Решение № 3461 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2017 г.

Решение № 3461 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - В. и В. Ц. Д. обжалват Решение № 989/6.06.2017 г. по адм. дело № 372/2017 г. на Административен съд - В., с което са отменени извършеното заличаване на Я. М. Д. и П. С. С. като собственици от кадастралните регистри на недвижимите имоти в СГКК - В. за поземлен имот с идентификатор 10135.2552.867 по кадастралната карта на гр. В. и изричният отказ в писмо изх. № 24-22587/13.12.2016 г. на началника на службата за издаване на скица за ПИ.

О. Я. М. Демирова и П. С. С. са на становище за правилност на оспореното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите с изключение на тази на административния орган в частта относно присъдените с решението разноски, която счита за основателна.

I. Касационната жалба на началника на СГКК е допустима в частта относно отмяната с решението и на двата оспорени акта, а жалбата на В. Д. - само по отношение на отмяната на заличаването на данните за собствеността в кадастралния регистър. В допустимите им части жалбите са неоснователни.

1. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението поради липсата на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

а. Предмет на оспорване пред административния съд са два акта - аа) заличаването на данни от КР, което представлява обективирано чрез действията на органа по кадастъра волеизявление за изменение на кадастралния регистър - административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, и бб) отказ за извършване на административна услуга, за чието обжалване са приложими правилата по чл. 145 и следв. АПК. Значението на писмото от 13.12.2016 г. спрямо първия от двата акта е да уведоми заинтересованата страна за вече осъществените действия по промяната на данните в КР, като момента на съобщаването му е начален на срока за съдебно оспорване. Самото писмо обаче инкорпорира в себе отказа да се издаде скица и относно него се отъждествява с атакувания акт.

б. Съществува известна словесна непрецизност при заявяването на предмета на защитата и формулирането й от съда, но тя не се отразява при индивидуализацията на действителното съдържание на оспорването и формирането на волята на съда, който се е произнесъл по законосъобразността на подлежащи на съдебна проверка актове.

1. К. Д., от една страна, и ответниците Демирова и Славчев, от друга, се легитимират с конкуриращи се документи за собственост - нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, удостоверяващи права върху обекти, идентични с нанесения в кадастъра.

а. Противопоставимостта на права на собственост на повече от едно лице за един и същи имот е основание в кадастралния регистър да бъдат записани данните за всички лица и документи - чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не част от тях според преценката на органа по кадастъра. С компетентност да се произнася по титулярството на правата върху поземления имот той не разполага.

б. Фактическият извод, на който са основани действията по заличаване на данните в регистъра, че актът за собственост на Демирова и Славчев удостоверява права върху имот, който не е идентичен с ПИ по КК, е неверен. Той е отречен от съдебно-техническата експертиза, а констатираното от вещото лице разминаване в границите между двата имота, което се свежда до 1-2 метра, е незначително и не изключва идентичността между тях. Още повече, че и частичното припокриване на границите им би било достатъчно, за да се приеме дублиране на носителите на правата за съответната част от територията на обекта по КК.

в. Колизията на права поражда спор за собственост, а до решаването му с влязло в сила решение на гражданския съд е правомерно запазването на съществувалите до разпореденото заличаване данни в КР. Едва след окончателното установяване на действителния собственик на имота по съдебен ред е допустимо изменение на КР с отразяването на настъпилата промяна - чл. 54, ал. 2 вр. чл. 53а, т. 1 ЗКИР.

1. Незаконосъобразността на действията по заличаването, с които е мотивиран отказа за извършване на административната услуга, обуславя и неговата отмяна само на това основание. Вън от съмнение е наличието на правен интерес на собственика на имот, легитимиращ се с удостоверяващ правата му акт, който освен това е вписан в кадастъра, да поиска издаването на скица за ПИ. Съответно за административния орган е породено насрещното и неизпълнено в случая задължение.

Изложеното мотивира оставянето в сила на отменителното съдебно решение.

Резултатът от спора е предпоставка за присъждане на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника Демирова. Пред настоящата инстанция не е направено възражение за прекомерност, поради което и разноските ще бъдат присъдени в пълния им размер.

II. Касационната жалба на В. Д. е недопустима в частта, с която решението отменя отказа за издаване на скица за ПИ по искането на Я. Д.. Съдебният акт не е неблагоприятен за касатора като условие за възникване на правото му на касационно оспорване по чл. 210, ал. 1 АПК.

Диков не е страна в правоотношението по искането за издаване на скица за ПИ - то се развива между заявителя и административния орган, на обжалване подлежи само отказът, както е в случая, а легитимация да го оспори притежава засегнатата от него страна, т. е. подателят на искането. Отмяната му не би могла да рефлектира в правната сфера на трети лица, към която категория принадлежи и Диков, тъй като нито препятства упражняването на правата им, нито пък удовлетворяването на чуждото право поражда задължения за тях.

В посочената част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.

III. И двете касационни жалби в частта за присъдените с решението разноски са недопустими.

1. В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му - арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като молбите в тази насока са инкорпорирани в касационните жалби и първостепенният съд не се е произнесъл по тях, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а исканията - изпратени по подсъдност на АС - В. на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

1. Въпреки че разноските съдебното решение е възложило единствено на администрацията, а с права да защитава нейния имуществен интерес Диков не разполага, по допустимостта на това искане ще се произнесе първата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение