Решение № 175 от 19.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 204/2013 г.

Решение № 175 от 19.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 204/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. Д. (чрез адвокат Т. Я.) и на подсъдимия Г. Д. Г. (чрез адвокат И. Т.) против решение № 157 от 17.12.2012 г. по в. н. о. х. д. № 338/2012 г. на Варненски апелативен съд, с идентични искания за намаляване на наказанието или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК са обосновани с пропуски в дейността на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и нарушаване на задълженията си по чл. 13, чл. 14, ал. 1, и по чл. 107 от НПК, с отсъствието на отговор по всички наведени във въззивната жалба оплаквания и възражения, с неправилно отчитане на квалифициращите обстоятелства при определяне на наказанието и за неговата явна несправедливост. Задочно осъденият подсъдим В. М. Д. не участва в касационното производство. Подсъдимият Г. Д. Г. не взема участие пред настоящата инстанция. Техните защитници поддържат направените искания в жалбите и по развитите в тях съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита постъпилите касационни жалби за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия В. М. Д. с наведен довод за допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение е основателна, макар и не по изложените в нея съображения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Апелативният съд не е спазил процедурата по призоваване на подсъдимия Д., което е довело до ограничаване на правото му на участие по делото. Въззивното съдебно заседание е било насрочено за 13.12.2012 г., за когато подсъдимият не бил призован на неговия адрес в [населено място], [улица]. Призовка е била изпратена само на неговия защитник в [населено място]. Първоинстанционното съдебно разглеждане на делото е протекло при условията на задочно производство, на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Подсъдимият Д. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 34244/03.10.2012 г. на ГД "НП". Въззивният съд не се съобразил с това обстоятелство, не изискал информация за резултата от провежданото общодържавно издирване, не изпратил призовка на адреса на подсъдимия, известен по делото и не събрал нужните справки от държавни органи за възможното му пребиваване в арестите и затворите на страната. По този начин съдебният състав не направил всичко зависещо от него за призоваване на подсъдимия Д. за участие във въззивното производство и не е елиминирал версията той действително да е пребивавал в дома си по време на въззивния процес. Известяването на защитника не освобождава съда от задължението да издири и призове подсъдимото лице. Затова и неправилно апелативната инстанция е приела, че подсъдимият В. Д. е редовно призован чрез процесуалния представител. Като не е изпълнила своите правомощия по призоваването му въззивната инстанция е нарушила правото на участие на подсъдимия Д. в процеса, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НПК. Това право е лично и не може да бъде заместено от самостоятелното участие на неговия защитник, осъществяващ собствени права, произтичащи от качеството му на процесуален представител. Допуснатото нарушение на закона е съществено и не е било отстранено. Ето защо обжалваният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане за правилното изпълнение на процедурата по призоваване на подсъдимия Д. Предвид изложеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК не се налага необходимост от разглеждане на другите наведени доводи. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК