Решение № 5158 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Т. Ц. Т. от гр. София, подадени чрез процесуалния представител адв. Цветанова, срещу Решение № 1804 от 07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 19/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 115 по протокол № 7/31.07.2024 г. на Общински съвет – Горна Малина, и е осъдена да заплати разноски по делото, и срещу определение № 115 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 19/2025 г. по описа на Административен съд – Перник в частта, с която е изменено съдебното решение в частта на разноските, както и по частна жалба на Общински съвет – Горна Малина, подадена чрез процесуалния представител адв. Стефанов, срещу определение № 115 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 19/2025 г. по описа на Административен съд – Перник в частта, с която е изменено съдебното решение в частта на разноските и е отхвърлено искането на Общински съвет – Горна Малина за допълване на съдебното решение в частта на разноските. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правните норми. Твърди се, че съдът е следвало да се произнесе и по оспорения мълчалив отказ, а не само по последвалия го изричен отказ. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение на Общински съвет – Горна Малина. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски. В приложена по делото молба се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В частната жалба на Т. Т. се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в оспорената му част. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което се измени съдебното решение в частта за разноските като се присъди сумата в размер на 511.29 евро. В частната жалба на Общински съвет – Горна Малина се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в оспорената му част. Претендира се отмяна на определението в оспорената му част и постановяване на друго, с което се уважи искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Ответникът и частен жалбоподател – Общински съвет – Горна Малина, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Павлова, оспорва касационната и частна жалба на Т. Т. и изразява становище за тяхната неоснователност по съображения, изложени в писмени отговори. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът по частната жалба на Общински съвет – Горна Малина – Т. Ц. Т., чрез пълномощника си адв. Цветанова, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Т., срещу мълчалив отказ на Общински съвет – Горна Малина да се произнесе по заявление вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г., подадено от жалбоподателя, в съответствие с указанията, дадени в решение № 652/18.04.2024 г. по адм. дело № 518/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, както и срещу последвал изричен отказ, обективиран в решение № 115 по протокол № 7/31.07.2024 г. на Общински съвет – Горна Малина, с което е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на Община Горна Малина в обхват поземлен имот с идентификатор 54287.4.2, [местност], землището на [населено място], поискано със заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г., както и е оставено без разглеждане искането за издаване на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ по реда на чл. 134, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за този поземлен имот и е отказано общинския съвет да бъде възложител на исканите изменения на ОУП на Община Горна Малина и на ПУП-ПРЗ. Административният съд е приел, че в конкретния случай искането за прогласяване нищожност на формиран мълчалив отказ е неоснователно, тъй като административният орган е формирал последващ изричен отказ, по който /по арг. от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК/ в това производство съдът дължи произнасяне. За да отхвърли жалбата срещу оспорения изричен отказ на Общински съвет – Горна Малина, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 124, ал. 1, чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 5, изр. първо от ЗУТ, при спазване на законоустановената форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е от съда също така, че не съставлява процесуално нарушение съответствието на решението на общинския съвет с предложението на кмета и становището на Комисията по териториално устройство, общинска администрация и евроинтеграция към Общински съвет – Горна Малина. Според съда оспореният отказ е и материално законосъобразен, тъй като не установява в случая наличието на настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен ОУП на Община Горна Малина, приет с Решение № 50 от Протокол № 6/19.05.2017 г. на Общински съвет – Горна Малина, като инвестиционните намерения на собственика на имота не са от такова естество. Административният съд приема също така, че предвижданията на действащия ОУП не възпрепятстват упражняване правото на собственост от жалбоподателя, както и не пораждат пречка този имот да бъде ползван съобразно естеството му и предназначението. Прието е от съда, че в чл. 134, ал. 3 от ЗУТ е предвидена възможност за едновременно изменение на ОУП и ПУП именно с цел да не се допусне несъответствие, но тази възможност обаче не поражда задължение за общинския съвет да приеме предложените проекти за изменение, още повече, че в случая е била установена липсата на предпоставките за приложение на която и да е от хипотезите на чл. 134, ал. 1 от ЗУТ. Съдът е обосновал и извод, че компетентният орган има право на преценка и относно целесъобразността на предлаганото решение, която преценка е извън обхвата на съдебния контрол, поради и което при формирана преценка на съответния общински съвет, че изменение на ОУП е нецелесъобразно, тази преценка, обективирана в отказ, не може да бъде оспорена пред съда. Съдът приема още, че тъй като допускането на изменение на ОУП е предпоставка за разрешаване изменението на ПУП, липсата му е достатъчно основание за обективирания отказ по т. 2 от оспореното решение и е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за допускане изработване на проект за изменение на ПУП, както и че в частта по т. 3 от оспореното решение общинският съвет е разполагал изцяло с оперативна самостоятелност да откаже да бъде възложител на исканите изменения на устройствени планове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет – Горна Малина. Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на последвалия изричен отказ по подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г. за допускане на устройствена процедура, а не по първоначално оспорваният мълчалив отказ по цитираното заявление. Обратно на твърдяното в касационната жалба когато в хода на производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне само по него. Това следва както от разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, така и от задължителните указания, дадени в т. 8 от Постановление № 5/22.09.1976 г. на Върховния съд по гр. дело № 3/1976 г. Правилно съдът приема също така, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – Общински съвет – Горна Малина, в съответствие чл. 124, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, както и в предписаната от закона форма. В случая е спазено изискването за форма, тъй като в оспореното решение са посочени фактическите обстоятелства и правните разпоредби, обосноваващи постановения по направеното от жалбоподателя искане отказ за допускане на процесната устройствена процедура. Не се констатират също така и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на Общински съвет – Горна Малина. Съответен на закона и събраните по делото доказателства е и решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспореното решение на Общински съвет – Горна Малина. Съобразно делегираните му от закона правомощия общинският съвет е компетентен да направи преценка дали следва да бъде издадено разрешение или не за изменение на действащия ОУП, като съобрази законовите изисквания, свързани с устройството на територията, които в случай са тези, изрично визирани в нормата на чл. 134, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка изцяло се споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви за липсата в конкретния случай на някоя от предпоставките по чл. 134, ал. 1 от ЗУТ за изменение на действащия ОУП от настоящата съдебна инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Следва да се има предвид също така, че законовата възможност за промяна на предназначението на земеделската земя по реда на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и предвиждането като част от тази процедура да се изработи ПУП за неурегулиран имот, не съставлява основание и не е обвързва компетентният административен орган със задължението да допусне във всеки един случай изменение на действащ ОУП в обхват на конкретен поземлен имот. Отделно от това предвижданията в ОУП за съответната зона не могат да бъдат изменяни само по отношение на конкретен имот, тъй като със същия се регулират територии по арг. от чл. 106 и чл. 107 от ЗУТ, а не отделни поземлени имоти. Следователно, правилно съдът приема, че не се установяват в случая предпоставките по чл. 134, ал. 1 от ЗУТ, поради което и законосъобразно Общински съвет – Горна Малина, е отказал да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП на Община Горна Малина в частта на имот с идентификатор 54287.4.2. С оглед на това правилен е и извода на административния съд за законосъобразност и на обективирания отказ за издаване на разрешение за изработване на ПУП – ПРЗ за процесния имот. Това е така, тъй като съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗУТ предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Изрично също така в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината. Несъответствието на изготвено задание по чл. 125 от ЗУТ за ПУП – ПРЗ за поземлен имот, дори и в хипотезата на промяна на предназначението на земеделска земя, с предвижданията на действащ ОУП безспорно е пречка за разрешаване изработването на проект за ПУП на имот, като обратното би било в противоречие с принципите на устройство на територията. Да се приеме друго тълкуване би означавало да се допусне ревизиране на приет ОУП на населеното място в процеса на изработване на ПУП за отделен поземлен имот, което е недопустимо, доколкото ОУП е планът, който определя преобладаващото устройство на територията, т. е. план от по – горна степен и последващи ПУП и измененията им следва да се съобразяват с предвижданията на ОУП, а не обратно. Доколкото в случая е отказано изменение на ОУП в частта за имот с идентификатор 54287.4.2. и този имот по действащия ОУП попада в територия „земеделска земя“ - ливади, то и правилно административният орган не е разрешил изработването на проект на ПУП – ПРЗ с предвиждания за устройствена зона „рекреационни зони за вилен отдих“ /„Ов“/. Неоснователни се явяват доводите на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗУТ от страна на съда по отношение преценката за законосъобразност на отказа за допускане изработването на първоначален ПУП за земеделска земя. В тази връзка следва да се има предвид, че както административният орган, така и съда, са съобразили разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗУТ при разглеждане на искането за изменение на действащия ОУП, а не по отношение на това за изработването на проект за ПУП - ПРЗ в хипотезата на чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ с цел промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Перник е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява заявената в срок пред настоящата съдебна инстанция претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение от ответника Общински съвет – Горна Малина. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от този ответник обаче се явява основателно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касационния жалбоподател, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 766.94 евро /1 500 лева/ с ДДС, за осъществено процесуално представително пред настоящата инстанция, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, доколкото претендираното в размер на 1 200 евро е прекомерно с оглед характера на касационното производство, както и предвид обема на осъществената правна помощ, изразяваща се само в изготвянето на писмени отговори по касационната и частни жалби и явяване в едно съдебно заседание. Частната жалба, подадена от Т. Т. против определение № 115/ 20.01.2026 г. по същото дело, в частта, с която е изменено съдебното решение в частта на разноските, е процесуално недопустима. Определението в обжалваната му част е благоприятно за този частен жалбоподател, доколкото с него е уважено искането му за изменение на съдебното решение в частта на разноските във връзка с направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като претендираното от ответника Общински съвет – Горна Малина адвокатско възнаграждение е намалено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/2004 г./. За пълнота на изложеното по отношение намаления размер на адвокатско възнаграждение – 1 500 лева, следва да се има предвид, че този размер е съответен на минималния размер за адвокатското възнаграждение за дела по ЗУТ, каквото безспорно е процесното дело, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Противно на твърдяното от частния жалбоподател в случая разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима. Частната жалба на Общински съвет – Горна Малина е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. С определението, в обжалваната му част от този частен жалбоподател, е изменено Решение № 1804 от 07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 19/2025 г. по описа на Административен съд – Перник в частта на присъдените в полза на Общински съвет – Горна Малина разноски, като дължимата от Т. Т. сума е намалена от 2 400 лева на 1 500 лева, както и е отхвърлено искането на Общински съвет – Горна Малина за допълване на съдебното решение в частта на разноските. Така постановеното определение в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по подаденото от Общински съвет – Горна Малина искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските и същото е отхвърлено, е недопустимо по следните съображения: Направеното искане от ответника Общински съвет – Горна Малина за допълване на съдебното решение по съществото си е искане за изменение, а не както неправилно сочи искателя и приема съдът, за допълване на съдебното решение в частта на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че не се установява по делото от процесуалния представител на искателя да е бил представен своевременно пред първата инстанция списък по чл. 80 ГПК за направените от него разноски при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция и последващите касационни инстанции. Видно от приложената по адм. дело № 19/2025 г. по описа на Административен съд – Перник молба от 07.10.2025 г., съдържаща списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от процесуалния представител на Общински съвет – Горна Малина е направено искане за присъждане на разноски и е приложен списък за такива само за производството по адм. дело № 19/2025 г. Именно и така поисканите разноски в приложения по делото списък за разноски са били присъдени на ответника от Административен съд – Перник с постановеното съдебно решение. Поради това искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК – „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима“. С оглед на това молбата на ответника за изменение на съдебно решение, постановено по адм. дело № 19/2025 г., в частта за разноските е недопустима и като такава е следвало да се остави без разглеждане. Поради изложеното определението в тази му част следва да се обезсили като недопустимо, а искането на Общински съвет – Горна Малина за допълване на съдебното решение в частта на разноските, съставляващо по съществото си такова за изменение, остави без разглеждане. Определението в останалата му оспорена част е правилно. Правилно административният съд е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Общински съвет – Горна Малина, като заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е намалено от 2400 лева на 1 500 лева при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК след възражение от насрещната страна и отчитане на фактическата и правна сложност на спора, както и при съобразяване на минималния размер на адвокатското възнаграждение за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на определение № 115/20.01.2026 г. по адм. дело 19/2025 г. в частта, с която е изменено съдебното решение в частта на разноските, и съдебният акт в тази му част като правилен следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,