Решение № 132 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2007 г.

Решение № 132 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Ж. И. и Д. Ж. И., и двамата от гр. С., против въззивно решение № 125 на С. окръжен съд от 11.05.2007 г., постановено по гр. д. № 45/2007 г., с което е отменено решение № 218 от 03.12.2003 г. на С. районен съд, постановено по гр. д. № 479/2003 г., с което е уважен искът по 108 ЗС и е отменен нот. акт № 118/1997 г. на С. нотариус за продажба на право на строеж на недвижим имот на осн. чл. 431, ал. 2 ГПК(отм.), като с обжалваното решение исковете са отхвърлени. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Подробни съображения са изложени в писмена защита на процесуалните пълномощници на касаторите адв. Б от АК-София и адв. Б от АК-София. Ответникът по жалбата, Т. И. К. от гр. С., чрез поверениците си адв. Г. адв. Вълчо Ц., и двамата от АК-С. З., оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са развити в писмена защита. Ответниците по жалбата М. Ж. А. с фирма Е. "В" и Д. Д. А., и двамата от гр. Н., С. област, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са от М. Ж. И. и Д. Ж. И., обективно и субективно съединени искове срещу Т. И. К., М. Ж. А., в качеството му на ЕТ "В" и Д. Д. А., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на апартамент № 15-терасовиден, с площ от 85,50 кв.м, при съседи, подробно описани в исковата молба; апартамент № 14-терасовиден, с площ от 42,69 кв. м, при съседи, подробно описани в исковата молба; избено помещение, с площ от 32,65 кв. м, при граници, подробно описани в исковата молба, всички обекти, находящи се в жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел ****Х-2579 в квартал 116 по плана на гр. С. с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 1* т. ХV, д. № 3* от 15.08.1997 г. на С. нотариус в частта му, с която М. Ж. А. като Е. "В" със съгласието на съпругата си Д. Д. А. продава на Т. И. К. правото на строеж на апартамент 14 и апартамент 15, подробно описани по-горе. С решение № 218 от 3.12.2003 г., постановено по гр. д. № 479/2003 г., Старозагорският районен съд е уважил иска по чл. 108 ЗС по отношение на Т. И. К. и го е отхвърлил по отношение на Д. Д. А. и М. Ж. А., последният действащ като Е. "В". Със същото решение първоинстанционният съд е отменил нотариален акт № 118/97 г. в атакуваната му част. За да постанови своето решение, С. районен съд е приел, че процесните имоти не влизат в обема на учреденото право на строеж, поради което и на основание чл. 92 ЗС, тези имоти като приращение са собственост на собственика на земята. По жалба на ответницата Т. И. К. и на ищците М, само в частта за разноските, с решение № 26 от 21.02.2005 г. по гр. д. № 208/2004 г., Старозагорският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение по същите съображения. По жалба на ответницата Т. И. К., с решение № 1* от 3.01.2007 г. по гр. д. № 1901/2005 г. ВКС, IV г. о., е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение ВКС е дал задължителни указания, при новото разглеждане на делото въззивният съд да обсъди при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) всички относими по делото доказателства, в т.ч. заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в контекста на това, влизат ли процесните имоти в рамките на мезонетния етаж и обхванати ли са от суперфициарното право, както и издаденото по молба на ищците в хода на процеса строително разрешение № 19 от 27.01.2003 г., с което са одобрени извършените от ответницата К. преустройства. При новото разглеждане на делото, с решение № 125 от 11.05.2007 г., постановено по гр. д. № 45/2007 г. Старозагорският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове по чл. 108 ЗС и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните апартаменти са изградени в рамките на обема на мезонетния етаж, както и че спорното мазе е обща собственост на всички съсобственици. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищецът следва да докаже, че е собственик на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. Настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че на първо място в производството по ревандикационния иск следва да се установи правото на собственост на ищците върху вещта. По делото е установено и не се спори, че ищците са собственици на терена, върху който е построена сградата с процесните имоти. Не се спори и обстоятелството, че с нот. акт № 100/1995 г. те са учредили на Е. "В" правото да построи четвърти мезонетен етаж от същата сграда, който от своя страна и със съгласието на ответницата А, с нот. акт № 118/1997 г. е прехвърлил правото на строеж на ответницата К. на апартаменти, намиращи се на четвърти и на пети етаж от сградата между които и на процесните два апартамента, находящи се на петия етаж. Спорното е, влизат ли тези два апартамента в обема на учредената от собствениците на земята суперфиция. В производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд при първото разглеждане на делото и пред въззивния съд при новото разглеждане на делото са приети съдебно-технически експертизи, които са от значение за решаването на спорния въпрос. От приетата в с.з. от 3.04.2007 г. по делото при новото разглеждане на делото от въззивния съд се установява, че процесните апартаменти са построени в съответствие с променения през 2003 г. проект на сградата, същите заемат второто ниво на мезонетните апартаменти по първоначалния проект от 1995 г. Поради това настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че апартамент № 14 и апартамент № 15 влизат в обема на учреденото от ищците право на строеж. Освен това по заявление на ищците № от 17.07.2002 г. е одобрена промяна на проекта на сградата, в това число и преустройството на мансардния етаж в два самостоятелни етажа, като трите мезонетни апартамента по първоначалния проект се преустройват на шест самостоятелни такива, т.е. мезонетният етаж е трансформиран в два самостоятелни етажа, разположени един над друг и обособени от първото и второто ниво на мезонетния етаж. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, че спорните апартаменти са построени в рамките на учреденото право на строеж, независимо от различния размер на застроената площ на жилищата по двата проекта в мезонетния етаж, който не касае придобитото право на строеж върху етажа като един самостоятелно обособен обект и собствениците на терена не могат да придобият правото на собственост върху тях на основание чл. 92 ЗС като приращение към земята. От същото заключение на вещото лице по СТЕ е видно, че с одобреното изменение на проекта квадратурата на мазетата е увеличена с 30,22 кв. м, което увеличение се получава от изграждането на мазета в частта "не се копае". Това са мазета №№ 1* и 16 и коридор, същите се намират в обхвата на сградата и се включват в нейната субстанция. Правилен е извода на въззивния съд, че процесното мазе не е било индвидуализирано и разпределено на някой от собствениците, поради което то се явява тяхна обща собственост. По тези съображения настоящата инстанция приема, че ищците не се явяват носители на активна материално правна легитимация досежно спорните имоти, поради което не е налице първата, предвидена от чл. 108 ЗС предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ищците не са доказали правото си на собственост върху тези обекти. Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата Т. И. К. разноските по делото за настоящата инстанция на основание чл. 64 ГПК (отм.), в размер на 500 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,