Решение № 9247 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2011 г.

Решение № 9247 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по реда на чл. 87 от ЗУБ (отпреди изм. ДВ., бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалбата на Джасиб Ауейд Обейд, гражданин на Ирак, срещу Решение № 115/29.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с която е отказано на жалбоподателя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата и в ход на делото по същество се поддържа, че административното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилна преценка на обстоятелствата относими към хипотезата на чл. 9 от ЗУБ и отказаното предоставяне на хуманитарен статут. Претендират се разноски. Ответната страна - Председателят на ДАБ, представляван от юрк. Станкова, счита жалбата за неоснователна, посочвайки, че ситуацията в южната иракска провинция Ди Кар, от където произхожда кандидата е стабилна, а бежанската история на жалбоподателя е недостоверна. Позовавайки се на чл. 92 от ЗУБ, ответната страна застъпва становище да неоснователност на искането за присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила, регистрирана в ДАБ към 03.05.2010 г., с която чужденецът е поискал от властите в страната закрила. На същата дата административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Видно от декларираните пред ДАБ от страна на молителя и отразени в регистрационен лист данни, жалбоподателя е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден през 1961 г. в град Шатра, обл. Дикар, по религия шиит, с начално образование, по професия - електромонтьор, говорещ арабски, разведен, баща на четири деца, живеещи в Ирак, както и останалите му декларирани родственици. На 04.05.2010 г, съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същото, причина за напускането на държавата на произход (януари 2010 г.) респ. причина за търси закрила от Република България е това, "защото много от иракчаните говореха само хубави неща за България, че тук има свобода и демокрация и поради това аз избрах да дойда в България". По преписката е представен в превод документ - свидетелство за иракско гражданство, удостоверяващ декларираните в производството лични данни на молителя, както и свидетелство за управление на обществено превозно средство. На 19.07.2010 г. е проведено второ интервю, в което като причина за напускане на Ирак е посочено, че е бил подложен на заплахи от страна на братята на съпругата му да се присъедини към тяхната организация, тъй като разбирал от автомобили и има военна подготовка. В резултат на несъгласието му, Обейд е бил принуден да се разведе със съпругата си, отнели са децата му и е разпродал имуществото си, като заплахите за живота, ако не се "разведе официално" са продължили и след преместването му в Багдад. На 27.07.2010 г. е проведено трето интервю, видно от което, е потвърдена изложената вече бежанска история, като по отношение на заплахите е уточнено, че целта на братята на неговата съпруга е била първоначално да го привлекат към "Армията н Махди", но впоследствие и с оглед неговия отказ - да напусне района на град Шатра и да се разведе със съпругата си. След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справка за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП4297/24.08.10 г., в което мотивирал предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, тъй като не е установено наличието на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Представена е справка вх. № 448/27.01.2011 г., представляваща преглед на становища на трети страни относно обстановката в Ирак, видно от която са налице проблеми със сигурността в страната, но и постоянна тенденция за преодоляването им. Представена е също така и справка № 2122/20.07.2009 г. на МнВР, с която се установява, че "цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт". Със сега оспорваното административно решение, председателя на ДАБ е приел, че по отношение на чл. 8 от ЗУБ изложената бежанска история не дава основание да се приеме, че е налице необходимост от закрила на основания посочени в посочената разпоредба. Бежанската история е оценена като недостоверна на фона на общата обществено-политическа и социално-икономическа обстановка в Ирак. Изтъкнати са противоречия в последователността на събитията, причините и начините на заплаха. Доколкото е възможно съществуването на конфликт между кандидата и роднини на неговата съпруга, председателя на ДАБ е посочил, че това е проблем от личен характер и като такъв не попада в обхвата на ЗУБ. Спрямо липсата на основания за закрила под формата на хуманитарен статут, в решението е прието, че в бежанската история липсват въобще обстоятелства релевантни към хипотезите на т. 1 и 2 на чл. 9 на ЗУБ, а спрямо тази на т. 3, то същата е неприложима. Изводът, касаещ приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, е обоснован с обстоятелството, че не е налице въоръжен конфликт в Ирак към момента на разглеждане на молбата за закрила. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА като подадено против административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от поддържаната бежанска история, заключението на административния орган относно основателността на искането за закрила е обосновано. Заплахите против кандидата, дори да се приемат за достоверни, следва да се приемат за криминален акт, чието извършване не е мотивирано с постигането на цел, посочена в чл. 8 от ЗУБ. От бежанската история не може да се направи извод, че субектите на преследване - братята на съпругата на кандидата, чрез деянието си са търсили постигането на цел, осъществима посредством преследване по чл. 8, ал. 1 от АПК. Нещо повече, видно от възраженията изложени в жалбата, чужденецът въобще не посочва обосновани твърдения относно незаконосъобразността на административното решение в частта му, касаеща статут на бежанец. Напротив доводите се отнасят единствено за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, обосновано със съществуването на всеобща заплаха за всеки пребиваващ в Ирак, което представлява на практика изоставяне на личната бежанска история, такава каквато е изложена в производството. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства към момента на постановяване на административния акт не са налице. Видно от справка вх. № 2122/20.07.2009 г. още към датата на нейното изготвяне 06 юли 2009 г., съществуващия в миналото въоръжен конфликт в Ирак и съпътстващото го безогледно насилие са овладяни и прекратени. Съгласно справка с вх. № 448/27.01.2011 г. се установява и че към началото на 2011 г. тенденцията към стабилизиране на сигурността в Ирак е постоянна положителна. В тази връзка, позоваването в подадената към 11.04.2011 г. жалба на данни относими за периода преди 2009 г., е несъстоятелно и не следва да се обсъжда. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение