Решение № 1319 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2015 г.

ВАСIII отделение09.02.2016 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 19.11.2014 г. по адм. дело № 6364/2014 г. по описа на Административния съд-София град и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фатум Омар Хюсейн, гражданка на Сомалия, срещу решение № 3201/23.05.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и малолетното й дете Хайфа Салем Али Абдо. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1319 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 19.11.2014 г. по адм. дело № 6364/2014 г. по описа на Административния съд-София град, с което по жалбата на Фатум Омар Хюсейн, гражданка на Сомалия, е било отменено издаденото от този орган решение № 3201/23.05.2014 г. в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и малолетното й дете Хайфа Салем Али Абдо и преписката е била изпратена за ново разглеждане на председателя на Държавната агенция за бежанците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Ответницата Фатум Омар Хусейн е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дала заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Фатум Омар Хюсейн, гражданка на Сомалия, по вероизповедание мюсюлманка-сунит, подала до Държавната агенция за бежанците молба № 3361/28.10.2013 г. за закрила за себе си и за детето си Хайфа Салем Али Абдо. На проведеното с нея интервю разказала, че на 15.04.2013 г. напуснала Сомалия нелегално, с кораб до Турция, заедно със съпруга си и едно от децата. В България пристигнала на 21.09.2013 г. без документи. Като причина за напускане на Сомалия Фатум Омар Хюсейн посочила продължаващата вече 24 години война в страната. Членове на младежкото движение "Ал Кайда" нахлули в дома й и запалили къщата. Същото се случило и със семейството на мъжа й. Целта на тези нападения били да завземат техните земеделски земи. След образуването на производство за предоставяне на статут с решение № 6484/12.12.2013 г. на решаващ орган при Държавната агенция за бежанците, с кандидата били проведени нови интервюта на 21.02.2014 г. и 27.02.2014 г. Фатум Хюсейн заявила, че не е била арестувана, задържана или съдена, не е членувала политическа партия, не е участвала във въоръжена групировка и не е имала проблеми с властите. Братът на съпруга й бил убит от организацията "Ал Шабаб" в град Беледуина близо две години преди да напусне страната. Съпругът й се оплакал на племенния съвет, но оттам не направили нищо. След оплакването хора на организацията "Ал-Шабаб" дошли в дома й, за да търсят съпруга й, и я набили. Семейството се преместило в Могадишу, където било по-сигурно, но след като и там започнали сражения, се върнало в Беледуина. Семейството продало каквото имало и отново отишло в Могадишу. Там съпрузите взели решение да напуснат страната, тъй като в нея нямало сигурност. С решение № 3201/23.05.2014 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците по молбата на Фатум Хюсейн бил постановен отказ за предоставяне на статут. Административният орган се мотивирал с липсата на опасност от тежки посегателства срещу кандидата за статут въз основа на предоставената от кандидата информация и въз основа на информацията относно обстановката в Сомалия, съдържаща се в справка № 01-7635/24.09.2013 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците. Посочил е, че в случая не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват при прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Органът изтъкнал, че благодарение на военната кампания, ръководена от мисията на Африканския съюз (AMISQM) и сомалийските военни сили, силите на организацията "Ал-Шабаб" са били отблъснати от големи части на страната. През последните две години пиратските нападения са намалели с 93 %, а през 2013 г. нито едно от тях не е било успешно. Сомалийците се завръщали в страната си, инвестирали и помагали за изграждането на нова държава. Европейският съюз и неговите партньори оказвали икономическа помощ и подпомагали кампанията на AMISOM за отблъскване на терористите. Съдът приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му, делегирани със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. При постановяването му обаче органът допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не събрал доказателства относно сигурността на държавата по произход и не изложил такива мотиви. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според съда, в оспореното решение е прието, че изложената от оспорващия бежанска история е неправдоподобна без да се визират конкретни обстоятелства. Изложени били общи данни за ситуацията в държавата, а не се обсъждало положението в населените места, в които е живяла жалбоподателката, както и актуалните сведения за наличие на въоръжени конфликти и за нарушения на човешките права. Не било съобразено, че нормата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. се отнася до състояние на обща заплаха срещу живота или личността на цивилни лица без оглед на тяхното лично положение. По съображения, че административният орган не е изяснил относимите факти и обстоятелства в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, административният съд отменил решението в обжалваната му част за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Фатум Омар Хюсейн и малолетното й дете Хайфа Салем Али и изпратил преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по подадената молба № 3361/28.10.2013 г. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснато е обаче противоречие с материалния закон, в частност с нормите, уреждащи основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (в редакцията съгласно Държавен вестник, брой 52 от 29 юни 2009 г.). Първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, като не е изяснил обстоятелствата, които биха могли са породят реална опасност от тежки посегателства срещу кандидата. В оспореното решение на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците е направено цялостно обсъждане на бежанската история и обосновано е констатирано, че нея липсват данни за заплаха от смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. За да се счете, че има основание за предоставяне на субсидиарна закрила, трябва да е налице реална опасност по отношение на живота или личността на кандидата за статут. Посегателства, осъществени по отношение на други, макар и в родствена връзка с чужденеца лица, не обуславят необходимост от предоставяне на статут. Събитията, съставляващи проявление на продължаващата повече от две десетилетия гражданска война в Сомалия, не водят до извод, че лицето се нуждае от закрила, ако не се свържат със случаи на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Тълкувателното решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз посочва необходимост от субсидиарна закрила в случаите, когато е налице изключителна ситуация, възникнала от вътрешен или международен въоръжен конфликт, при която единствено поради присъствието си на територията на страната гражданските лица са изложени на действителен риск от тежки посегателства. Сведенията, които характеризират обстановката в Сомалия към 2013 г. и след това обаче, не подкрепят такова заключение. Информацията за ситуацията в страната, както и събраната впоследствие актуална информация, съдържаща се в справка № 01-6439/20.05.2014 г. на дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи" при Държавната агенция за бежанците, не обосновават съществуването на положение на безогледно насилие. Данните сочат, че въпреки продължаващите и до момента военни сблъсъци и терористични нападения, след 2013 г. се забелязват признаци на стабилизиране на обстановката поради изтласкването на въоръжената ислямистка групировка "Ал-Шабаб" от области, контролирани от нея от години, както и поради усилията на създаденото през 2012 г. федерално правителство за прекратяване на гражданската война. Макар много места да остават опасни, областите Сомалиленд и Пунтленд са сравнително стабилни, което дава възможност за вътрешно разселване. В административното производство е била събрана и обсъдена информация към 2013 г. или към момента, в който Фатум Хюсейн е отпътувала от Сомалия, тъй като именно тази информация е пряко относима към преценката на административния орган за наличието на основателни причини, от вида на посочените в чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, за напускането на страната. С определение от 7.07.2014 г. в хода на първоинстанционното производство съдът е задължил ответната страна да представи актуална справка за събитията в Сомалия. В изпълнение на определението административният орган е представил посочената горе справка № 01-6439/20.05.2014 г., която съдържа подробни сведения за случващото се в страната. Отделно от това следва да се отбележи, че динамиката на събитията, които характеризират ситуацията в държавите, в които има въоръжен конфликт или хуманитарна криза, както и спецификата на делата, свързани с оспорванията на решения на национален орган за отказ за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, изискват от съда и самостоятелно да търси информационни източници и да извърши съответния анализ въз основа на текущи, събрани от него, сведения, вместо да отменя административния акт с мотиви, че сведенията са загубили своята актуалност или че предоставената информация не е достатъчна. Административният орган взема решение въз основа на текущата към момента на напускането на страната от чужденеца информация, както и въз основа на актуалната информация към момента на произнасяне. Последващите събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата, не съставляват основание за преразглеждането на молбата, а за подаването на нова молба за закрила. Съдът неточно се е позовал на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, според който липсата на достатъчно данни за преследване се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства и не може да бъде самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут. При положение, че органът е мотивирал решението си с липсата на реален риск от тежки посегателства срещу лицето, а не с липсата на достатъчно данни за осъществено спрямо него преследване, не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че е извършено нарушение на административнопроизводствените правила. При преценката на нуждата от предоставяне на закрила на сомалийската гражданка следва да се отчете, че Сомалия е смятана за една от най-бедните държави в света. Изхранването на населението представлява значителен проблем и зависи почти изцяло от предоставяната международна финансова помощ, а възможностите за препитание и заетост са малки. Освен продължаващата война, тежката хуманитарна криза е другата основна причина за миграцията на населението. Според изложената в оспореното решение преценка на административния орган, Фатум Омар Хюсейн не е била принудена да избяга от Сомалия, а е заминала по собствено желание, търсейки по-добри условия на живот. Този извод намира подкрепа във фактите от бежанската история. Тя се основава предимно на общи твърдения за липса на сигурност в страната, а доколкото се изтъкват конкретни факти, те не разкриват извършени срещу живота и личността на кандидата и неговото семейство тежки посегателства. Чужденката е напуснала Сомалия със съпруга си и с едно от децата, като е оставила на грижите на майка си другите си деца. Подобно поведение оставя впечатление за планирано напускане на страната и опровергава твърденията за предизвикано бягство на семейство поради съществуващо на територията на Сомалия насилие. Не може да не бъде отчетен и факта, че чужденката е напускала самоволно регистрационно-приемателния център на 3.09.2015 г. и оттогава е в неизвестност, което е индикация, че тя не се нуждае от поисканата закрила. С оглед констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Фатум Омар Хюсейн срещу решение № 3201/23.05.2014 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут за чужденката и малолетното й дете Хайфа Салем Али Абдо. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1