Решение № 10049 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. З. И. непълнолетен гражданин на Сирия, чрез назначения му по реда на чл. 25 от ЗУБ законен представител адв. Илиев, срещу Решение 14952/30.04.2025 г., постановено по адм. дело 11993/2024 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11876/14.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. В касационната жалба се твърди, че оспореното решението е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като излага подробни съображения за наличието на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУТ. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният отказ и административната преписка да бъде върната на административния орган за ново разглеждане. В с.з., касационният жалбоподател- О. З. И., редовно призован, се явява лично и с адв. Илиев, назначен служебен защитник. Поддържа касационната жалба Ответникът Председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на О. З. И., срещу Решение 11876/14.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АССГ, е посочил че производството пред административния орган е образувано по молба на жалбоподателя от 22.07.2024г. за предоставяне на международна закрила. От проведено интервю е установено, че е напуснал Сирия нелегално с негов съсед, като е влязъл в Турция, където е останал за около 10-15 дни. Влезнал е на територията на Република България нелегално през м. 06.2024 г., без лични документи. Посочил е, че решението да напусне Сирия било взето от баща му, като целта била на по-късен етап цялото му семейството да се събере заедно. В Сирия останали баща му, майка му, тримата му братя и три сестри, причината не цялото семейство да напусне страната била финансова. Молбата му за международна закрила е първа по ред, не е арестуван или задържан в Сирия, не е съден или осъждан, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [етническа принадлежност], нито по отношение на изповядваната от него религия [вероизповедание], че не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията, не е заплашван лично и не му е оказвано насилие. Споделил е нежелание да служи в армията, както и че не е получавал съобщения в тази връзка, понеже контролът е осъществяван от кюрдите, а не от режима на Башар Ал-Асад. За да постанови оспореното съдебно решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е изложил подробни съображения за това, че са били спазени изискванията за провеждане на административното производство, като са проведени интервюта с жалбоподателя в присъствието на служебно назначен защитник. Изложил е и подробни съображения за това, че са спазени изискванията на закона за закрила на детето, при провеждане на административното производство, тъй като е осигурен както защитник, така и присъствие на социален работник и е изготвен надлежен социален доклад с оглед на факта, че лицето се явява непридружен непълнолетен. Съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е и материално законосъобразно, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, включително съобразявайки в детайли политическа и военна обстановка в Сирия. По тези съображения е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При съответна на доказателствата установена по делото фактическа обстановка, влючително отчетена личната бежанска история на жалбоподателя, качеството му на непълнолетно непридружено лице, както и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход. Не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците, както правилно е посочил и съдът. не излага твърдения за основателен страх от преследване, нито информация да е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности, да е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, или да е била задържана. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на О. З. И. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози смъртно наказание или екзекуция , съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид и че макар чужденецът да не е напуснал страната си на произход легално, няма данни официалните власти да са имали специално негативно отношение към него и да е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Правилно, съдът е отчел разликата между чл. 9, т. 1 и 2 ЗУБ и чл.15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл. 9, т. 3 ЗУБ и чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. По делото към момента не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че , в периода след 08.12.2024г. до 29.08.2025г., 1 190 172 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. Касационната инстанция при преценка на изявленията на жалбоподателя и поведението му стига до извода, че той е напуснал Сирия, по волята на баща си, която е свързана изцяло с икономически причини, а не заради обстановката там. В интерес на чужденеца /по време на административното производство той е бил непълнолетен/ е било връщането му в Сирия, за да е в семейна среда, където и към момента се намира цялото му семейство. В случая към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, чужденецът е навършил пълнолетие, с оглед на което наведените доводи в касационната жалба свързани с възрастта му и спецификите на случая произтичащи от нея са неоснователни. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,