Решение № 12892 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2018 г.

Решение № 12892 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2018 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Доминус" ЕООД, със седалище и адресна управление гр. Стамболийски, област Пловдив, представлявано от управителя на дружеството А. М., против решение № 2175 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 90/2016 г. от Административен съд Пловдив. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационния основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което процесният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Обжалва решението и в частта на присъдените разноски в полза на административния орган. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, обосновано е и в съответствие с приложимия материален закон. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че съдът е направил подробен анализ на събраните доказателства, изяснил е релевантните за спора факти и обстоятелства, вследствие на което е достигнал до правилни правни и фактически изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Счита решението за валидно, допустимо и правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователно по съществото на спора. Производството пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/17022 от 05.11.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 16/270314/36619, в частта с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2). Отказаното финансово подпомагане е както следва: 1) по СЕПП е отказано изцяло поисканата сума в размер на 200146,43 лева, на основание на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за 2014 г., како и неотстранени застъпвания на площи и 2) по НР2 отказаната сума е 7160 97 лв., а посочените основания са чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой ПДЗС за 2014 г., както и неотстранени застъпвания на площи. Уведомителното писмо се оспорва и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период както следва: по СЕПП – 133174,14 лева на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009г. и по НР2 – 3394, 28 лева на осн. чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Безспорно по делото е установено, че "Доминус" ЕООД, с УРН 556081 като земеделски стопанин в срока е подала заявление за подпомагане с УИН 16/270314/36619 за кампания 2014 г. Към заявлението е попълнена Таблица за използваните парцели 2014, в която са вписани 152 броя БЗС по СЕПП с обща площ от 665,03 ха и 11 броя БЗС по НР2 с обща площ от 55,38 ха. При направените автоматични проверки на базата данни, още при заявяването за подпомагане за част от заявените БЗС са констатирани несъответствия – над 0,5 дка площ извън площите подходящи за подпомагане. Установено е и наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Разплащателната агенция, в съответствие с действащата към момента редакция на чл. 17 от Наредба № 5/2009 г., е изпратил на кандидата писмо с изх. № 02-160-2600/14348 от 28.08.2014 г., за площи, декларирани от повече от един кандидат и е предоставила на земеделския стопанин възможността за изясняване на двойно заявените площи в срок от 20 работни дни от датата на получаване на писмото като се представи документ, доказващ правното основание за ползването, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. Указала е и негативните последици при недоказване на ползването на процесните площи. Към писмото е приложена таблица на установените застъпвания на площите, заявени от повече от едни кандидат, видно от която, застъпването касае двадесет и един от заявените за подпомагане БЗС. В изпълнение на цитираното писмо от "Доминус" ЕООД е попълнена декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, с която една част от заявените парцели е потвърдена и са представени необходимите документи, а останалите са отказани. В декларацията изрично е посочено, че застъпените площи, от които земеделският стопанин се е отказал, ще се третират като наддекларирани площи. От предоставената по делото административна преписка става ясно, че за част от имотите в производство по изясняване на декларирани от повече от един кандидат площи, за които "Доминус" ЕООД е представил документи и други земеделски стопани са предоставил документи, доказващ правното основание за ползването, ето защо тези имоти са останали с неизяснено застъпване и на осн. чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП са приети за недопустими за подпомагане. Всички констатации относно двойните заявени площи са потвърдени от неоспореното заключение на допусната съдебно-техническа експертиза. Недопустими площи по заявлението на оспорващия са били установени и чрез извършването на проверка на място, чрез инспекция към РА, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП. Контролният лист от извършената проверка е връчен на кандидата срещу подпис, като срещу проверката е подадено възражение от дружеството. По подаденото възражение е извършена втора проверка, която е потвърдила резултатите от извършената първа проверка като коректни. Констатациите от проверките са отразени подробно в контролни листи, като същите са приложени в кориците на делото. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Доминус" ЕООД против процесното уведомително писмо и дружеството е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" 4197 лева представляващи възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева и 3897 лева юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост и в предписаната от закона форма. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение е потвърдило изцяло направените от административния орган констатации, послужили му като фактически основания за издаване на уведомителното писмо. Съдът е приел заключение по СТЕ като компетентно безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, в което подробно са описани констатациите на вещото лице относно двойно декларираните площи и установените като недопустими площи. В заключение е посочил, че констатациите на вещото лице изцяло потвърждават изводите на ДФ "Земеделие". По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, поради което отхвърлил като неоснователна подадената от "Доминус" ЕООД жалба. По съществото на спора решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя възражението за необоснованост на оспореното решение. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, като правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Следва да се посочи, че неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. В настоящият случая са налице неотстранени застъпвания и това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП – основания изрично посочени в текста на процесното уведомително писмо. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо, в това число протоколите от извършената проверка на място и допълнителната проверка. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай по заявлението на "Доминус" ЕООД са извършени кръстосана административна проверка, проверка на място и контролна проверка. Резултатите от тях са потвърдени от изслушаната по делото СТЕ, заключението по която е изготвено след проверка на материалите и данните, относими към заявлението на жалбоподателя в ДФ "Земеделие", РА и в ДФЗ - Технически инспекторат. Установеното от фактическа страна сочи, че са налице всички посочени от органа фактически основания за постановения отказ. Правилно е определен и размера на недопустими за подпомагане площи по СЕПП - 442,50ха и по НР2 – 26,25ха, респективно и констатираният от ДФЗ процент на наддеклариране съответно: 100% и 90, 11%. В тази връзка правилно е изчислена и наложената санкция за бъдещ период. С оглед процентното съотношение на наддекларираните площи към установената площ, което е над 50% и съгласно правилата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията и чл. 16 от Регламент 65/2011 г., правилно и законосъобразно административният орган е отказал изплащане на субсидия за годината, с прилагане на санкции за бъдещ период в общ размер от 136568.42 лева. Всички тези изчисления са потвърдени от заключението на вещото лице. При липсата на други доказателства, които да опровергават тези констатации, съдът обосновано е приел заключението и се е позовал на изводите му. В касационната жалба няма възражение относно приетите за наддекларирани площи, поради неотстраняване на двойно застъпени площи. Основното възражение е, че при извършване на проверката на място са допуснати административнопроизводствени нарушения. Същото не се споделя от настоящия съдебен състав. Проверката на място е предвидена в нормата на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. Тя обхваща минимум 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Жалбоподателят е попаднал в тези 5 % и по отношение на него е извършена проверка. От приложения контролен лист се установява, че кандидатът е уведомен предварително за извършването на проверката, присъствал е на част от нея, запознал се е с констатациите от нея, за което се е подписал, като в графа "забележки на кандидата" е посочил, че прилага забележки на отделен лист. Установените несъответствия при извършване на проверката на място основно са липса на заявена култура, като площите са в лошо агротехническо състояние – необработвани, покрити с нежелана растителност, буренясали и опожарени. Във връзка с тези констатации земеделският стопанин е подал възражение, по което е направена контролна проверка, за която е уведомен с писмо № 01-162-2600/440 от 04.11.2018 г. Кандидатът е подал и жалба, на която е отново отговорено с писмо от 11.03.2015 г. В него е посочено, че за времето от 03.10.2014 г. до 24.10.2014 г. е извършена контролна проверка на място от отдел "Контролни проверки" при дирекция "Технически инспекторат". В писмото изрично е посочено, че при повторната проверка на място с GPS уред са обходени голяма част от заявените парцели, които не са били допуснати по време на извършената първа проверка от РТИ – Пловдив и са направени снимки, отразяващи моментното състояние на всеки един от заявените имоти. Контролната проверка изцяло е потвърдила констатациите от първата проверка на място, направена от експертите на Дирекция "Технически инспекторат" при РА на ДФ "Земеделие". Възражение срещу това писмо не е подавано. Съдът не споделя твърдението, че такава проверка не е извършвана, тъй като по нея са представени заповед № 277882/29.09.2014 г. за извършване на контролна проверка и контролен лист от същата, в който е посочено, че констатациите на РТИ Пловдив са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФ "Земеделие". Истинността на тези документи не е оспорена по законовия ред посочен в чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и по отношение на никой от тях не е открита процедура по оспорване, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал като достоверни. Неоснователно е и възражението относно това, че самолетното заснемане е правено през лятото на 2013 г., а не през процесната кампания 2014 г. Когато по дадено заявление за подпомагане е направена проверка на място по реда на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, при определяне на допустимите/недопустимите площи се взема предвид именно тази проверка, а не снимките от сателитното заснемане. В случая това заснемане през 2013 г. не е взето предвид при издаване на оспорения административен акт. Предвид изложеното по съществото на спора решението е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което в тази част следва да се остави в сила. Решението е оспорено и в частта за разноските като настоящият съдебен състав намира касационната жалба в тази част за основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8 от 24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Пред първоинстанционния съд административният орган е представляван от юрисконсулт, който своевременно е претендирал присъждане на разноски, поради което и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството в първата инстанция съдът е следвало да присъди в полза на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 200 лв. както и разноски за вещо лице в размер на 300 лева. С оспореното решение юрисконсултско възнаграждение многократно е завишено, поради което решението в частта на присъдените разноски над 500 лева, следва да се отмени. С оглед частичното уважаване на касационната жалба, разноски пред настоящата инстанция и на двете страни не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,