Решение № 1261 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2020 г.

Решение № 1261 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

Образувано е по касационна жалба на К. Костов, подадена чрез пълномощника му адв. С. Георгиев от САК и адв. П. Караджов, с посочен съдебен адрес в гр. София, ул. "Позитано" № 7, ет. 2, офис 5-6, против решение № 472 от 29.05.2020 г. по адм. дело № 1307/2019 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 640-03/25.06.2018 г. на Председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) относно отказ от одобряване на г-н К. Костов за член на Управителния съвет (УС) и изпълнителен директор на застрахователно акционерно дружество (ЗАД) "Алианц България" АД, с ЕИК 040638060.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че К. Костов не разполага с добра репутация, поради установено недеклариране на издадените му наказателни постановления за нарушения на КСО в качеството му на изпълнителен директор на "Пенсионноосигурително дружество Бъдеще" АД – дружество за допълнително социално (пенсионно) осигуряване. Излага становище, че задължение за декларирането им липсва, тъй като пенсионните дружества не попадат във финансовия сектор, видно от легалната дефиниция на това понятие, дадено с § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати (ЗДНФК) и от съдържанието на термина "финансово предприятие" в § 1, т. 16 с. з., а разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" от Кодекса за застраховането (КЗ) касае производства по налагане на административни наказания и/или принудителни административни мерки за нарушения на нормативните актове във "финансовия сектор". Според касатора, тъй като нормата на чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" КЗ установява задължение, в съответствие с приетото в съдебната практика на Върховния административен съд, съдържанието й следва да се тълкува стеснително, като пенсионните дружества не се причисляват към "финансовия сектор". Твърди, че доколкото наказателните постановления за извършени нарушения на КСО са влезли в сила в периода 30.10.2013 – 15.02.2017 г., то по отношение на възникналата административнонаказателна отговорност и на основание чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) би следвало да се приложи институтът на реабилитацията по чл. 85 и сл. от Наказателния кодекс (НК). В тази връзка се позовава на съдебна практика по аналогични случаи на Пленума на Върховния съд (ВС) и Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС). По същество твърди, че актът на административния орган е немотивиран, което е самостоятелно основание за отмяна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество с краен съдебен акт, с който да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски, представляващи заплатена пред касационната инстанция държавна такса за образуване на производството.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за финансов надзор, не депозира становище в предоставения му за това срок. В проведено по делото открито съдебно заседание, се представлява от гл. юрк. Гьорчев, който оспорва основателността на подадената касационна жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът - ЗАД "Алианц България" АД, с ЕИК 040638060, в качеството си на заинтересована страна в първоинстанционното производство, в писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по списък.

Подадена е и частна жалба от ЗАД "Алианц България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 59, чрез адв. К. Спасова, с посочен съдебен адрес в гр. София, ул. "Узунджовска" № 16, срещу Определение № 767 от 15.06.2020 г. по адм. дело № 1307/2019 г. по описа на АССО, с което е отхвърлено като неоснователно искане на ЗАД "Алианц България" АД, подадено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за изменение на Решение № 472 от 29.05.2020 г. по същото дело, в частта за разноските.

Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, приложими към производството по Глава Тринадесета от АПК на основание чл. 236 АПК. Счита, че правните изводи на първоинстанционния съд противоречат на чл. 78, ал. 5 ГПК и § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г. /Наредбата). Сочи, че дължимото на ЗАД "Алианц България" АД адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, е 500 лева, но доколкото процесуалното представителство е осъществено от адвокатско дружество, регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), и правните услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата (ЗА) представляват облагаеми сделки, то размерът му възлиза на 600 лева (с включен ДДС). Излага становище за неправилност на извода, че нормите на Наредба № 1/2004 г. не намират приложение в хипотезата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. Същите са приложими, доколкото е налице изричната препращаща норма на чл. 144 АПК. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба – К. Костов, чрез процесуалния си представител адв. П. Караджов, е депозирал отговор в срока по чл. 232 АПК, в който застъпва тезата, че на ЗАД "Алианц България" АД не се дължат разноски, тъй като е участвал в производството пред АССО в качеството си на трето лице помагач и в този смисъл не попада сред лицата, визирани в чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. По същество счита, че молбата е неоснователна, тъй като ЗАД "Алианц България" не е представило списък с разноски по чл. 80 ГПК и в този смисъл няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Не е представен и документ, видно от който да е реалното заплащане на сумата, претендирана като адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че двете жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство.

Разгледани по същество, касационната жалба на К. Костов е неоснователна, а частната жалба на ЗАД "Алианц България" АД – основателна.

С оспореното решение АССО е отхвърлил жалбата на К. Костов срещу решение № 640-03/25.06.2018 г. на Председателя на КФН относно отказ от одобряване на г-н К. Костов за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България" АД.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № РГ-10-02-40 от 04.05.2018 г. по описа на КФН, допълнено на 12.06.2018 г., подписано от О. Пенев и А. Александров в качеството им на изпълнителни директори на ЗАД "Алианц България" АД и на основание чл. 80, ал. 10, във връзка с ал. 12 КЗ е отправено искане за одобрение на К. Костов за член на УС и изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България" АД.

При извършена проверка по повод постъпилото заявление КФН е установила, че в подадената от К. Костов декларация по чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 69, ал. 2, т. 4, букви "а -г", "е-л" КЗ, не са декларирани вярно обстоятелствата по чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" КЗ. Констатирано е, че в периода от 12.06.2012 г. до 04.09.2014 г. срещу Костов, в качеството му на член на СД и изпълнителен директор на "Пенсионноосигурително дружество -Бъдеще" АД ("ПОД-Бъдеще" АД), са издадени 5 броя наказателни постановления (НП) за установени общо 12 броя нарушения на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Посочените наказателни постановления са влезли в законна сила в периода от 30.10.2013 г. до 15.02.2017 г. Същите са приложени по делото.

Установено е още, че в подадената на 04.05.2018 г. от О. Пенев и А. Александров (членове на УС на ЗАД "Алианц България" АД) и Е. Георгиева (длъжностно лице, извършило проверка досежно достоверността на обстоятелствата) декларация на основание чл. 80, ал. 9, изречение второ КЗ, не са взети предвид издадените наказателни постановления, а К. Костов неправилно е посочен като член на СД на "Застрахователно дружество Евроинс Живот" ЕАД. Към датата на заявяване същият не е бил член на СД на посоченото дружество, видно от вписаната в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) промяна от 21.03.2018 г.

На 28.05.2018 г. с решение по протокол № 44 на КФН, от ЗАД "Алианц България" АД е изискана допълнителна информация, в това число: обяснения от К. Костов във връзка с представената от него декларация по чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)", актуална информация за длъжностите, които Костов заема към момента на подаване на заявлението, политиката на дружеството, съобразно която е оценена надеждността на предложения за одобрение член на СД и изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България" АД и допълнителна информация от подателите на декларацията по чл. 80, ал. 9, изречение второ КЗ, дали при изготвянето й са взели предвид издадените наказателни постановления на Костов.

На 12.06.2018 г. с писмо с вх. № РГ-10-02-40 по описа на КФН дружеството е представило допълнителна информация и документи. Приложени са писмени обяснения от К. Костов, в които той признава, че декларираните обстоятелства в подадената от него декларация са погрешно посочени, като грешката произтича от направеното от него неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в" КЗ. Направено е искане за приемане на описаната грешка като "маловажно обстоятелство" и е релевирано възражение, че наказателните постановления са служебно известни на КФН, тъй като издаването им предхожда две одобрения по отношение на неговите кандидатури за член на СД и изпълнителен директор на "Застрахователно дружество Евроинс Живот" АД и "Застрахователно дружество ЕИГ Ре" ЕАД.

По отношение на декларацията по чл. 80, ал. 9, изречение второ КЗ, от издателите й е посочено, че преценката е направена съгласно правилата на Политиката за квалификация и надеждност, съобразно декларираните от К. Костов обстоятелства и в периода февруари – май 2018 г., като не са взети предвид наказателните постановления. Във връзка със справката за заеманите от Костов длъжности е посочено, че същата е извършена през месец март 2018 г., а заличаването му като член на СД на ЗД "Евроинс Живот" АД, видно от ТРРЮЛНЦ, е извършено на 21.03.2018 г. Изложено е още, че към датата на подаване на заявлението, е била в ход процедура по освобождаването му като член на Надзорния съвет на "Застрахователно дружество ЕИГ Ре" ЕАД. В писмото е посочено и че е направена допълнителна оценка на К. Костов, при вземане предвид издадените наказателни постановления, според която същият отговаря на заложените изисквания.

При извършена проверка в ТРРЮЛНЦ КФН е установила, че заявление за вписване на промяна по отношение на заеманата длъжност в "Застрахователно дружество ЕИГ Ре" ЕАД не е подадено.

В резултат на извършената проверка е издаден оспореният административен акт. С решение № 640-03/25.06.2018 г. и на основание чл. 13, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКФН, чл. 80, ал. 10 във връзка с чл. 80, ал. 3 КЗ, във връзка с чл. 57, ал. 6 АПК е постановен отказ да се одобри К. Костов за член на УС и изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България" АД. Комисията е стигнала до извод, че К. Костов не отговаря на изискването за добра репутация и незастрашаване управлението на застрахователя и интересите на потребителите съгласно чл. 80, ал. 3 КЗ, предвид броя и тежестта на нарушенията, за които е санкциониран както и липсата на деклариране на издадените срещу него наказателни постановления и неверните обстоятелства, които е декларирал в декларацията по чл. 69, ал. 2, т. 4, букви "а" - "г", "е" - "л" КЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът е стигнал до извод, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При проверка досежно съответствието на акта с приложимите материалноправни разпоредби, съдът не е установил нарушение. Стигнал е до извод, че липсата на посочена информация относно издадените на Костов наказателни постановления, както и в този смисъл погрешно посочените данни в подадената декларация, водят до основателни съмнения за надеждността на лицето по смисъла на чл. 80, ал. 3 КЗ. Сам по себе си, фактът, че лицето е наказано за извършени нарушения на чл. 126 и чл. 209, ал. 3 КСО, а именно – че не е управлявал средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване с грижата на добър търговец при спазване принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица), е напълно достатъчно да се извърши отказ за неговото одобряване. Възприел е цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС и възражението за прилагане на института на реабилитацията като неотносими към конкретния правен спор.

По изложените съображения, АССО е отхвърлил подадената от К. Костов жалба.

По отношение на решението в частта, в която К. Костов е осъден да заплати на ЗАД "Алианц България" АД разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АССО, от ЗАД "Алианц България" АД е подадена молба за изменение, на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК.

Съдът с Определение № 767 от 15.06.2020 г. е отхвърлил така направеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че не са налице основания за това, доколкото адвокатското възнаграждение правилно е изчислено по реда на чл. 8, ал. 3 Наредба № 1/2004 г., като в тази сума се включва и начисленият ДДС, когато процесуалният представител е регистриран по ЗДДС.

ПО КАСАЦИОННАТА Жалба НА К. КОСТОВ:

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорна е правната им интерпретация в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие.

По аргумент от чл. 80, ал. 3 КЗ член на управителен или контролен орган на застраховател, съответно презастраховател, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, трябва да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на лицето, интересите на ползвателите на застрахователни услуги и не възпрепятства застрахователния надзор. В производството по одобряване по ал. 10 заявителят подава и декларации по чл. 69, ал. 2, т. 4, букви "а" – "г", "е" – "л". Декларацията по чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" КЗ следва да съдържа информация за наличието или липсата на висящи или приключили производства за налагане на административни наказания и/или за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) срещу заявителя за нарушения на нормативните актове в областта на финансовия сектор.

По делото е безспорно установено, че лицето, предложено за одобрение – К. Костов, е подал такава декларация. Безспорно е и че в съдържанието на декларацията не са посочени данни относно наличие на висящи или приключили производства по налагане на административни наказания, респ. ПАМ, за нарушение на регламентацията, приложима в областта на финансовия надзор.

По делото е безспорно установено и че по отношение на Костов, в качеството му на член на Съвета на директорите (СД) и представляващ "Пенсионноосигурително дружество-Бъдеще" АД, с ЕИК 131125704, са издадени пет броя НП. Видно от съдържанието на представените НП, Костов е извършил нарушения на следните разпоредби:

1. чл. 177, ал. 5, във връзка с чл. 249 и чл. 177, ал. 5 КСО, установени по т. 1, т. 2 и т. 3 от НП № Р-10-301/12.06.2012 г., за което са наложени три административни наказания "глоби" в общ размер на 600, 00 лева;

1. чл. 126 КСО и чл. 209, ал. 3 КСО, установени по т. 1, т. 2 и т. 3 от НП № Р-10-758/28.11.2013 г., за което са наложени три административни наказания - "глоби" в размер общо на 600, 00 лева;

1. чл. 121г, ал. 2 КСО, установено по НП № Р-10-754/28.11.2013 г., за което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева.

1. чл. 126 и чл. 209, ал. 3 КСО, установени по т. 1, т. 2 и т. 3 от НП № Р-10-812/04.09.2014 г., за което са наложени административни наказания "глоби" в общ размер на 6 000, 00 лева;

1. чл. 126 КСО, установено по т. 1 и т. 2 от НП № Р-10-814/04.09.2014 г., за което са наложени две административни наказания – "глоби" в размер на 4 000, 00 лева.

За да се направи извод дали деклараторът по чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" КЗ е бил задължен да включи в съдържанието на декларацията си наказателните постановления, издадени за нарушения по КСО, на първо място, следва да се изясни значението на понятието "финансов сектор", респ. "нормативни актове от финансовия сектор" и дали КСО попада в тази класификация.

В Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (Регламент 549/2013/Регламента) е установена обща структура на икономиката, разделена по сектори.

Видно от Глава 1, т. 1. 57 от Регламента, институционалните единици са стопански субекти, които са в състояние да притежават стоки и активи, да поемат задължения и да участват в икономически дейности и операции с други единици от свое име. Те са групирани в пет взаимно изключващи се вътрешни институционални сектора, а именно: а) нефинансови предприятия; б) финансови предприятия; в) държавно управление; г) домакинства и д) нетърговски организации, обслужващи домакинствата. Петте сектора, взети заедно, съставят цялата национална икономика на държавите-членки на ЕС.

Всеки сектор е разделен на подсектори. Така секторът "Финансови предприятия" се състои от следните подсектори: 1. "Парично-финансови институции (ПФИ), 2. Финансови предприятия, освен ПФИ и застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (ЗДПФ) и 3. ЗДПФ – Застрахователни (осигурителни) дружества (ЗЗД) и Пенсионни фондове (ПФ) (арг. Глава 1, т. 2.6.6. от Регламента). Следователно регламентът причислява пенсионните дружества към сектора "Финансови предприятия", а неговите предписания, видно от чл. 13 от същия, са задължителни и имат пряко приложение във всички държави-членки на ЕС, каквато считано от 01.01.2007 г. е и Република България.

В съответствие с цитираната наднационална уредба, съдържаща се в Регламент 549/2013 г., е и проведеното в § 1, т. 81 от Допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), разграничение на "предприятията от небанковия финансов сектор", едни от които са дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване (виж б. "в)" от § 1, т. 81 ДР на КПФИ).

Каквото и значение да е искал да придаде законодателят на понятието "финансов сектор" в чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" КЗ, то не може да бъде различно от съдържанието на този термин и присъщите му класификации и подразделения, възприети в Регламент 549/2013, тъй като националното ни право следва да бъде съответно на него и да не му противоречи, а при установено противоречие или колебание в тълкуването – разпоредбите на регламента имат предимство и следва да бъдат приложени вместо противоречащите им вътрешни норми. В този смисъл е и принципното правило, потвърдено с Решение на Съда на ЕС от 9 март 1978 г. "Неприлагане от националния съд на закон, който противоречи на общностното право", постановено по дело № 106/77 с предмет искане, отправено до съда на основание член 177 от Договора за ЕИО от Pretore di Susa (Италия), за постановяване във връзка с висящото пред този съд дело между Amministrazione delle Finanze dello Stato и Simmenthal SA, със седалище в Monza, на преюдициално заключение за тълкуване на член 189 от Договора за ЕИО, че националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

За пълнота изложението настоящата касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че не споделя доводите на касатора, че пенсионноосигурителните дружества не са част от финансовия сектор, доколкото не са сред изброените институции в § 1, т. 6 ДР на ЗДНФК. На първо място, следва изрично да се подчертае, че предвид тесния обхват на регулиране на ЗДНФК, а именно - допълнителният надзор над поднадзорните лица, които са част от финансов конгломерат, съдържанието на понятията, дефинирани в него, следва да се тълкуват с оглед конкретните нужди на този нормативен акт. По същество е неоснователен доводът, че посочените в дефиницията на ЗДНФК институции изчерпват съдържанието на "финансовия сектор". Видно от дефиницията на ЗДНФК, "финансовият сектор" е сектор, съставен от едно или повече от следните лица, извършващи дейност в държава членка или в трета държава: а) кредитна институция, финансова институция по чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции или дружество за спомагателни услуги по чл. 2, ал. 4 от същия закон (банков сектор); б) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) застраховател, каптивно застрахователно акционерно дружество, презастраховател или каптивен презастраховател, или застрахователен холдинг по чл. 233, ал. 8 от Кодекса за застраховането (застрахователен сектор); в) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) инвестиционен посредник (сектор за инвестиционни услуги. Анализът на цитираните по-горе разпоредби показва, че финансовият сектор се състои не само от посочените в § 1, т. 6 ДР на ЗДНФК субекти.

От изложеното следва извод, че доколкото пенсионноосигурителните дружества са сред изрично изброените "финансови предприятия", респ. попадат във финансовия сектор съобразно нормативно установени класификации на икономиката на държавите-членки на ЕС, в това число и на Република България, нарушенията на нормативните актове по тяхната уредба, (един от които безспорно КСО), по повод на които са образувани висящи или приключили административни производства по налагане на административни наказания, респ. ПАМ, са обстоятелства, подлежащи на деклариране по чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в)" КЗ.

Непосочването на данни относно издадените за нарушения на КСО наказателни постановления от страна на К. Костов е довело, от една страна, до нарушение на КЗ, и от друга – до прикриване на съществена за формулиране на оценката по отношение на неговата добра репутация по чл. 80, ал. 3 КЗ, и до деклариране на неверни данни. Тъй като законът не посочва обективни критерии, при наличието на които оценяващите органи да са задължени да приемат, че е установена добрата репутация на лицето, в чл. 79, ал. 5 КЗ вменява в задължение на СД, респ. Надзорния съвет, да приемат правила и процедури, с които да се гарантира, че лицата, подлежащи на одобрение, отговарят на изискванията за квалификация и надеждност.

По делото е представена "Политика за квалификация и надеждност в дружествата от групата на "Алианц България Холдинг" АД. Според чл. 4. 1. от Политиката, преценката за надеждност не се състои в проверка дали конкретни изисквания са изпълнени (както е при оценяване на квалификацията), а в разглеждане на всяка индикация за негативно обстоятелство, което може да доведе до съмнение относно надеждността на лицето. Във визираната разпоредба са разписани и обстоятелства, които винаги се оценяват като "негативни" по смисъла й. В член 4. 1., трето тире от Политиката като едно от тези обстоятелства са посочени административни санкции за неспазване на финансовото законодателство, а в чл. 4. 2. изрично е регламентирано, че оценяващият застраховател извършва проверка за наличието или липсата на висящи или приключили производства по налагане на административни наказания, респ. прилагане на ПАМ срещу лицето за нарушаване на нормативните актове в областта на финансовия сектор.

Точно такова обстоятелство е било налице по отношение на К. Костов. Към момента на подаване на декларацията по чл. 69, ал. 2, т. 4, б. "в" КЗ, са били налице приключили производства по налагане на административни санкции, и то пет на брой, които деклараторът не е посочил, а е бил задължен да го направи.

Самото наличие на приключили производства по налагане на административни санкции е достатъчно основание за пораждане на съмнение, видно от установените правила за оценяване на надеждността в дружеството.

В случая обаче се установяват и други обстоятелства, които разколебават извода относно добрата репутация на лицето. Същият с действията си е прикрил информация, която безспорно му е била известна, нарушил е разпоредба от КЗ, и е декларирал неверни данни. Тези действия поставят под съмнение надеждността на К. Костов като лице, което ще изпълнява функции по ръководене на дейността на ЗАД "Алианц България" АД в качеството му на негов изпълнителен директор, респ. ще участва във вземането на важни решения като член на УС на дружеството.

Несподелимо е възражението в касационната жалба на К. Костов, че последният не е нормативно задължен да декларира наличието на тези наказателни постановления, тъй като същите са влезли в сила много преди попълването на процесната декларация и по отношение на последиците им е следвало да се приложи институтът на реабилитацията по чл. 85 и сл. НК. Реабилитацията е наказателноправен институт и като такъв може да се прилага в административното, респ. административнонаказателното или гражданското производство единствено при наличие на изрична препращаща норма. Тъй като такава липсва по отношение на разпоредбите на чл. 85 и сл. НК спрямо последиците от влезлите в сила наказателни постановления, следва, че институтът на реабилитацията не е приложим спрямо тях.

Тъй като в касационната жалба са изложени съображения за немотивираност на оспорения административен акт, то във връзка с извършваната проверка досежно правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, следва да се посочи, че решението на КФН е изцяло съобразено с изискванията за съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Описани са установените фактически обстоятелства и възприетите въз основа на техния анализ правни изводи. Евентуалната неистинност на фактическата констатация относно броя на нарушенията и процентното им съотношение спрямо всички, допуснати от изпълнителни директори, респ. представляващи пенсионноосигурителните дружества, не обуславя немотивираност на акта в неговата цялост, както неправилно твърди касаторът. Още повече, че това съждение на административния орган не е опровергано в процеса на доказване от страна на жалбоподателя, поради което и е неправилен доводът, че съдът позовавайки се на него, е приложил неправилно материалния закон.

По изложените съображения крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения акт е правилен и в съответствие с материалния закон.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на порока по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК жалбоподателят не сочи. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи служебно произнасяне по него.

Следователно, като е отхвърлил жалбата на К. Костов, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

ПО ЧАСТНАТА Жалба НА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД:

Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (арг: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. В допълнение към това правило, според предписанието на чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

Преди всичко и поради наведеното с отговора на частната жалба възражение за недължимост на разноските, настоящата касационна инстанция намира за необходимо да подчертае изрично, че за заинтересованата страна актът винаги е благоприятен. В противен случай тя нямаше да бъде конституирана по делото. Следователно попада в кръга, визиран в цитираната разпоредба, от субекти, имащи право на разноски поради отхвърляне на подадената жалба.

Основателно е възражението за неправилност на обжалваното определение. Същото е постановено в противоречие с материалния закон – основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, приложимо към настоящото производство по силата на чл. 236 АПК.

Не се споделя изводът на АССО, че в размера, определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., по презумпция е включен ДДС, когато процесуалният представител е регистриран по ЗДДС. Това тълкуване на § 2а от ДР на Наредбата, на първо място, противоречи на принципното изискване за присъждане на разноски в размер, съответстващ на минималния за съответния вид представителство. Ако се следва логиката на първоинстанционния съд, ще се стигне до положение, в което на лице, регистрирано по ЗДДС ще му се заплати реално възнаграждение, с 20% по-ниско от минималното, което предвид наличието на Наредба № 1/2004 г. е недопустимо. От друга страна, по този начин на лицата, регистрирани по ЗДДС винаги ще бъде изплащано възнаграждение, с 20% по-ниско от това, което би било присъдено за осъществени от лице, нерегистрирано по ЗДДС, услуги.

Обстоятелството, че услугата е облагаема по смисъла на ЗДДС, както и фактът, че за нуждите на данъчното облагане сумата се дели на данъчна основа и начислен данък, не може да повлияе върху облигационното отношение между страните и да обоснове възстановяване на разноски в по-малък размер от заплатените, респ. минимално дължимите по Наредбата (в този смисъл определение № 7407/05.06.2018 г. постановено по адм. д. № 10870/2017 г.; определение № 6877/09.05.2019 г. постановено по адм. д. № 10101/20018 г. на петчленен състав на Първа колегия; определение № 10767/10.07.2019 г. постановено по адм. д. № 11079/2018 г.; определение № 10509/30.07.2020 по адм. д. № 14565/2018 г.; определение № 7684/22.05.2020 г. по адм. д. № 2541/2017 г.; определение № 11990/28.09.2020 г. на петчленен състав Втора колегия и др.)

По делото са представени доказателства за заплащането на сумата от 600, 00 лева, дължима по Фактура № 0000004931/07.11.2019 г. за осъществяването на процесуално представителство и защита по адм. дело № 1307/2019 г. по описа на АССО, а именно – извлечение за постъпленията по банкова сметка с получател ЗАД "Алианц България" АД за периода от 06.12.2019 – 06.12.2019 г., видно от което е заплатена сума в общ размер от 15 537, 82 лева, с основание за плащане "0000004948, 0000004931, 0000004936 DD", като вторият номер съответства на този на представената фактура. Доколкото е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК (виж л. 139 от делото), то молбата за изменение решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, е била допустима.

По изложените съображения съдът неправилно не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се формира като сбор от изчисленото на основание чл. 8, ал. 3 Наредбата минимално възнаграждение за процесуално представителство по административни дела и начисленият върху тази сума ДДС. Така за формиране на дължимия размер на разноските, към минималното възнаграждение от 500 лева (без ДДС) следва да се добави начисленият ДДС, който се равнява на 100 лева (20% от 500, 00 лева).

Присъждайки сумата от 500 лева, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. В хода на образуваното на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, производство, АССО е следвало да измени същото в частта за разноските, като присъди в полза на ЗАД "Алианц България" АД възнаграждение за процесуално представителство за един адвокат в общ размер от 600 лева с ДДС.

По тези съображения определението на АССО е неправилно и следва да се отмени, а искането за изменение на решението в частта за разноските – да се уважи.

С оглед на изхода от спора, направените от страните искания и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да присъди на страните направените по делото разноски съобразно основателността на техните жалби. Тъй като касационната жалба на К. Костов е неоснователна, на ЗАД "Алианц България" АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред ВАС (по представена фактура № 00000005192 от 16.06.2020 г. и банково извлечение за периода 24.06.2020 – 24.06.2020 г.), и на Комисията по финансов надзор – разноски в размер на 100, 00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

По подадената частна жалба разноски не се дължат, тъй като това производство се разглежда съвместно с производството по подадената касационна жалба от една страна, а от друга не се дължат разноски в производства, с предмет искания за допълване или изменение на решение в частта за разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд,