Решение № 350 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2016 г.

Решение № 350 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Велинград (ОС), депозирана от адвокат Д. С. срещу Решение № 464 от 11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 236/2016 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.). В жалбата се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател намира за неправилно приетото от адм. съд, че ОС не е компетентeн да се произнeсе в процедура по отчуждаване, като счита, че същият има право да вземе решение за разпореждане, включително за придобиване на такава собственост. Счита, че единствено ОС е компетентния орган по въпросите относно разпореждане и придобиване на права в полза на общината, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. С оглед на това намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно тълкуване на правните норми, касаещи производството по отчуждаване. Претендира и заплащане на разноски по делото. Подробни доводи са развити в представеното писмено становище от 01.12.2017 г. О. Л. А. М., Б. И. М. и Е. И. М. в съдебно заседание, чрез адвокат Т. М. от САК оспорват жалбата и молят същата да се остави без уважение и потвърди решението на първоинстанционния съд. Подробни доводи за неоснователността на жалбата са развити в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд П. е бил сезиран с жалба против Решение № 103/25.02.2016 г., прието в т. 58 на Протокол № 3 от същата дата на заседание на ОС Велинград, с което е одобрено започване на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот с пл. № 502.5994 с начин на трайно ползване, преди урегулирането на имота "О. градина", попадащ в УПИ III- за парк, в кв. 397, с площ от 960 кв. м. по плана на гр. В., одобрен със Заповед № 300-4-12/23.03.2004 г. на Кмета на О. В.. С оспорваното решение е определена пазарната оценка на имота, изготвена въз основа на доклад на оценителя "Комплекс инвес" ООД гр. П. в размер на 24 000 лв. Посочено е, че средствата за придобиване на имота са приети с Решение № 1/28.01.2016 г., § 5400 в капиталова програма за закупуване на частни терени за общински нужди от ОС Велинград; Упълномощен е кметът на О. В. да публикува обявления в два централни и един местен ежедневник, както и да се уведомят собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване; Упълномощен е също така кметът на О. В. или упълномощено от него длъжностно лице да провежда преговори със собствениците на имотите за покупко- продажба на имота, а при отказ- за начина на обезщетяване. С обжалваното решение от АС П. е прогласена нищожността на оспорения административен акт. На следващо място е осъден О. В. да заплати на жалбоподателите съдебни разноски в размер на 1 480 лв. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че съгласно чл. 25, ал. 2 ЗОбС изцяло в правомощията на кмета на общината е да издаде заповед за отчуждаване, при наличие на законоустановените обстоятелства, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗОбС. Излага доводи, че кметът на общината притежава оперативна самостоятелност да реши дали са налице предпоставките по чл. 21 от ЗОбС, като в неговата компетентност е не само правото да приложи закона, но и да прецени кога и как да стори това. Счита, че с оспореното решение на ОС по несъмнен за съда начин се ограничава оперативната самостоятелност на кмета по отношение имота на жалбоподателите. Приема, че процесното решение на ОС обективира волеизявление, което законът изрично предоставя да се формира и да се обективира от кмета на общината, а не от Общинския съвет, като по този начин недопустимо се изземва компетентността на кмета от страна на Общинския съвет, който в процесното решение обективира волеизявление за одобрение на процедура по отчуждаване, каквато компетентност не му е дадена от ЗОбС. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице посочените от касатора отменителни основания. Настоящият съдебен състав намира изводът на адм. съд за нищожност на оспорвания административен акт- Решение № 103/25.02.2016 г. за обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 205 от ЗУТ въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти- собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на ЗОбС за обекти - публична собственост на държавата и общините. Според чл. 21 ЗОбС имоти- собственост на физически и юридически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди. В глава трета на ЗОбС са разписани два способа за "Принудително отчуждаване на имоти- частна собственост за общински нужди". В първата хипотеза чл. 21 - чл. 23 ЗОбС имоти - собственост на физически или на юридически лица се отчуждават принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Отчуждаването се извършва със заповед на кмета на общината, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му (чл. 25, ал. 2 ЗОбС). Кметът е възложител на оценката, определяща равностойното парично обезщетение за имотите, като обезщетението се определя, съобразно конкретното предназначение на имотите, отпреди влизането в сила, респ. одобряването на ПУП и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, определени по метода на чл. 22, ал. 12 ЗОбС или на § 1, т. 2 от ДР на ЗОбС. Във втората хипотеза - чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗОбС имотите, собственост на физически или на юридически лица, необходими за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права. В тези случаи е необходимо предварителното съгласие на собствениците за сключването на сделка за придобиване на собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях, след постигането на което кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на това съгласие. Възмездното придобиване на право на собственост и ограничени вещни права от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон е предмет на уреждане от глава четвърта на ЗОбС - чл. 34 и сл. и действително става след решение на ОбС, въз основа на което се сключва договор от кмета на общината чл. 34, ал. 2 ЗОбС. Именно в тази процедура е налице сложен фактически състав, съставен от два компонента - решение на общинския съвет, представляващо административен акт, в който са уговорени параметрите на сделката, и договор, в който кметът на общината действа като страна - равноправен субект. Предварителното придобиване на имота, необходим за задоволяване на общинска нужда води до отпадане на необходимостта от отчуждаване, както законодателя е посочил в нормата на чл. 21, ал. 4 ЗОбС - "Имотите по ал. 1 не се отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права". Налице е разлика, визирана от законодателя в двете законови хипотези - за принудителното отчуждаване на частни имоти за належаща общинска нужда не е необходимо съгласие на собствениците им, а заповед на кмета на общината, докато придобиването на право на собственост и ограничени вещни права от общината става чрез правна сделка и договор, т. е. при постигнато съгласие на двете равнопоставени договарящи страни, при което отношенията не са на власт и подчинение, каквато е първата хипотеза. В процесното решение на О. В. недопустимо са смесени две различни процедури и недопустимо е засегната компетентността на кмета на общината, който единствен е оправомощен, при влязъл в сила ПУП да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот - частна собственост. В този смисъл е Решение № 14678 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 9078/2016 г., на трето отделение на ВАС. По изложените съображения изводът на решаващия съд, че при наличие на условията, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗОбС, санкцията на общинския съвет е недопустима намеса в оперативната самостоятелност на компетентния административен орган, е законосъобразен. Касационната жалба е неоснователна и обжалваното решението следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответниците за присъждане на разноски по делото е неоснователна и следва да се отхвърли. В случая не е представен договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция, а приложената фактура № 141/01.12.2017 г. няма необходимото съдържание и към нея не е представен фискален касов бон или друг платежен документ, който да удостоверява плащане на посочената в нея сума. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,