Решение № 8823 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2020 г.
ВАСVII отделение06.07.2020 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 09.01.2020 г. на Административен съд-Благоевград, постановено по административно дело № 289/2019 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община град Благоевград срещу Решение №РД-02-36-298 от 06.03.2019 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " в частта, с която е отказана верификация на разходи в размер на 9 326, 36 лв. (девет хиляди триста двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение №РД-02-36-298 от 06.03.2019 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г. " в частта, с която на Община град Благоевград е отказана верификацията на разходи за сградата на Подобект 3 с идентификатор 04279.615.5. 13 в размер на 9 326, 36 лв. (девет хиляди триста двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки). ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне в отменената част със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Община град Благоевград, седалище и адрес гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 1, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19, 3 515, 53 лв. (три хиляди петстотин и петнадесет лева и петдесет и три стотинки) разноски по делото. ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 да заплати на Община град Благоевград, седалище и адрес гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 1, 1 289, 36 лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8823 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, седалище и адрес: гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 1 срещу Решение № 31 от 09.01.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 289/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-02-36-298 от 06.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., в частта, с която е отказана верификация и плащане на разходи за сумата от 78 936, 85 лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки, разходът за енергия се е снижил с 60, 43 %. Счита, че изводът на РУО, че енергийните спестявания за конкретната сграда са по-малки от 60%, е необоснован. Неправилни са изводите, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 84 от Общите условия към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени изцяло оспореното Решение № РД-02-36-298 от 06.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган. Претендира направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност, ако представителя на ответника направи искане за разноски над установения минимален размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, по подробни аргументи.. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Община Благоевград участва в процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, осигуряване на достъп на хора с увреждания и цялостно обновяване на фасадите на сградите на ОД на МВР и Първо РПУ-Благоевград" по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. Съгласно Насоките за кандидатстване по програмата могат да бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ единствено задължителните енергоспестяващи мерки. На 03.04.2017 г. между Община Благоевград и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проект "Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, осигуряване на достъп на хора с увреждания и цялостно обновяване на фасадите на сградите на ОД на МВР и Първо РПУ- Благоевград". На 01.10.2018 г. Община Благоевград подава искане за окончателно плащане № 3 по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, прилагайки окончателен технически и финансов отчет. Административният орган е констатирал извършени дейности, недопустими за финансиране с БФП, тъй като се отнасят до изпълнение на мерки, които не са задължителни и пряко свързани с енергийна ефективност. На 06.03.2019 г., с Решение №РД-02-36-298, РУО на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. отказва верификация в размер на 79 986, 85 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 84 от Общите условия на административния договор за БФП. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника, Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони е растеж" 2014 – 2020 г. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало отговор на поставени му въпроси. Заключението е прието без оспорване от страните. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Първоинстанционният съд в анализа си е посочил, че не се установяват енергийни характеристики на сградата, водещи до спестявания над 60% на база годишен разход на първична енергия. Разходи, свързани с изпълнение на мерки за конструктивно възстановяване/усилване на сградата или такива за осигуряване на достъпна архитектурна среда са недопустими, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Разходите не са съобразени с условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, поради което не следва да се финансират с безвъзмездна финансова помощ. Съгласно Насоките за кандидатстване допустими за финансиране за изпълнение на всички енергоспестяващи мерки, са тези които водят до най-малко клас енергопотребление "С" и минимум 60% енергийни спестявания. По отношение на извършените дейности за "Демонтаж, почистване, боядисване и обратен монтаж на външен отдушник на кухня", като е взето предвид заключението на вещото лице, е отменено решението на УО в тази част. Посочените дейности се явяват задължителни мерки за постигане на енергийна ефективност на сградата. Въз основа на горното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Община Благоевград, в частта, с която е отказана верификация на плащане за сумата от 78 936, 85 лв. Изводът на съда е частично правилен. Със съдебното решение в оспорената му част, съдът е приел, че РУО правилно е отказал да верифицира разход в размер на 78 936, 85 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 84 от Общите условия. Отказът за верифициране на разходи се отнася до разходи за мълниезащитна и заземителна инсталации, подмяна на дизелов агрегат, подмяна на облицовка на козирка при главния вход за подобект 1 - сграда с идентификатор 04279.615.5. 4, ведно със сгради с идентификатор 04279.615.5. 5 и 04279.615.5. 12; мълниезащитна и заземителна инсталации, подмяна на входни врати към сутерена с метални, противопожарни, подмяна на врати/капаци към покрив с метални, противопожарни за под обект 2 – сграда с идентификатор 04279.615.5. 1; мълниезащитна и заземителна инсталации, подмяна на входни врати към складови помещения, помещение за крадени вещи и оръжейна с метални, противопожарни за подобект 3 - сграда с идентификатор 04279.615.5. 12, ведно със сгради с идентификатор 04279.615.5. 10, 04279.615.5. 11. Видно от Насоките за кандидатстване – 5.4.6. "Допустими дейности", допустими са: 1.) дейности по конструктивно възстановяване, предписани като задължителни в техническото обследване; 2.) мерки за енергийна ефективност, предписани като задължителни в обследването за енергийна ефективност; 3.) строително-монтажни работи: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадка, коридори, асансьори и др. – само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и минимум 60% енергийни спестявания; 4.) съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. По делото е безспорно, че процесните три сгради не са клас на енергопотребление "С" и не са постигнали минимум 60% енергийни спестявания. Видно от доклада от обследване (л. 324) при изпълнение на всички предвидени енергоспестяващи мерки ще се получи снижаване на разхода за енергия със 55, 57 %, същият процент е посочен и в сертификат за енергийни характеристики (л. 331 и л. 336), а това безспорно е под минимално изискуемите 60%. За да отхвърли направените от общината разходи за допустими първоинстанционният съд е приел, че същите не са съпътстващи работи, свързани с изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които целят възстановяване на първоначалното състояние. За да се прецени дали дадена дейност е съпътстваща и възстановяваща е необходимо конкретната дейност да се прецени на основата на посоченото в доклада от обследването и техническия паспорт, от една страна, и на посоченото в сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, част енергоспестяващи мерки, от друга. От доказателствата по делото се установяват следните факти: Подобект 1 е административна сграда с адрес гр. Благоевград, ул. "Владо Черноземски" № 3, с четирискатен покрив с дървена стояща конструкция. Сградата има положителна сеизмична защита и мълниезащитна инсталация в задоволително състояние – данни от техническия паспорт. Подобект 2 е административна сграда от 1971 г. с адрес гр. Благоевград, ул. "Владо Черноземски" № 3, с четирискатен покрив със стоманобетонна конструкция. Подобект 3 е административна сграда с адрес гр. Благоевград, ул. "Владо Черноземски" № 3, с покривна стоманобетонна конструкция с плосък "Студен" покрив. За подобект 2 и 3 е посочено, че имат изградена мълниезащитна инсталация, която е в задоволително състояние. Ноторно е, че мълниезащитната инсталация се разполага на покрива. За да бъде дейността по изграждане на мълниезащитната инсталация възстановяваща е необходимо кумулативно да са налице плосък покрив и предписана мярка за топлинно изолиране на покрива, тъй като топлинното изолиране на съществуващ скатен покрив, с дървена конструкция и покрит с керемиди, се изпълнява от вътрешната страна между конструктивните елементи (ребрата на покрива) и не предполага намеса в покривната покривка (керемидите). От трите сгради само тази, описана като подобект 3, е с плосък покрив и за нея е предвидена енергоспестяваща мярка топлоизолация на покрива. Следователно, за тази сграда, дейността по мълниезащитната инсталация се явява възстановяваща, защото обективно дейността по топлоизолацията на покрива не може да се извърши, без да се засегне мълниезащитната инсталация. За сградите, описани като подобект 2 и подобект 3 по никакъв начин дейността по мълниезащитната инсталация не може да се категоризирана като възстановяваща тъй като за тези сгради е предвидена енергоспестяваща мярка топлоизолация на покрива чрез полагане на топлоизолационен материал минерална вата, положен между гредите. Следователно, енергоспестяващата мярка не е извършвана чрез намеса в покривната покривка. Налага се извод, че първоинстанционният съд като е приел, че по отношение на трите сгради дейността по мълниезащитната инсталация не подлежи на възстановяване, е постановил неправилно съдебно решение, в противоречие с доказателствата по делото. С оглед на подробно посочените в оспорения акт разходи за всяка от сградите следва, че от общия неверифициран разход в размер на 78 936, 85 лв. (останал след влизане в сила на решението в необжалваната му част). органът неправилно е отказал верификация на разходите за сградата на Подобект 3 - административна сграда с адрес гр. Благоевград, ул. "Владо Черноземски" № 3 с идентификатор 04279.615.5. 13 в размер на 9 326, 36 лв., и правилно е отказал верификация на разходите за останалите две сгради. Съдът следва да отмени обжалваното съдебно решение в частта, за отказ от верификация за сумата 9 326, 36 лв. и да го остави в сила в останалата част. Тъй като административното производство е започнало по искане на общината, а не по инициатива на органа, а съдът не може вместо органа да постанови акт, с който да верифицира разходите на общината, съдът следва да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Видно от изложеното първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата на Община град Благоевград срещу Решение №РД-02-36-298 в частта относно подобект 3 за мълниезащитна инсталация и лабораторно изпитване на заземления за отказа да се верифицират разходи в размер на 9 323, 36 лв. и правилно е отхвърлил жалбата в останалата част. Относно останалите разходи, изводите на съда, че не са съпътстващи и/или възстановяващи работи и не са технически изисквания към енергийните характеристики на сградите и поради това са недопустими и неподлежат на верификация са правилни и касационният съд не е необходимо да ги преповтаря. С оглед на изхода от делото, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди страните да си заплатят направените по делото разноски съразмерно уважените и отхвърлените части на жалбите. Видно от доказателствата по делото Община град Благоевград е направила разноски в размер на 789, 36 лв. държавна такса и разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 300, 00 лв. за първата инстанция и на 200, 00 лв. за втората на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 2 и 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 1 289, 36 лв. Направените от органа разноски са в размер 3 515, 53 лв. адвокатско възнаграждение по анекс от 17.02.2020 г., фактура № 934 от 18.02.2020 г., банково извлечение. С оглед на изхода от спора дължимите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът, разноски са в размер на 3 515, 53 лв., а дължимите на общината разноски са в размер на 1 289, 36 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ