Решение № 12829 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 181/2015 г.

Решение № 12829 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 181/2015 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димо Стефанов Стефанов, подадена чрез адв. С. Овчарова, против решение № 193 от 6.11.2014 г., постановено по адм. дело № 307/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Хасково, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд отхвърлил като неоснователна жалбата на Димо Стефанов Стефанов от с. Крън, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, против Заповед № ОЗ-260-РД/278 от 8.07.2014 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Хасково, Разплащателна агенция, съобщена му с Уведомително писмо изх. № 01-263-6500/533 от 8.07.2014 г., с която е постановен отказ за изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор 24/112/06185 от 15.02.2010 г., като също така е посочено, че сключеният договор се разваля и че се следва връщането на сума в размер на полученото първото плащане, заедно със законната лихва. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Административният съд е приел, че двете страни са сключили договор № 24/112/06185 от 15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" за периода 2007-2013 г. Съгласно този договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, дейности и цели, заложени в бизнес-плана по проект № 24/112/06185 и включени в приложение 1. Тази помощ се изплаща на два етапа, като първото плащане е в размер на 24 446 лв., второто плащане е в размер на същата сума, но при условията на поетите от Стефанов ангажименти: да инвестира в дълготрайни материални активи чрез закупуване на техника за транспорт на оборски тор - 1 бр.; увеличаване на икономическия размер на стопанството с 3 икономически единици; завършване на курс, в съответствие със стандартите на общността; подобряване на механизацията чрез закупуване на селскостопанска техника; увеличаване на броя на животните - в случая от вида калифорнийски червеи. Съгласно т. 3.1. от сключения договор срокът за изпълнение е бил до 15.02.2013 г. В обжалваното решение е посочено, че основанието за постановяване на оспорената заповед е единствено неизвършването на инвестиции в договорения размер и форма, което е едно от основанията, предвидени в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за представяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9), при наличие на които за ползвателят на помощта възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 от Наредба № 9 плащане, заедно със законната лихва към нея. Съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 изплащането на помощта се извършва на два етапа, като второто плащане е в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2. Във връзка с гореописаното, и на основание подадената заявка за второто плащане, са извършени административни проверки на документи, данни и други обстоятелства, включително е извършена проверка на място на стопанството на Димо Стефанов Стефанов, вследствие на което е потвърдено наличие в стопанството на транспортно средство, предмет на декларирания разход за покупка на такова - товарен автомобил "Форд транзит" - 1 бр. с посочена крайна сума за плащане - 6200 лв. Посочено е, че сумата за товарния автомобил е наредена от Димо Стефанов Стефанов (купувач) в полза на ЕТ "2С Стефан Стефанов" (продавач). След извършване на служебни разпечатки от фирмен регистър относно продавачът на товарния автомобил - ЕТ "2С Стефан Стефанов" е било установено, че като собственик на фирмата е посочен Стефан Димов Стефанов, който съгласно удостоверение за родствени връзки изх. № 1 от 29.01.2013 г на кметството в гр. Крън, общ. Казанлък, е баща на Димо Стефанов Стефанов. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е посочил, че правилно административният орган на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 9 не е признал за инвестиция извършеният за закупуването на товарния автомобил разход. Нормата на горепосочената наредба гласи, че при изчисляване на стойността на инвестициите по ал. 1, т. 4 от същия чл. се приспадат: разходи за закупуване на земя, животни, сгради и други движими и недвижими дълготрайни материални активи от съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и от роднини по сватовство от първа степен. Посочено е, че в настоящия случай покупко-продажбата на товарния автомобил е извършена между син и баща, като това обстоятелство не се променя от факта, че договорът е подписан от ЕТ "2С Стефан Стефанов", доколкото правната фигура на едноличния търговец се припокрива с тази на физическото лице. Въз основа на всички установени обстоятелства, съдът е приел, че не може да се обоснове извод, за изпълнение на договорните клаузи, които са условие за получаване на втората част от финансирането, поради и което отхвърлил жалбата на Димо Стефанов Стефанов против Заповед № ОЗ-260-РД/278 от 8.07.2014 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Хасково. Решението е правилно. Настоящият касационен състав приема, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващия не е оборил тези констатации. Неоснователни са твърденията за необоснованост на обжалваното решение. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът подробно е разгледал всички представени доказателства, като други доказателствени искания от страна на оспорващия за установяване на релевантни обстоятелства не са правени. Също така не са и представяни други доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че когато физическо лице осъществява дейност като едноличен търговец, той обособява същата в търговско предприятие и сделките, извършвани в рамките на това търговско предприятие, не могат да се приравняват на сделки, сключени от физическото лице в това му качество. Безспорно физическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице, и не следва да бъдат разделяни като различни субекти. По определение на закона - чл. 56 от Търговския закон (ТЗ), едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличният търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество например той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му. Следователно извършването на разход между роднини по права линия, каквито са баща и син, независимо от търговската правосубектност на първия, не може да се признае за инвестиция по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 9, тъй като физическото лице и ЕТ в случая се припокриват и извършената покупко-продажба не може да изпълни изискването на горепосочената норма поради съществуващата забрана за закупуване на ДМА от роднини по права линия. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение