Решение № 17088 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2013 г.

Решение № 17088 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") при против решение № 307/12.02.13 г., постановено по адм. д. № 1990/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение, по жалба на "Магик - 92" ООД е отменен ревизионен акт (РА) № 161105782/11.01.12 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 613/30.05.12 г. на директора на Дирекция "Обжалване управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който е определено задължение по чл. 177 от ЗДДС в размер на 143 000 лв. ДДС и лихви 31 438, 27 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението по съображения, изложени в касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът "Магик - 92" ООД, гр. Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалвания в първоинстанционното производство РА органът по приходите е приел, че са налице основания по чл. 177 от ЗДДС за реализиране на солидарна отговорност на "Магик - 92" ООД във връзка с неизплатени от негови доставчици задължения по ЗДДС, пряко свързани с доставките, по които е приспаднал данъчен кредит и на основание чл. 177, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС на "Магик - 92" ООД, в качеството му на пряк получател по тези доставки на рекламни услуги, е вменена солидарна отговорност за дължимия за доставчиците, но невнесен от тях ДДС в размер общо 143 000 лв. и лихви в размер на 31 438, 27 лв. За да отмени обжалвания РА съдът приема, че разпоредбата на чл. 177 от ДОПК е приложима единствено тогава, когато е установено по безспорен начин, че дължимият данък не може да се събере от доставчика и отговорността може да бъде приложена единствено тогава, когато от страна на държавата-кредитор са положени всички грижи и са предприети всички действия за събиране на задължението от дружеството-длъжник като единствено при липса на неуспех вземането може да бъзе насочено срещу дружеството - получател по доставката по реда на чл. 177 от ЗДДС. Съдът приема, че основанието ревизиращите органи да считат, че е налице знание от страна на "Магик - 92" ООД, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик следва да има, когато е налице съществено отклонение от пазарните цени. Според решаващият съд това отклонение обаче трябва да бъде доказано съобразно нормативните изисквания на ДОПК и Наредба № Н-9 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, обнародвана в ДВ, бр. 70/2006 г. Вместо това ревизиращите са позовават на сделката между прекия и непрекия доставчик по доставката, без обаче да са събрани данни на какви цени са доставяли услуги от другите клиенти. Съдът приема още, че по време на ревизионното производство не е изготвена експертиза, в която вещо лице със съответната квалификация да посочи определи пазарната цена на доставката между "Магик - 92" ООД и "Люси арт" ЕООД. Цената е изчислена от органите по приходите, за които не са представени доказателства притежават необходимата квалификация за изготвят пазарни оценки в областта на рекламата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът неправилно е приложил чл. 177 от ЗДДС приемайки, че отговорността на получателя по фактурата за дължимия, но невнесен ДДС от доставчика по нея, може да се ангажира единствено когато е установено по безспорен начин, че дължимият данък не може да се събере. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на данъчен кредит. Като предвиждаща изключение, разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Видно от съдържанието на ал. 1 и 2 от чл. 177 от ЗДДС една от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на получателя по фактурата е данъкът да не е внесен. Данъкът не е внесен, тогава когато доставчикът не е изпълнил задължението си по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, чл. 88 и чл. 89 от същия закон. Невнасянето на ДДС е различно по съдържание от невъзможността ДДС да се събере. Втората хипотеза е по-широка по съдържание, тъй като тя освен невнасянето на ДДС от лицето, което го дължи включва и липсата на фактическа или правна възможност за кредитора да получи вземането си от длъжника. С редакцията на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС, законодателят е ангажирал отговорността на получателя по фактурата за дължимия по нея ДДС само с невнасянето му от доставчика, но не и с невъзможността той да се събере от него. В конкретния от събраните по делото доказателства (ревизионни актове за всеки един от доставчиците) е установено, че доставчиците по спорните фактури не са изпълнили задължението си за внасяне на ДДС по тях. От друга страна, безспорно установено е обстоятелството, че ревизираното лице е ползвало правото си на данъчен кредит за заплатения от него ДДС по тези фактури. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че в конкретния случай са изпълнени и предпоставките, с които законодателят свързва знанието на получателя, че доставчикът му няма да изпълни задължението за внасяне на ДДС. Една от трите предпоставки, с която законодателят е свързал това знание, е - цената на доставката да се отличава значително от пазарната й цена. И по този въпрос, настоящият съдебен състав не споделя съображението на Административен съд - Пловдив, че пазарна цена на конкретните услуги не са определени по някои от методите, регламентирани в Наредба №-9 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Един от методите по посочената наредба е методът на увеличената стойност, който именно приходният орган е приложил в конкретния случай, приемайки за съпоставима норма на надбавка, надценката използвана от предходните доставчици по веригата. При определяне на пазарната цена на услугите съобразно метода на увеличената стойност е установено, че фактурираните стойности на услугите по процесните фактури надвишават съществено пазарната им стойност. При тези установени данни, приходният орган основателно е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 177, ал. 1 и 2 и 3 от ЗДДС, поради което законосъобразно е ангажирал отговорността на ревизирания субект в качеството му на получател по фактурите за внасянето на ДДС по въпросните фактури. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а с оглед на обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "Магик - 92" ООД против РА № 161105782/11.01.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 613/30.05.12 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който е определено задължение по чл. 177 от ЗДДС в размер на 143 000 лв. ДДС и лихви 31 438, 27 лв. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Д "ОДОП" - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3938 лв., изчислено съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение