Решение № 10598 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Крумова, чрез адв.Хасанова, против Решение 4985/25.09.2020 г. постановено по адм. дело 4166/2020 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 14/06/1/0/00733/2/01/04/02 от 15.10.2018г., издаден от Директора на Областна дирекция(ОД) на Държавен фонд(ДФ) Земеделие" София. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК. Твърди се, че в случая АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Директорът на ОД на ДФ Земеделие" София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е във фаза на втора касация. С Решение 4635/21.04.2020 г. постановено по адм. дело 14627/2019 г. по описа на ВАС е отменено Решение 5695/04.10.2019 г. постановено по адм. дело 4937/2019 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 14/06/1/0/00733/2/01/04/02 от 15.10.2018г., издаден от Директора на ОД на ДФ Земеделие" София, с който на основание чл.27 ал.3 и 4 от ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК се отказва изплащането на финансова помощ общо в размер на 24447.50лв, представляваща второ плащане по Договор 14/06/1/0/00733 от 18.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020г., във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл.38,ал.1, т.2 и т.9 от Наредба 14 от 28.05.2015г., респ. чл.9, ал.1, т.2 и т.10 от Договор 14/06/1/0/00733 от 18.01.2016г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50лв., представляващо извършеното вече първо плащане, както и лихва от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване. От фактическа страна съдът е приел, че Е. Крумова и Държавен фонд Земеделие София са сключили Договор 14/06/1/0/00733 от 18.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020г. Крумова е подала заявка за плащане на 23.01.2018г. Във връзка с последната е извършена административна проверка на подадените документи и е изпратено писмо от Директора на ОД София град на ДФ Земеделие, с което на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ я уведомяват, че ДФ Земеделие открива производство по налагане на финансова корекция, във връзка със следната констатация: нормативно неизпълнение на чл.38 ал.1 т.2 и т.9 от Наредба 14 от 28.05.2015г. и т.3.2 от Бизнес плана, в който е планирано увеличение на средния списъчен брой на персонала за периода на изпълнение на бизнес плана с 1. От представените при проверката документи е установено, че нарастването на средния списъчен брой на персонала за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане е 0.263889. Указано е в писмото, че във връзка с тези нарушения ДФЗемеделие ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция, която ще бъде общо в размер на 24447.50лв., което е сумата по полученото първо плащане по договора. Първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при наличие на материалноправните предпоставки за това. Стигнал е до извод, че няма законово изискване за влязъл в сила друг административен акт, обуславящ вземането на Фонда за връщане на вече изплатеното финансово подпомагане, поради неизпълнение на договорните задължения, преди издаване на акта за установяване на публичното държавно вземане. Постановеното решение е правилно. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ползвателят следва да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на отречените от администрацията с АУПДВ юридически факти, представляващи материални предпоставки за задържане на полученото първо и за получаване на исканото второ плащане. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от приложимата за процесното производство Наредба 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е изпълнил бизнес плана точно, включително и когато не го е изпълнил в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, както и по т. 9. проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 - 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. Липсват доказателства, от които да може да се установи, че в земеделското стопанство на касационния жалбоподател през 2016г. е осигурена заетост по друг трудов договор, различен от приложения към заявката за плащане. Правилен е изводът на съда, че обяснението, че планираното назначаване не е осъществено през 2016г., поради липса на желаещи да работят в животновъдната ферма, не може да се приеме като обстоятелство, изключващо изпълнението на задължението й по договора, за нарастване на средния списъчен брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година, спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане с 1 лице, залегнало в бизнесплана. Правилно съдът е съобразил, че няма законово изискване за влязъл в сила друг административен акт, обуславящ вземането на Фонда за връщане на вече изплатеното финансово подпомагане, поради неизпълнение на договорните задължения, преди издаване на акта за установяване на публичното държавно вземане. Водим от гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна и решението на АССГ следва да се остави в сила. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение