Решение № 4716 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2016 г.

Решение № 4716 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., против решение № 34 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 421 по описа за 2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменено решение № Ж-72-1/20.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Х. и потвърденото с него разпореждане № 5301058440/ПР-517/09.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне по заявление вх. № МП-1676/19.01.2015 г. съобразно дадените от съда указания. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Ж. Д. В. и Д. А. Х. (наследници на починалия в хода на съдебното производство А. М. В.) са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Х. е решение решение № Ж-72-1 от 20.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х. и потвърденото с него разпореждане № 5301058440 /ПР-517 от 09.04.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, с което на А. М. В. е отказано изменение на пенсията му за осигурителен стаж и възраст при превръщане на осигурителния стаж от първа към трета категория в съотношението по чл. 104, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Административен съд - Х. е уважил жалбата, след като е приел, че искането за изменение на пенсията обосновава основанието по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) - пенсията е определена в по-малък размер. Административният орган неправилно е квалифицирал искането по т. 1 и не е изложил мотиви по прилагането на чл. 104, ал. 3 от КСО. Съдът е обсъдил подробно заключението на назначената комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещи лица счетоводител и минен инженер, която въз основа на размера на получаваната добавка за условия на труд в съответствие с Вътрешните правила за работна заплата е направила извод, че за изпълняваните от лицето след 29.10.1982 г. инженерно-технически длъжности се е изисквал норматив 12 дни посещения под земята. Под понятието "участък" по чл. 104, ал. 3 от КСО се разбира самият терен като място, където се извършват подземните работи и се полага подземният труд, а не минен участък, към чиято структура или щатно разписание следва да са записани длъжностите. Критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Така постановеното съдебно решение е съобразено със сложилата се съдебна практика при тълкуването на чл. 104, ал. 3 от КСО. Материално-правната разпоредба на чл. 104, ал. 3 от КСО предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, при пенсиониране една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята. Водещ критерий за съотношението, при което се превръща стажът на изброените категории лица, следва да бъдат мястото и характерът на извършваната работа (под земята), а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността От фактическа страна по делото е установено, че от 01.01.1982 г. ответникът по касация е изпълнявал длъжности с наименования "подземен организатор производствена диспечерска служба", "подземен зам. началник рудник, главен инженер, началник мина". Съгласно заключението на комплексната съдебна експертиза изпълнението на длъжностите е налагало работа под земята 12 работни дни месечно, т. е. повече от половината законоустановено време. Получаването на надбавка за условия на труд е индиция, че задължителните 12 дни работа под земята са били полагани. Изпълняваните длъжности в подземни рудници и мини са инженерно-технически, поради което попадат в хипотезиса на чл. 104, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КСО. При превръщане на осигурителния стаж от първа към трета категория следва да се съобрази, че през 12 работни дни от месеца трудът е бил полаган под земята. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,