Решение № 5746 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2019 г.

Решение № 5746 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") касационна жалба срещу Решение № 413 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3988 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2015 г. в осъдителната ГД "ИН" част и по частна жалба, подадена от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов срещу посоченото решение, в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от тези лица иск и е прекратено производството по делото по иска им срещу Прокуратурата на Република България, в която част решението е с характер на определение.

С обжалваното съдебно решение предявените от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искове (индивидуализирани от първоинстанционния съд като един иск) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ГД "ИН" били уважени, в размери както следва: за Л. Генова сума в размер на 70 000, 00 лв. и за Ц. Цветанова и Г. Цветанов по 100 000,00 лв., които суми представляват обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на П. Цветанов Генов, претърпени в периода "от 18.06.2009 г. до настоящия момент" и настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на директора на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) – София към ГД "ИН", който не е упражнил правомощията си по чл. 42, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 62, т. 1 и т. 3 от Наредба № 12 от 20.12.2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода (отм., Наредба № 12), което се е осъществило при двете хоспитализации на П. Генов в периода 24.10.2008 г. – 11.11.2008 г. и в периода 28.04.2009 г. – 18.06.2009 г., ведно със законната лихва върху всяка от трите суми, считано от депозиране на исковата молба на 18.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Предявеният от посочените лица иск срещу ГД "ИН" за присъждане на лихва върху всяка от трите присъдени суми, считано от датата на увреждането 18.06.2009 г. до датата на подаване на исковата молба – 18.06.2014 г. е отхвърлен, като в тази част решението не е предмет на касационен контрол. Наред с това, ГД "ИН" била осъдена да заплати на Л. Генова, на Ц. Цветанова и на Г. Цветанов сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8942, 00 лв. Исковете, предявени от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов (също посочени в решението като един иск) срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на П. Генов, претърпени "в периода от смъртта му на 18.06.2009 г. до настоящия момент", в размери както следва: за Л. Генова сума в размер на 30 000, 00 лв. и за Ц. Цветанова и Г. Цветанов по 50 000, 00 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на прокурор И. Йолов от Окръжна прокуратура – Плевен, който въпреки наличието на предпоставките по чл. 447, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в периода 09.06.2009 г. – 18.06.2009 г. не се е произнесъл с оглед правомощията си, въпреки изрично даденото становище от СБАЛЛС – София, са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част. Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов били осъдени да заплатят на Прокуратурата на Република България сумата от 100, 00 лв. за сторените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната от ГД "ИН" част, е недопустимо и неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърдението за недопустимост на решението се обосновава с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ. Поддържа се становище, че лицата – ищци в първоинстанционното производство претендират обезщетение за неимуществени вреди като наследници на увреденото лице – П. Генов, който е починал. Съдът не отчел на следващо място, че исковата молба била подадена след изтичане на давността и не коментирал твърдението за предявяване на исковете срещу ненадлежен ответник, тъй като смъртта на Генов настъпила по време на конвоирането му, което се извършва от органите на ГД "Охрана". Според касационния жалбоподател изводът на съда, че по делото били доказани неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на директора на СБАЛЛС – София, който не упражнил правомощията си по чл. 42, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 62, т. 1 и т. 3 от Наредба № 12 (отм.); , което се осъществило при двете хоспитализации на Генов в периода 24.10.2008 г. – 11.11.2008 г. и 28.04.2009 г. – 18.06.2009 г. бил немотивиран и необоснован. Твърди, че по делото не било установено никакво бездействие от страна на служителите на ГД "ИН", а тъкмо обратното – от събраните доказателства ставало ясно, че на Генов постоянно били осъществявани прегледи. Позовава се на казаното от вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза по делото, че Генов вероятно е щял да почине в болницата във Враца, което според касационния жалбоподател потвърждава, че фаталният край за него бил неизбежен и доказва неправилността на извода на съда, че е налице незаконосъобразно бездействие на директора на СБАЛЛС – София. Поддържа се становище, че от разпита на свидетелите В. Павлова и Д. Илиевски не се установява нищо конкретно и се акцентира върху съществените разминавания и несъответствия в съдържанието им. Изрично се подчертава, че съдът не отчел, че с постъпването в затвора Генов вече не е бил част от ежедневието на семейството си и на практика не е имал възможност да присъства в живота му както преди това. Съдът не съобразил също така, че като е употребявал опиеви производни, Генов е съпричинил увреждането. Не била доказана и причинно-следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и твърдените незаконосъобразни действия/бездействия, които довели до сочените неимуществени вреди. Такива не били и установени. Немотивиран и необоснован бил и изводът на съда досежно размера на обезщетението, който се явява силно завишен. Съдът не съобразил, че всъщност Генов не е бил способен да участва в отглеждането и издръжката на семейството си, тъй като в този период е щял да бъде в затвора. Без основание също така съдът ангажирал отговорността на ГД "ИН" за невъзможността Генов да бъде погребан в продължение на пет месеца след смъртта си. Твърди се, че събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност не установяват наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ГД "ИН". В нарушение на съдопроизводствените правила обаче тази преценка на доказателствата не била извършена от съда, което довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Обръща се внимание, че Генов починал от кардиогенен шок, развил се вследствие на дългогодишен неконтролиран диабет, предвид което се поддържа становище, че смъртта на лицето не е в пряка причинно-следствена връзка с изброените в исковата и уточнителната молба незаконосъобразни фактически бездействия на директора на СБАЛЛС. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в така обжалваната част и постановяване на друго, с което изцяло да се отхвърлят исковите претенции или да се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав, или намаляване на размера на обезщетението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба на Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов се твърди, че за посочените лица е преградена възможността да претендират срещу Прокуратурата на Република България обезвреда за претърпените вреди поради незаконосъобразното бездействие на Окръжна прокуратура – Плевен, прокурор Ива Йолов, който въпреки наличието на всички законови предпоставки, визирани в чл. 447, т. 3 НПК за прекъсване на наказанието на Генов поради влошаване на здравословното му състояние, от 09.06.2009 г. до 18.06.2009 г. е осъществил фактическо бездействие, като не се е произнесъл с оглед правомощията си по посочената разпоредба, въпреки изрично даденото становище от СБАЛЛС. По тази причина се иска отмяната на решението в прекратителната производството по делото част, с характер на определение, и връщане на делото на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия.

Касационната жалба се оспорва от ответниците по нея – Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов, чрез упълномощен адвокат. Твърди се неоснователността й. Иска се оставяне в сила на решението в обжалваната от ГД "ИН" част.

Частната жалба се оспорва в представен по делото писмен отговор от Прокуратурата на Република България. Твърди се, че е неоснователна. Обосновава се становище, че произнасянето на прокурора по чл. 447, ал. 1, т. 3 НПК не представлява задължение за извършване на фактическо действие при и по повод административна дейност. Наред с това се сочи, че визираният по-горе прокурор не е бил Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен и не той е следвало да се произнесе с изричен акт. По тези съображения се иска оставяне в сила на решението в обжалваната с частната жалба част, която има характер на определение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател ГД "ИН" се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Оспорва предявената частна жалба. Претендира разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение по приложен списък на разноските. Представя писмени бележки с идентично съдържание на това по касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците по касационната жалба и частни жалбоподатели.

Ответниците по касационната жалба – Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов, чрез упълномощен адвокат, оспорват касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество искат оставяне в сила на обжалваното решение в осъдителната ГД "ИН" част. Претендират сторените по делото разноски, за което се представя списък на разноските и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба досежно определения размер на присъденото обезщетение. Предлага такова в общ размер на 30 000, 00 лв.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни.

Разгледани по същество, частната жалба и касационната жалба са основателни, но по различни съображения от изложените в тях.

За да пристъпи към постановяване на решението в обжалваните части, съдът приел, че предявените искове (посочени в решението като един иск) са допустими. Приел, че те не са предявени от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов в качеството им на наследници на починалия П. Генов за неимуществени вреди, претърпени от него приживе, но непредявени тогава. В този смисъл направил извод, че чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ е неприложим.

Във връзка с направеното възражение за давност съдът съобразил, че исковата молба е подадена по пощата. Констатирал, че пощенското клеймо носи дата 18.06.2014 г. и направил извод, че подаването й е в петгодишния срок, считано от смъртта на П. Генов, настъпила на 18.06.2009 г.

I. По частната жалба на Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов:

За да остави без разглеждане предявения иск срещу Прокуратурата на Република България съдът се мотивирал, че произнасянето на прокурора по чл. 447, ал. 1, т. 3 НПК не представлява негово задължение за извършване на фактическо действие при или повод административна негова дейност. Наред с това изложил съображения, че съгласно чл. 448, ал. 1 НПК произнасянето следва да се направи от окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието, тоест в случая от окръжния прокурор на Плевен, а Йолов не е бил такъв към релевантния момент. Обосновал становището си и с това, че произнасянето по чл. 447, ал. 1, т. 3 НПК следва да се направи с изричен акт – постановление, което подлежи на контрол от по-горестоящия прокурор по реда на НПК.

Решението, в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искове (посочени от първоинстанционния съд като един иск) срещу Прокуратурата на Република България и е прекратено производството по делото, което има характер на определение, е валидно и допустимо, но е неправилно.

Неправилна е извършената от състава на АССГ преценка за недопустимост на така предявените искове по причина, че не се касае за извършване на фактическо действие при или по повод административна дейност. Съдът е дължал произнасяне по същество на повдигнатия спор, при което да даде отговор на въпросите относно характера на дейността. При твърдения за настъпили за Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов неимуществени вреди, административният съд е следвало да се произнесе с акт по същество дали са налице основания за присъждане на обезщетение, в това число касае ли се за извършване на фактическо действие при или по повод административна дейност. Тъй като не е съобразил горното, съдът е достигнал до неправилния извод за недопустимост на предявените искове срещу Прокуратурата на Република България, поради което ги оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част, вместо да постанови съдебен акт по същество на спора (чл. 204, ал. 4 АПК).

Ето защо, решението, което има характер на определение в така обжалваната от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов част следва да се отмени като неправилно. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част при съобразяване на изложеното в мотивите по-горе.

II. По касационната жалба на ГД "ИН":

Първоинстанционният съд направил извод, че ГД "ИН" е надлежна страна по предявените искове, доколкото обезщетението за претърпени неимуществени вреди се търси не във връзка с претендирани незаконосъобразни действия на конвоиращите починалия П. Генов, довели до неговата смърт, а на основание твърдени незаконосъобразни фактически бездействия на директора на СБАЛЛС – София, която е на подчинение и финансиране от ГД "ИН".

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на петорната комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдът направил извод за основателност на предявените искове от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Приел, че са налице незаконосъобразни бездействия на директора на СБАЛЛС – София, както следва:

1. По чл. 8, ал. 1 от Наредба № 12 (отм.); , съгласно който "За подпомагане на медицинското обслужване на лишените от свобода могат да бъдат привличани консултанти от други лечебни заведения";

2. По чл. 8, ал. 2 от Наредба № 12 (отм.); , съгласно който "За консултация по конкретен повод предложението се прави от директора на болницата или медицинския център и се утвърждава от началника на затвора, поправителния дом или следствения арест". По повод това бездействие съдът посочил, че предложение от директора на СБАЛЛС – София за консултация на Генов с ендокринолог и/или с нефролог няма и не се твърди да е правено такова, респективно да са провеждани такива консултации при последните две пролежавания на лицето в болницата;

3. По чл. 42 от Наредба № 12 (отм.); , съгласно който "Дейностите по промоция на здравето на лишени от свобода се организират и ръководят от директора на лечебното заведение" – директорът на СБАЛЛС – София не е организирал и ръководил дейностите по промоция на здравето на лишения от свобода съобразно утвърдените и действали към него момент медицински стандарти, като не му осигурил консултация и наблюдение от ендокринолог и нефролог, което довело според съда до погрешно и непълно лечение, завършило със смърт;

4. По чл. 62, т. 1 от Наредба № 12 (отм.); , съгласно който "Лишените от свобода се изпращат в други лечебни заведения, когато в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение";

5. По чл. 62, т. 3 от Наредба № 12 (отм.); , съгласно който "Лишените от свобода се изпращат в други лечебни заведения, когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания".

Съдът приел, че твърдените болки и страдания, понесени от тримата ищци са доказани:

1. Относно Л. Генова – болки и страдания от загубата на съпруга й, подсилени от факта, че от деня на смъртта – 18.06.2009 г. до деня на погребението 24.11.2009 г. тялото на П. Генов е престояло в КСМ на МА – София за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Наред с това тялото било предадено във вид, непозволяващ поклонение. Генова била лишена от възможността да отгледа и възпита децата си в семейна среда с двама родители; загубила издръжката от регистрирания земеделски производител – животновъд; бил променен начина й на живот, изпитвала тревожност, безпокойство и несигурност по отношение на децата; година след смъртта на П. Генов (едва на 33 г.) изгубила месечния си цикъл;

2. Относно Ц. Цветанова – болки и страдания от загубата на баща й на 12-годишна възраст, лишаване от бащина обич и подкрепа в обичайна и нормална семейна среда в предстоящия й съзнателен живот; изключителен стрес от факта, че от деня на смъртта – 18.06.2009 г. до деня на погребението 24.11.2009 г. тялото на П. Генов е престояло в КСМ на МА – София за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Наред с това тялото било предадено във вид, непозволяващ поклонение, като детето било лишено от възможност да види и да се сбогува с баща си;

3. Относно Ц. Генов - болки и страдания от загубата на баща му на 9 годишна възраст, лишаване от бащина обич и подкрепа в обичайна и нормална семейна среда в предстоящия му съзнателен живот; изключителен стрес от факта, че от деня на смъртта – 18.06.2009 г. до деня на погребението 24.11.2009 г. тялото на П. Генов е престояло в КСМ на МА – София за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Наред с това тялото било предадено във вид, непозволяващ поклонение, като детето било лишено от възможност да види и да се сбогува с баща си. Ц. Генов многократно при споменаването на баща му изпаднал в депресия, отказал да посещава училище, наложило се да посещава детски психолог, а училището било сменено с такова, което е пригодно за психическото му състояние.

При обсъждане на причинно-следствената връзка съдът направил извод, че са налице няколко фактора, способствали смъртта на Генов да настъпи именно на 18.06.2009 г. и по начина, по който е настъпила, като първопричината за смъртта била неадекватното, непълно по обем и неправилно негово диагностициране и лечение в СБАЛЛС – София при всичките му пролежавания там. Предвид състоянието му, съдът направил извод, че именно проведеното/непроведено лечение при двете пролежавания там (28.10. -11.11.2008 г. и 24.04. -18.06.2009 г.) довело до смъртта му. Подчертал, че няма предвид установените по делото лекарски грешки, тъй като те не представляват фактически бездействия във връзка с административна дейност, както и липсата на произнасяне на прокурора. Посочил, че е съобразил цялостната организация на диагностициране и провеждане на лечение в СБАЛЛС – София, отговорност за която носи директорът на болницата, на чиито незаконосъобразни действия се позовават Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов. Претърпените от тях неимуществени вреди, според съда, са последица от бездействието на директора на СБАЛЛС – София да осигури на П. Генов адекватно лечение, без консултация и наблюдение от ендокринолог и нефролог, което е причинило неговата смърт. Неосигуряването на тези консултации според съда е израз на неправилно, неадекватно и непълно лечение в СБАЛЛС – София, което се явява "... истинската, първоначална, основна причина за смъртта... " на лицето.

Съдът приел, че претендираният от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов размер на обезщетението е справедливият такъв. Според изложените в решението мотиви Л. Генова е загубила съпруга си в разцвета на силите си, в детеродна възраст, като вследствие на преживения стрес, година след смъртта на П. Генов е загубила месечния си цикъл. Десет години след това събитие Генова продължавала да живее като вдовица, с децата си и родителите на покойния си съпруг. Наложило се да отгледа децата сама, без баща им, като осигуряването на издръжката било особено трудно за нея. Допълнителна тежест за нея били психическите проблеми, които развил синът й, както и обстоятелствата около погребението. Децата, от своя страна, претърпели тежко смъртта на баща си и обстоятелствата около погребението му. Претърпените от тях болки и страдания били по-силни от обичайните при загуба на баща, предвид появилите се психични отклонения на Г. Цветанов и проблемите в общуването, които развила Ц. Цветанова. По тези съображения съдът присъдил претендирания размер на обезщетенията – за Л. Генова в размер на 70 000, 00 лв. и за всяко от децата – по 100 000, 00 лв., ведно с лихвата от деня на предявяване на исковата молба – 18.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Предвид изхода на спора, присъдил и сторените по делото разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Решението в осъдителната ГД "ИН" част е валидно, но е недопустимо.

На първо място, съдът не е констатирал, че с последната уточнителна предявените искове от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов молба от 02.07.2018 г. периодът, за който се претендира, че е настъпило увреждането и се търси присъждането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е недопустимо дефиниран така "... от момента на настъпването на смъртта на 18.06.2009 г. до настоящия момент", тоест до 02.07.2018 г. Поради това първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл недопустимо в частта на предявените от посочените лица искове за обезщетяване на твърдените неимуществени за периода след предявяване на исковата молба – 18.06.2014 г., а и след посочения в уточнителната молба момент, доколкото тя е подадена на 02.07.2018 г., тъй като видно от диспозитива на съдебното решение сумите са присъдени като обезщетение за претърпени вреди в периода "от 18.06.2009 г. до настоящия момент", тоест датата на постановяване на съдебното решение – 17.01.2019 г.

По чл. 124, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено (ал. 1), а според ал. 2 може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Следователно, предмет на осъдителен иск може да бъде съществуващо, съгласно твърдяното от ищеца, право към момента на предявяване на иска. Алинея втора на цитираната разпоредба урежда изключението, при което иск за неизискуеми задължения (права) би бил допустим, само ако те са повтарящи се. В настоящия случай предявените искове, с които се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода след 18.06.2014 г. - датата на предявяване на исковата молба, не касаят повтарящи се задължения по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК. Такива са тези задължения, чиято изискуемост зависи само от настъпването на срока. Задължението за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е такова.

Спорното право се индивидуализира по основание и петитум с исковата молба. Преценката за неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, щом като са от значение за спорното право. Имат се предвид такива юридически факти, които са от значение за заявеното с исковата молба право, но не новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск, каквито са вредите настъпили за периода след подаване на исковата молба. Правото на обезщетяване на причинени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само когато са налице елементите на фактическия състав, който поражда тази отговорност. Ищецът не може да претендира вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за бъдеще време, след като тяхното осъществяване не е настъпило.

Предвид изложеното, според настоящия състав осъдителният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да бъде предявен за присъждане на обезщетение за твърдени претърпени вреди само за периода преди предявяване на иска. Затова предявените от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искове за присъждане на обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за периода след 18.06.2014 г. са недопустими. Като е приел обратното и се е произнесъл по същество и за този период, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в тази част, което поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК подлежи на обезсилване в посочената част на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото - на прекратяване в същата част.

Наред с това, установява се, че след предявяване на исковата молба, по която е било образувано производството пред първоинстанционния съд са правени многократни нейни уточнения, част от които са посочени на стр. 17 и 18 от обжалваното решение. Така в уточнение на обстоятелствата и направените искания по делото са подадени молби - "уточнения към искова молба" от 29.08.2014 г., от 07.01.2015 г., от 06.07.2015 г., от 05.10.2015 г., 02.07.2018 г., като в последното съдебно заседание, провело се на 17.10.2018 г. адв. Цветанов, от името на ищците е уточнил, че се твърдят бездействия на директора на СБАЛЛС – София, а не Ловеч. В цитираните молби-уточнения към исковата молба, подадени до 06.07.2015 г. като ответник по предявените искове е посочено Министерство на правосъдието – ГД "ИН", в молбата от 05.10.2015 г. – ГД "ИН" – СБАЛЛС – София, а в тази от 02.07.2018 г. – ГД "ИН" към МП.

По аргумент от чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В последната уточнителна молба от 02.07.2018 г. ясно и недвусмислено е заявено, че претендираните от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов неимуществени вреди се основават на незаконосъобразни фактически бездействия на директора на СБАЛЛС, който не е упражнил правомощията си по чл. 42, чл. 17, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 62, т. 1 от Наредба № 12 (отм.);. Пак там е посочено, че настъпилата смърт на П. Генов, от която посочените лица черпят правата си на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, са в пряка причинно-следствена връзка с изброените незаконосъобразни фактически бездействия на директора на СБАЛЛС в качеството му на административен ръководител при и по повод осъществяване на административна дейност. При така направените изявления в посочената молба и в съдебното заседание на 17.10.2018 г., в контекста на предписанието на чл. 205 АПК, съдът не е констатирал явното несъответствие между твърдението за допуснати фактически бездействия от директора на СБАЛЛС – София (юридическо лице съгласно чл. 35, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, вр. с чл. 129 и чл. 130 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 1 и чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието), от които са произтекли претендираните неимуществени вреди и насочването на исковете срещу ГД "ИН" (вж. молбата от 02.07.2018 г.). Съдът е следвало да изиска уточнение от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов в тази насока като им съдейства чрез указанията си относно надлежното упражняване на правото на иск. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения, което в настоящия случай досежно ответника, срещу когото са насочени исковете не е така.

Доколкото съдът не е констатирал посоченото несъответствие, процесуалното му бездействие в това отношение е станало причина за постановяване на съдебното решение в тази обжалвана част по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ал. 2, изр. първо ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти ищците като им даде такива за отстраняване на констатираното несъответствие.

Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, решението да бъде обезсилено в тази обжалвана от ГД "ИН" част като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 129, във вр. с чл. 101 ГПК, следва да даде указания на Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов за отстраняване на пречката за разглеждане на исковете, свързана с липсата на еднозначното посочване на ответник в съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК и направените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Този съдебен състав следва да разгледа и постанови решение по същество на спора и по иска срещу Прокуратурата на Република България съобразно изложените по-горе мотиви.

По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК и чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,