Решение № 936 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2012 г.

Решение № 936 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от кмета на Община Варна срещу решение № 1555 от 14.06.2012 г. по адм. д. № 548/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Варна за освобождаване на "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" ЕООД ("БАМП" ЕООД) от заплащането на такса битови отпадъци за 2012 г. и е изпратена преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Пред съда е подадена жалба срещу мълчалив отказ на Община Варна за освобождаване от задължение за плащане на така битови отпадъци за 2012 г. поради неползване на съответните услуги, като не е посочен органът чийто мълчалив отказ се обжалва. Съдът е разгледал жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по молба рег. № РД 11-2600/2249/27.12.2011 г. на дружеството за освобождаване от заплащането на такса битови отпадъци във всичките й части за 2012 г. и го е отменил, като е върнал преписката на кмета за произнасяне. Приел е, че административният орган не е отстранил противоречието в изявленията на дружеството-жалбоподател - че ще ползва услугите на Община Варна във връзка със сметосъбирането, сметоизвозването и пр. според декларацията по чл. 19 от Наредбата от 15.11.2011 г. и че няма да ползва имотите си, респ. и услугите на Община Варна, поради което настоява за освобождаване от ТБО с молбата си от 27.12.2011 г. Направени са изводи, че кметът е следвало да приложи по преписката доказателства, че в районите, в които се намират декларираните недвижими имоти, Община Варна фактически извършва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, конкретно - своя заповед на осн. чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ за 2012 г. и след установяване на релевантните факти, е следвало да изложи мотиви дали и защо освобождава "БАПМ" ЕООД от заплащане на ТБО - изцяло или в отделни нейни части, респ. защо отказва да ги освободи от тази такса за 2012 г. Решението е недопустимо. Установено е, че "БАПМ" ЕООД е подало молба до кмета на Община Варна рег. № РД11-2600/2249/27.12.2011 г. и вх. № 6233/28.12.2011 г. на Дирекция "Местни такси" за освобождаване от заплащане на ТБО във всички части за 2012 г. на осн. чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 7 от НОАМТЦУТ. В срока по чл. 57, ал. 4 от АПК с писмо изх. № РД11-2600/2249/05.02.2012 г. директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна е уведомил дружеството-жалбоподател, че съгл. чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 1 от НОАМТЦУТ на Община Варна ОбС може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9; както и че посочените в молбата им 105 бр. имоти попадат в зона с организирано сметосъбиране и сметоизвозване съгласно заповед № 3825/28.10.2011 г. за 2012 г.; а също и че ако се откажат от вече подадената от тях декларация по чл. 19 от Наредбата за 2012 г., то ТБО ще им бъде начислен в пълен размер (3.9 ‰ върху отчетните стойности, декларирани по партидите). С този акт на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна е извършена преценка от компетентния орган, че лицето, подало декларация за освобождаване от такса битови отпадъци за 2012 г., дължи тази такса, който акт не е бил предмет на обжалване от дружеството. Неправилно е прието от съда, че предвид липсата на коментар или изрично произнасяне по искането за освобождаване от заплащане на ТБО за имотите им за 2012 г. е формиран мълчалив отказ на кмета на общината. Заявлението е препратено на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, който в отговора си до жалбоподателя е посочил, че имотите попадат в зона с организирано сметосъбиране и сметоизвозване и че за имотите ще бъде начислен в пълен размер такса битови отпадъци. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 23 АПК, предвиждащ, че ако нормативен акт не определя органа, който трябва да издаден административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, то такъв следва да се издаде от кмета. Преценката, респективно - меродавният извод дали таксата се дължи от лицето, което е подало молба за освобождаване на основанието по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, принадлежи на органа, който е компетентен по закон да установи и събере съответната местна такса. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ да изпълняват функциите /да имат правата и задълженията/ на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - производствата за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Тези правила са прилагат при установяването, събирането и обезпечаването и на местните такси, съгласно препращащата разпоредба на чл. 96 ЗМДТ. Преценката дали лицето, което е подало декларация по чл. 7 от наредбата на общинския съвет за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. дължи тази такса, се прави в производството по установяване на задължение за такса за битови отпадъци. Следователно дружеството може да обжалва акта за установяване на задължения за такса битови отпадъци, но не и мълчалив отказ на кмета да го освободи от такса битови отпадъци. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение