Решение № 627 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2019 г.

Решение № 627 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Т. Павлов за отмяна на Решение № 5843/18.10.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 4547/2017 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК. Искателят основава искането си за отмяна с нови обстоятелства: Столична община (СО), район Искър има лошо/дискриминационно отношение към него, което се установявало от протокол от 12.09.2018 г. от заседание на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 107/2018 г.; при постановяване на решение № 128/6.04.2017 г. по дело № 150/2016 г. на КЗД е участвал членът на КЗД С. Ахмедов, срещу когото Павлов, към този момент водил дело. Иска решението на АССГ да се отмени и производството да бъде възобновено в КЗД. Ответникът – Главният архитект на СО, район Искър не изразява становище по искането за отмяна. По делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за правилност на Решение № 5843/18.10.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 4547/2017 г. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по искането за отмяна. По делото е постъпил писмен отговор от упълномощен представител на КЗД, в който се изразява становище за неоснователност на касационна жалба и са изложени съображения за правилност на Решение № 5843/18.10.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 4547/2017 г. Ответникът – Кметът на Столична община, район Искър не изразява становище по искането. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Т. Павлов срещу Решение № 128/6.04.2017 г. на КЗД по преписка № 150/2016 г. С решението на КЗД е установено, че Т. Сарафова – главен архитект на СО, район Искър не е извършила спрямо Т. Павлов "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признаците "лично положение", "убеждение" и "обществено положение"; И. Цветков – кмет на СО, район Искър не е извършил спрямо Т. Павлов дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и нарушение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "лично положение", "убеждение" и "обществено положение" и е оставена без уважение жалбата на Т. Павлов заведена в КЗД под вх. № 44-00-209/20.04.2016 г. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази изложеното в искането за отмяна намира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срок. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са предвидени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съдебната практика приема, че нови обстоятелства като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК могат да бъдат само такива юридически или доказателствени факти относими към спорното право, които са нови и поради това не са могли да бъдат посочени от страните по делото до приключване на устните състезания в последната инстанция. За да е налице посочената хипотеза е необходимо още тези нови обстоятелства да са съществували по време на разглеждане на делото в последната инстанция по същество, но да не са били известни на страната, искаща отмяната, въпреки положената от нея добра грижа, поради което не са посочени, за да се имат предвид от съда. Освен това тези нови обстоятелства трябва да имат съществено значение за делото, т. е. ако са били посочени своевременно, правният резултат по делото би бил друг. Съобразно изложеното и преценявайки наведените нови обстоятелства в искането за отмяна, настоящият състав счита, че същите не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Фактите, на който се позовава искателят не попадат сред доказателствените факти относими към спорното право. Втория посочен факт би бил касационно основание за отмяна, но не и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а и е бил известен на Тодоров и същият при полагане на дължимата грижа е можел да го релевира в хода на производството пред инстанцията по същество. Обстоятелството, което се твърди, че се установява от протокола от 12.09.2018 г. от заседание на КЗД не е ново, а нововъзникнало. Това не е факт, който е съществувал по време на разглеждане на делото и не е бил известен на искателя. Нововъзникналите, след приключване на делото, юридически или доказателствени факти, не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение