Решение № 16200 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2018 г.

Решение № 16200 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Е. Енев, от [населено място], община Рудозем, против решение № 53 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 291/2017 г. на Административен съд (АС) - Смолян. По оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът - началник на Районно управление (РУ) - Мадан при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Смолян, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение АС - Смолян е отхвърлил жалбата на Е. Енев против заповед № 17-0298-000066/12.07.2007 г. на началник РУП - Мадан при ОДМВР Смолян, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил, че на Е. Енев е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 789207/11.07.2017 г. за това, че на същата дата около 17.05 ч. в гр. Мадан, по ул. "Република" е управлявал МПС "Опел Астра" с рег. [рег. номер на МПС], като след извършена проверка за редовност на документите е отказал да бъде изпробван с техническо средство - "Dreger Drug Test" 5000 c № ARJF-0062, калиброван до месец февруари 2018 г. за употреба на наркотици, както и да даде кръвна проба за медицинско изследване след издаден за целта талон № 0441527/11.07.2017 г. за явяване в ЦСПМ - Смолян. Със заповед № 17-0298-000066/12.07.2007 г. на началник РУП - Мадан, отказът е квалифициран като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2-ро ЗДвП и по отношение Енев е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б "б" ПАМ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП в приложимата редакция (ДВ, бр. 54/2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на наркотици в кръвта му, се прилага ПАМ "Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е определил ОДМВР като служби, осъществяващи контрол по ЗДвП, а със заповед № 387/24.04.2017 г. директорът на ОДМВР Смолян е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на РУ, какъвто е издателят на оспорения административен акт. В контекста на цитираната нормативна уредба и при напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон. След проведен анализ на събрания доказателствен материал е формиран верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, които съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд обосновано е приел за обективирана цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й (чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП). Обстоятелството, че в текста на заповедта е посочен срок на действие на ПАМ от минимум 6 месеца при нормативно регламентиран такъв от 18 месеца, не съставлява порок, водещ до незаконосъобразност. Подобно процедиране е изцяло в интерес на адресата, а последвалото задържане на СУМПС след изтичане на определения срок е въпрос, касаещ изпълнението на мярката, а не законосъобразността на налагането й. Ако органът прилага мярката след този срок, адресът разполага със защита по реда на чл. 250 АПК чрез жалба срещу незаконосъобразно фактическо действие. От доказателствата по делото е видно, че СУМПС е било иззето при съставянето на АУАН, т. е. преди издаването на заповедта. По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. Законодателят допуска СУМПС да бъде иззето от контролните органи при съставянето на АУАН, когато физическото състояние на водача е такова, че поставя в опасност живота и здравето си, както и това на останалите участници в движението. В този случай изземването възпрепятства управлението на моторното средство в установеното състояние, създаващо висока степен на риск от настъпване на обществено опасни последици. Ето защо допуснатото предварително изпълнение на заповедта, считано от 15. 30 ч. на 11.07.2017 г. няма правопораждащо действие, т. к. самата заповед обективира волеизявление за фактически приложена мярка. Без значение е издадено ли е наказателно постановление срещу водача и какъв е резултатът от неговото оспорване, т. к. двете производства имат различен предмет и цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността". Неоснователно е оплакването, че в заповедта не е посочено правното основание за прилагане на ПАМ, което е осуетило правото на защита на адресата. Действително, при изписване разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" в разпоредителната част на акта, не е посочено от кой закон е, но последният е изрично цитиран в титулната и в обстоятелствената му част. Това безспорно е дало възможност на касатора да разбере кой е нормативният акт, на основание на който е приложена мярката и противно на изложените в касационната жалба доводи, не е нарушило правото му на защита. Актът правилно е преценен като мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Предвид изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, постановено от АС - Смолян. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,