Решение № 14937 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2011 г.

Решение № 14937 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Светкавица" ООД, подадена чрез адв. Цветелин Игнатов, против Решение № 2588 от 16.12.2010 г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, ХХVII състав постановено по адм. д. № 2084 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт № 251000077/29.03.2010г издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна офис Търговище, в частта в който е потвърден с Решение № 367/03.06.2010г на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна и са установени задължения за данъци по ЗДДС за д. п. м. юли 2007 г.; д. п. м август 2007 г. и д. п. м февруари 2009 г. в размер общо на 12 008.90 лв. - главница и 2150.88 лв -лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на "Светкавица" ООД, първоинстанционният съд е приел, че правилно административния орган на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит на дружеството по ф-ра № 369/10.07.2008 г. и № 370/12.08.2008 г. за закупено дизелово гориво, издадени от "ЕНЕРГОИНВЕСТ БГ" ЕООД и по фактура № 177/24.02.2009 г. за закупени строителни материали от "ИВАНЕКС" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "ЕНЕРГОИНВЕСТ БГ" ЕООД съдът е установил, че дружеството доставчик не разполага с търговски обект и няма регистриран касов апарат, въпреки, че е установено плащане в брой от "Светкавица" ООД. ССЕ е установила, че предмет на фактурите е продажба на евродизел за общо 12 991 литра, с посочен начин на плащане "в брой", като към фактурите не са представени фискални бонове за извършеното плащане. Към двете фактури са представени експедиционни бележки № 45/10.07.2008 г. за предаване на 4537 л евродизел и № 47/12.08.2008 г. за предаване на 8454 л евродизел, подписани от продавач и купувач. Горепосочените фактури са отразени в дневника за продажби на "Енергоинвест БГ" ЕООД за дан. период 01.07.-31.07.2008 и 01.08.-31.08.2008 г. Съдът е приел, че в случая липсва и документална обоснованост на извършената доставка, предвид непредставянето на оборотна ведомост за м. юли и август 2008 г. и цялата 2008 г.; хронологии на сч. с/ки 4532,702,304,501, платежен документ за плащане в брой, първичен счетоводен документ за покупка на дизелово гориво, документи за транспортирането и съхранението му и др. Не са представени документи, от които да е видно на кой обект и на кое лице са изпълнени доставките по всяка една фактура, нито досежно начина на транспортиране на горивото - транспортни документи, пътни листи, товарителници, приемно-предавателни протоколи. Предвид обстоятелството, че фактурираното количество гориво е над 6 тона, то съгл. Закона за автомобилните превози /чл. 6 от с. з/ за превоза на такива товари се изисква превозвача да притежава лиценз, какъвто не е представен от доставчика или от жалбоподателя. В този смисъл не се кредитират лаконичните показания на св. Пламен Иванов, че е извършвал превоза с транспорт на "Ромпетрол" АД, тъй като същите не са подкрепени с писмени доказателства /договор за наем на товарен автомобил или др./. Съдът е обосновал извода, че в конкретния случай липсват безспорни и непротиворечиви доказателства за наличие на прехвърляне на право на собственост на родово определени вещи -евродизел и е налице неправомерно начисляване на ДДС по фактурите, издадени от "ЕНЕРГОИНВЕСТ БГ" ЕООД по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Според съда обстоятелството, че посочените фактури са включени в ДнПр и СД по ЗДДС, както и включването им в резултата за съответните данъчни периоди в РА № 030802454/02.06.2009 г. /издаден на доставчика - "ЕНЕРГОИНВЕСТ БГ" ЕООД/ като "ДДС за внасяне" на доставчика не е достатъчно условие, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката. Съдът е приел за законосъобразно непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 177/24.02.2009 г. за закупени строителни материали, издадена от "ИВАНЕКС" ЕООД, поради непредставяне на доказателства за ресурсна обезпеченост за осъществяване предмета на доставката - кадрови потенциал, производствен потенциал - ДМА, търговски обекти, доказателства за установяване на произхода на стоката - фактури, приемно-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи, договори, спецификации и други. Не е представена оборотна ведомост и хронология на сч. сметка 303 "Стоки", установяващи притежаваните от "ИВАНЕКС" ЕООД търговски обекти за съхранение на стоките, транспортни средства, както и осчетоводяването на стоките при доставката и продажбата им. Заключението на вещото лице по счетоводната експертиза единствено е потвърдило установените от ревизионния екип факти. Установено е, че в процесната фактура № 177/24.02.2009 г. е посочен начин на плащане "в брой", но не е представен фискален бон за извършеното плащане. Същата е била отразена в дневника за продажби на "ИВАНЕКС" ЕООД за дан. период 01.02.-28.02.2009. Констатациите на приходните органи не са оборени и чрез разпита на св. Йонко Райков Костадинов-бивш управител на "ИВАНЕКС" ЕООД. Твърденията му, че транспорта на строителните материали е осъществен с товарни коли под наем, а също и работниците за разтоварване също били "под наем" не намират подкрепа в писмени документи. С оглед горното, АС-Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съдът законосъобразно е отхвърлил доводът на касатора за нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК като е определен за актосъставител орган по приходите, участвал в извършването на ревизията. Неоснователни са възраженията в касационната жалба във връзка с непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ЕНЕРГОИНВЕСТ БГ" ЕООД и "ИВАНЕКС" ЕООД. Правилни са изводите на съда, че фактурираните стоки - гориво и строителни материали са родово определени вещи и правото на собственост върху тях се прехвърля с предаването на вещта, по аргумент на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от реално извършена доставка на стоки или услуги по аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Следва да се отбележи, че при установяването на реалността на доставката на стока, по категоричен начин следва да се докаже, че доставчика е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прехвърли собствеността й на получателя, който претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай, както правилно е приел АС, касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчиците. Установяването на факта на транспортиране, предаване и приемане на стоките е от съществено значение. Констатациите на приходния орган не са оборени и чрез заключенията на ССЕ, както и чрез представения РА, издаден на доставчика "ЕНЕРГОИНВЕСТ БГ" ЕООД по реда на чл. 122 ДОПК. В ревизионния доклад № 802454/24.03.2009 г. /л. 87/, издаден на този доставчик изрично е отбелязано, че за ревизирания период /01.07. -31.10.2008 г./, издадените от лицето фактури, протоколи, счетоводни регистри и др. оригинални счетоводни документи не са представени по време на ревизията, поради което приходния орган не е имал възможност да изследва правилно ли е определена данъчната основа и спазени ли са изискванията на ЗДДС и ППЗДДС относно начисления данък. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение