Решение № 9427 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 714/2012 г.

Решение № 9427 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 714/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на САЛЕМ АЛИ ФАХАД, гражданин на Ирак срещу решение № 4840 от 03.11.2011 г. по адм. д. № 7903/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Счита, че постановеното решение не съответства на Решението от 17.02.2009 г. на съда на Европейските общности по преюдициално запитване във връзка с чл. 15, ал. 1, б "в " във вр. с чл. 2, б "д " на Директива 2004/83 г. Освен това административния орган не се е съобразил с актуалната информация за състоянието в страната и с факта, че е налице личен елемент за опасност за живота му. Иска се отмяна на решението. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Административен съд София град е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила. Административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалните разпоредби и административнопроизводствените правила. Правилни са направените от съда изводи, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, с необходимата мотивировка, както и при правилно приложение на материалния закон. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Салем Али Фахад, гражданин на Република Ирак, срещу решение № 453/24.08.2011 г. на Председателя на Агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. От представените по делото доказателства не се установяват данни за основателен страх от преследване на касатора поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 от закона. Жалбоподателят не е членувал в политически организации, нито е бил свързан с репресивния режим или окупационните власти. Изтъкнатите от него опасности са от криминален характер - отвличане за откуп, като след смяна на района, в който е живеел, не е имало нови нападения. Административният орган подробно е обсъдил наличието на предпоставките по трите точки на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, отнасящи се до предоставянето на хуманитарен статут, но ги е отхвърлил, като недоказани, тъй като личността на жалбоподателя не е била подложена на тежки посегателства, застрашаващи неговия живот и неприкосновеност на основанията посочени от ЗУБ. Съдът подробно е обсъдил посочените в жалбата доводи, които по същество се преповтарят и с касационната жалба относно тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение по дело № С-465/2007 на СЕО, но го е намерил за неприложимо към настоящия казус. В историята на жалбоподателя не са изложени доказателства за конкретна опасност спрямо него. Наличието на въоръжен вътрешен конфликт в страната на произход не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут. Необходимо е този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя, с оглед района на обитаване, каквито за него не са били установени. За Ирак тези конфликти са с кратка интензивност и без определен район на действие и масов ефект, наблюдава се подобряване на сигурността. В случая решаващия съд правилно е тълкувал и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговорят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец или закрила и обосновано е приел, че в Ирак не е налице "безогледно" насилие, достигащо такава висока степен, че всяко гражданско лице да е изложено на риск от тежко посегателство, само поради присъствието си на територията. При тези данни по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От друга страна, в Ирак няма "безогледно" насилие, за да е налице заплаха за неговия живот, сигурност и свобода по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Затова следва да се приеме, че в съответствие със събраните доказателствата и установеното фактическо положение председателят на ДАБ при МС правилно е отказал на касатора да му предостави както статут на бежанец така и хуманитарен статут. Административният съд като е приел, че оспорваното решение е законосъобразно е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което, атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. По изложените съображения Върховния административен съд, трето отделение