Решение № 12334 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2017 г.

Решение № 12334 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Банчев, изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], подадена чрез адвокат В. Стоянов срещу Решение № 134 от 20.03.2017 г., постановено по административно дело № 962/2016 г. на Административен съд - Пазарджик (АС Пазарджик) в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 5550 лв. до размера 10 000 лв, предявен против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвора – Пазарджик от периода на престоя му в затвора – 24.06.2014 г. до 27.12.2016 г. Счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и това прави решението на първа инстанция незаконосъобразно. В представената по делото писмена защита подържа касационната жалба, като аргументира искането в нея за увеличаване на обезщетението с практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез процесуален представител - юрисконсулт Чолаков, срещу Решение № 134 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 962/2016 г. на Административен съд Пазарджик в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лева), причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора – Пазарджик. Касационният жалбоподател ГДИН счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Посочва, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно-следствена връзка между конкретното изразено деяние от страна на административния орган от структурата на ГДИН в резултат, на което да са причинени вреди. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли напълно претенцията на ищеца. Представителят на ГДИН в подаденото Писмено становище от 26.07.2018 г. поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на Б. Банчев и частична основателност на касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията". Намира, че адм. съд необосновано е завишил размера на обезщетението, като за съдебното решение се обективира наличие на касационни основания за отмяна от предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и ГДИН бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300 лв., като за разликата над тази сума до размера на 10 000 лв. исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са допустими, като жалбата на Б. Банчев е неоснователна, а жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, по съображения различни от изложените в същата. С обжалвания съдебен акт - Решение № 134 от 20.03.2017 г., постановено по административно дело № 962/2016 г. на АС Пазарджик е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Б. Банчев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 550 лв. (пет хиляди и петстотин лева), причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик през 1 година и 8 месеца от периода на престоя му в затвора – 24.06.2014 г. до 27.12.2016 г., ведно със законната лихва, и е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част над уважения размер от 5 500 лв., до размера 10 000 лв. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че в продължение на 1 година и 8 месеца ищецът е пребивавал в килия, в която жизненото му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от ЕСПЧ, които предвиждат минимален размер жилищна площ от 4 кв. м. Намира, че тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение "Нешков и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че през 1 година 8 месеца и 23 дни от почти 2,5 годишния си престой в Затвор – Пазарджик в периода от 24.06.2014 г. до 27.12.2016 г., ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (EКЗПЧОС). Предвид гореизложеното счита за частично основателна претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на 1 година и 8 месеца от престоя му в затвора, като справедливият размер е 5 500 лв., която сума е съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу България. Касационната жалба на Б. Банчев е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГДИН е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора – Пазарджик за процесния период. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения, където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ в Затвора Пазарджик. Помещенията, където е пребивавало лицето в ЧАСТ от периода (1 година и 8 месеца) в Затвора – Пазарджик са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. На първо място противно на решаващия съд, настоящият съдебен състав, счита, че жизненото пространство е еквивалентно на чистата жилищна площ на помещението - площта, ограничена от ограждащите стени на съседните обекти § 5, т. 30 - ЗУТ. Обзавеждането с определени мебели не винаги влияе в отрицателен аспект на нейния размер. Мебелите се ползват именно от лицата за техните нужди. Наред с това за част от процесния период в килия 909 ползваната жизнена площ е близка до изискуемия миниум или е била в съответствие с него - чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (ДВ, бр. 103 от 2012 г.) и чл. 20, ал. 1 от ППЗИНЗС. На следващо място при преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора – Пазарджик не е нарушено правото на хигиена, като е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение- чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Липсват данни за влошени битови и санитарно - хигиенни условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. В конкретния случай следва да се отчете, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на престоя на ищеца, в който е било налице отклонение на изискванията в Затвора Пазарджик от около 20 месеца. Преценката следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по сходни казуси (Решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; Решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; Решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Наред с това размерът на обезщетенията в посочените казуси цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват правни средства за защита, като настоящият съдебен състав счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на около 1 (един) лев на ден, т. е. 600 лв. за целия исков период. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 5500 лв. на 600 лв. За разликата над 600 лв. до 5550 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 600 лева решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/ 2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от 19.12.2016 г., когато е подадена исковата молба от лицето, което към този момент се намира в Затвора Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,