Решение № 15054 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2016 г.

Решение № 15054 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., чрез процесуален представител, против решение № 387 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 123/2016 г. на Административен съд София-област, с което жалбата му против заповед № 517 з-4517/14.12.2015 г. на директора на ОДМВР София, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в установената форма. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. Подробно описание на времето и мястото на извършване на нарушението се съдържа в представената справка с резултатите от извършената проверка от 04.11.2015 г. - посочена в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в справката следва да се приеме като част от мотивите за издаване на оспорената заповед. Непосочване на формата на вината не е нарушение от категорията на съществените и не се отразява на правото на защита на оспорващия. В този смисъл доводите на касатора за допуснати нарушения на цитираната разпоредба са неоснователни. Споделят се доводите на съда, че в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието са приети и писмените обяснения на служителя, като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Правилно съдът приема, че процедурата по чл. 207 от ЗМВР е неприложима в процесния случай, тъй като наложеното дисциплинарно наказание не е за тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 2 – 14 от ЗМВР. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено пропуските в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай е установено, че оспорващия по време на съвместен наряд с мл. инспектор И. П. М., на 03.08.2015 г. за времето от 08. 00 до 20. 00 ч., като автопатрул назначен съгласно единната разстановка и утвърден месечен график на територията на РУ [населено място], със служебен автомобил м. "Ситроен Пикасо" с [рег. номер на МПС], на който е монтирана система "ВПК", по време на извършване на проверки на МПС не носи безжичния микрофон, а непосредствено след това поставя безжичния микрофон, но липсва аудио звук. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение разпорежданията на т. 6. 1 "Назначените в наряд служители да използват безжичните микрофони както следва: водачът на автомобила – микрофон № 1; вторият служител-микрофон № 2", т. 6. 2 "Микрофоните следва да бъдат постоянно включени (превключвателят отстрани да бъде в положение "on"). В случаите когато автомобилът не е назначен в наряд, микрофоните да не се изключват, а се поставят на заряд в приемника", и т. 6. 9 "Всяко начало на проверката или контакт с граждани се маркира от същият микрофон с еднократно натискане на бутона REC", от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121 з-197/19.02.2015 г. С тези правила Г. Г. е запознат съгласно протокол рег. № 2042/27.02.2015 г. Видно от събраните по делото доказателства неспазването на тези правила не се дължи на техническа или друга обективна причина, а на поведението на служителя. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че служителя е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г.. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Твърдението в касационната жалба за невъзможност от страна на Г. да манипулира аудиофайловете не се кредитират, тъй като процесното нарушение не се изразява в манипулирането им. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение