Решение № 3694 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11939/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България против решение 19356 от 09.10.2024 г. по адм. дело 4286/2024 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед СД-05-54/08.04.2024 г. на министъра на правосъдието в частта, с която е разрешено преместване на района на действие на нотариус Й. К. Ф. от район на действие съдебен район на РС-Хасково в район на действие съдебен район на РС-София и е осъден да заплати разноските по делото. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения за немотивираност на съдебния акт, както и че неправилно не са взети предвид допуснати при издаване на заповедта съществени административнопроцесуални нарушения. По тези съображения жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постановени съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Й. К. Ф., чрез адв. Георгиев, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, изложени в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град, в обжалваната му част, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на заповед СД-05-54/08.04.2024 г., издадена от министъра на правосъдието в частта, с която е разрешено преместване района на действие на нотариус Й. К. Ф., вписан в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебен район на РС Хасково, от район на действие - съдебен район на РС-Хасково в район на действие съдебен район на РС-София. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че в хода на административното производства, в съответствие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и са събрани релевантните за изясняване на спора доказателства. Отчетено е, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и при спазване на дадените с него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което не се налага провеждане на нова съгласувателна процедура с Нотариалната камара по чл. 34б, ал. 4 ЗННД, тъй като такава вече е извършена в хода на административното производство, започнало по заявление с рег. 94-Й-11 от 05.03.2021 г. на нотариус Ф.. Възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена, без да са изложени съображения за важни причини за преместване на нотариуса с оглед изтеклия продължителен период от предходното произнасяне на съда и не е отчетено настъпването на нови факти, е неоснователно. Доказателства, които да опровергават установените в хода на административното производство обстоятелства относно влошеното здравословно състояние и утежнения семеен статус на нотариуса, при съдебното разглеждане на делото не са ангажирани, поради което изводът на административния съд за наличие на важни причини от здравословен и семеен характер, обосноваващи преместването, е съответен на събраните доказателства, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на административния съд за издаване на заповедта в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно цитираните разпоредби нотариус може да бъде преместен в друг район на действие при наличие на две условия: важни причини обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, семейното положение и др., които са настъпили независимо и извън волята му, след придобиване на правоспособността, които му пречат да изпълнява нотариални функции в съответния район на действие и при открито място по чл. 10 ЗННД, разпоредба, която регламентира минималния брой места за нотариуси в определен район, съобразно числеността на населението и конкретната необходимост по преценка на министъра на правосъдието (чл. 10, ал. 4 ЗННД). Изброените предпоставки са кумулативни, т.е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая правилно и в съответствие с представените доказателства е прието, че са налице важни причини за преместването на нотариус Й. К. Ф., вписана в регистъра на НК под [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд - Хасково, в съдебния район на Софийския районен съд. Законосъобразно е преценено, че влошеното здравословно състояние на заявителката и на непълнолетната й дъщеря, както и семейно й положение, са пречка нотариусът да продължи да изпълнява служебните си функции в съдебния район, в който е регистрирана. В този смисъл са и съображенията за наличието на важни причини по съгласно чл. 34б, ал. 1 ЗННД, изложени в цитираните в заповедта съдебни решения и възприети от страна на административния орган. Заключението на административния съд за кумулативното наличие на втората от предвидените в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки за преместване - открито място по чл. 10 от закона, също се споделя от настоящата инстанция. Изводът на решаващия съд в този смисъл е обоснован от представените по делото доказателства и наличието на 4 бр. вакантни места за нотариус с район на действие района на Софийския районен съд към момента на издаване на оспорената заповед. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗННД, според която министърът на правосъдието може при необходимост да открие допълнително място за нотариус в съответния район, какъвто е и настоящия случай. Следователно законодателят предоставя на министъра на правосъдието възможност с оглед конкретните обстоятелства да прецени необходимостта от допълнително място за нотариус в съответния район, дори бройката да превишава установената съгласно чл. 10, ал. 1 ЗННД. Възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след събиране и обсъждане на релевантните за изясняване на спора доказателства. Всички доводи и възражения на жалбоподателя са разгледани подробно от съдебния състав и аргументирано са отхвърлени с оглед влязлото в сила съдебно решение и липсата на доказателства, които да опровергават представения от ответницата Ф. доказателствен материал. Съдебното решение е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав правни изводи. По тези съображения възраженията на касатора за едностранчиво обсъждане на доказателствата и липса на мотиви са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд София - град в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, своевременните искания и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, Нотариалната камара, чийто орган е касаторът, следва да заплати на Министерство на правосъдието на основание чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и на Й. К. Ф. сумата 1200.00 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като е близко до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,