Решение № 2218 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2018 г.

Решение № 2218 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Д. Георгиев. Жалбата е против решение № 315 от 20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 863/2017 г. на Административен съд Благоевград. С него по жалба на Г. Велев е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде оставено в сила Уведомителното писмо с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответникът – Г. Велев, с представен отговор на жалбата и допълнително писмено становище с характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли последното да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и поради липсата на касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на касационната жалба поради непосочване в нея на касационни основания по чл. 209 от АПК. Възражението е неоснователно, защото в касационната жалба са посочени като касационни основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Освен това подробно е изложено защо касаторът счита, че тези основания са налице. Затова касационната жалба не е нередовна. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Г. Велев против уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С оспорваното решение № 315 от 20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 863/2017 г. на Административен съд Благоевград, е отменено уведомителното писмо и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е постановено в нарушение на материалния закон. Административният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това е приел, че заявени от жалбоподателя парцели са проверени по стара ортофотокарта. Съдът е установил, че при проверката по картата, определяща площите, допустими за подпомагане за 2011 г., има разминавания и процентът на наддекларираните площи е по-малък и попада под 50%. Това налагало административният орган да провери собствените си изчисления и съобразявайки се с мотивите на решението, да преразгледа данните, посочени за всеки парцел по оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. От изложените фактически и правни основания в уведомителното писмо се установява, че на Г. Велев е отказано финансово подпомагане на две основания: Първото основание е поради неотстранено застъпване, което по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по НР1 и НР2 същото основание е по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Второто основание за частичния отказ от финансово подпомагане по СЕПП е по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (доп. и изм.) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А по НР1 и НР2 същото основание е по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Първото основание касае единствено БЗС 40912-671-8-5 с неотстранено застъпване от 0,11 ха и БЗС 62623-44-3-1 с неотстранено застъпване от 0,66 ха, и двата парцела заявени за подпомагане по СЕПП и НР2. За това първо основание за посочените два парцела вещото лице И. Ангелов е установил, че застъпените площи правилно са определени като недопустими за подпомагане на посочените основания по СЕПП и НР2. Затова в тази част процесното уведомително писмо е законосъобразно. А второто основание касае всички парцели, посочени в трите таблици по СЕПП, НР1 и НР2, включително и БЗС 40912-671-8-5 и БЗС 62623-44-3-1, за които в различни части са били налице и двете основания за недопустимост. Това второ основание е било обосновано от административния орган с извършени административни проверки въз основа на разчитане на актуалната ортофотокарта, като проверки на място и теренни проверки не са били извършвани. При осъществени от административния съд контрол за законосъобразност са оборени частично констатациите на административния орган по това второ основание. Административният съд обосновано се е позовал на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Юруков. Въз основа на нея се установява, че използваната ортофотокарта не е била актуална към дата на подаване на заявлението за подпомагане, а аерофотоснимките, въз основа на които е изготвена ортофотокартата, са правени през 2006 г. Съдът подробно е обсъдил всеки един парцел, за който е установена частична недопустимост за подпомагане. Въз основа на това се установява, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е 47,02% /а не 74,36%, колкото е приел административния орган с процесното уведомително писмо/. По НР2 недопустимата за подпомагане площ е 38,12% /а не 63,01%, колкото е приел административния орган с процесното уведомително писмо/. А по НР1 процентът си остава 100%, но наддекларираната площ се променя на общо 15,36 ха - 13.74 ха от БЗС 66322-115-3-2 и 1.62 ха от БЗС 66322-73-1-2. Така определените проценти на наддеклариране се отразява върху санкцията за бъдещ период. А именно - при приложението на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. по СЕПП и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. по НР1 и НР2, по СЕПП и НР2 санкция за бъдещ период не следва да се налага /тъй като е под 50% процентът на наддеклариране/, а по НР2 санкцията следва да бъде при съобразяване на новия размер на наддекларираната площ от 15,36 ха. С оглед на изложеното с обжалваното съдебно решение правилно е отменено оспорваното пред административния съд уведомително писмо и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на определения специализирания слой. При това оплакване не се взема предвид, че уведомителното писмо е за кампания 2011 г., когато не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. При приложение на действащата към момента на издаване на уведомителното писмо нормативна уредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (на които основания е позоваването в уведомителното писмо), земеделския производител като обжалва уведомителното писмо, може да докаже, че неговите парцели отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Така е защото съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Така в случая от събраните в хода на съдебното производство доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на частите от оспорваните БЗС-а. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Неоснователно е и искането на касационния ответник за присъждане на разноски по делото, тъй като по делото не са представени доказателства за направени от Г. Велев разноски за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,