Решение № 122 от 1.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г.

Решение № 122 от 1.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на глава 33 НПК. Постъпило е искане от осъдения Н. Б. Ю. /озаглавено от него молба/ за възобновяване на Н. Ч. Д. 1230/10 г. по описа на РС-Русе, В. Н. Ч. Д. 504/10 г. по описа на ОС-Русе, като се посочва невярно групиране на наложени наказания по постановени срещу му присъди, незачитане на предварително задържане и изтърпени наказания по влезли в сила присъди и незаконосъобразно увеличение на общото наложено наказание на основание чл. 24 НК. В съдебно заседание пред ВКС искателят поддържа искането, а упълномощеният от него защитник моли да са намали определеното му наказание. Представителят на ВКП намира, че на Ю. е направено групиране на наказанията при възможно най-благоприятен за него вариант. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Определението за кумулация спрямо осъдения Ю. е влязло в сила на 21.09.10 г., когато е постановено решението по второстепенното производство. Искането за възобновяване е постъпило на 23.12.10 г. и следователно е допустимо за процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК като подадено във визирания в процесуалния закон шестмесечен срок. По същество погледнато, то е неоснователно. Видно от определението на първостепенния съд и от решението на въззивната инстанция, направените съвкупности за изтърпяване на наказанията, наложени спрямо Ю. по различни присъди, са съобразени с прилагане на най-благоприятен за него вариант. Изтъкваната в искането присъда на Военен съд - П., не е предмет на процесната кумулация. На второ място, РС-Русе /РРС/ е подходил глобално и е направил всички възможни групирания, получавайки различни съвкупности, при всички случаи в най-благополучен за осъдения вариант. В този смисъл е постановено, макар и неискано от прокурора, групиране на наказания на Ю. като непълнолетен. То поначало е допустимо при поредно произнасяне като процесното такова, с оглед новонастъпили данни за кумулация, доколкото е необходимо цялостно произнасяне по осъжданията на лицето във връзка с изтърпяваните от него наказания. На трето място, неоснователна е претенцията за незачитане на времето на задържане на Ю. по всичките дела, по които е постановена кумулация, както и изтърпените по тях наказания, защото има налично зачитане по определението на РРС. Казаното е обсъдено и от ОС-Русе и ВКС не намира за нужно да го преобсъжда. Същото, на четвърто място, се отнася и до искането за отмяна на приложението на чл. 24 НК, тъй като такова не е било правено в рамките на тази кумулация. На последно място, основното недоволство всъщност, касае определянето на дължимия за осъдения режим на изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от свобода. Същият е съобразен с актуалните правила на ЗИНЗС, поради което не заслужава по-нататъшно третиране от настоящия съд. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение