба по АПК. Като резултат от посоченото отношение между нормите на закона и кодекса, неизпълнението от административния орган на задължението му за уведомяване по чл. 26 АПК не поражда автоматично обвързващата съда последица по чл. 168, ал. 5 вр. ал. 4 от кодекса.

в. Отделен е и въпросът, че с право да предявява нарушено право на участие в административното производство на други заинтересовани страни, т. е. чужди права, касаторката не разполага – арг. чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК.

1. Съгласно § 8, ал. 1 ПРЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Отчуждителното действие на плана се прекратява автоматично - вж. Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г., ОСГК на Върховния касационен съд. Тази последица е основание за собствениците да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти – ал. 2, т. 3 на нормата.

а. Приетата от първостепенния съд без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза е установила, че по действащия РП на с. Марково от 1974 г. регулацията на УПИ Х-87, от една страна (собственост на иницииралите процедурата А. Янчев и С. Делчева), и УПИ VIII-88 и IX-88 (чиито съсобственик е оспорващата), от друга, не е проектирана изцяло по имотни граници, поради което в плана са образувани придаваеми части по регулация, за които по делото и в общината няма представени документи за заемането им по определения ред. Вещото лице е констатирало и идентичност между заснетата в кадастралната карта спорна граница (по която е материализирана и ограда, означена с топографски знак) и регулационната граница между парцелите по предходния план от 1923 г., който е приложен.

б. При тези констатации, правилен е изводът на съда за осъществяването на материалноправните предпоставки за изменение на плана в хипотезата по § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ПРЗУТ.

С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 (този факт не е и спорен) отчуждителното действие на плана от 1974 г. е отпаднало. Наличието на придаваеми части е обективно установимо от параметрите на одобрената регулация, а при несъгласие с фактическия извод на вещото лице страната е могла да оспори своевременно заключението на експертизата в тази му част. Задължението за доказване на прилагането на регулацията – плащането на обезщетение и заемането на придаваемите части, тежи върху касаторката като ползваща се от него. Доказване на правнорелевантния факт, който би изключил упражненото със заповедта правомощие, не е проведено. Съответно е възникнало и основанието по § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ПРЗУТ за поставяне на вътрешните регулационни линии по имотните граници, които по смисъла на нормата са границите по кадастъра. Именно на тях отговаря и регулационното предвиждане, разпоредено с потвърдената от административния съд заповед.

1. Параграф 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ПРЗУТ урежда самостоятелно основание за изменението на ПУП, което не попада в хипотезите по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ и не препраща към тях. Затова разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, изискваща съгласието с проекта на всички заинтересовани собственици, е неприложима в случая, нито е нужно заявлението до администрацията да изхожда от всички титуляри на права върху имотите, предмет на плана. Надлежна страна с правото да сезира административния орган с искане за изменение на ПР е всеки собственик на имот, част от който е придадена към друг имот и за нея е отпаднало действието на регулацията (както е процедирано и в конкретното производство).

1. Противно на позицията в касационната жалба, заповедта не е била съществено опорочена от непосочването от заявителите в административното производство на правното основание за изменението на регулацията, както и от позоваването в съобразителната част на акта, освен на § 8 ПРЗУТ, на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.

а. Правното основание не е задължителен реквизит за допустимостта или условие за основателността на искането до административния орган. То следва да бъде преценявано според действителното му съдържание и целения с него регулационен резултат. Самата правна квалификация е дължима от органа при проверката дали фактическите основания на искането могат да бъдат съотнесени към регламентиран от закона фактически състав на заявеното субективно право.

б. Аналогично, грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие, както е в случая. Разпоредените регулационни последици съответстват на основанието по § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 ПРЗУТ, а то, макар и с по-общото позоваване на целия текст на § 8, по същество фигурира и в заповедта. Въпросът за коректната правна квалификация е разрешен от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в отхвърлителната му част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

II. Касационната жалба в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му – арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първата инстанция не се е произнесла по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането – изпратено по подсъдност на АС – Пловдив на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение