Решение № 13980 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2017 г.

Решение № 13980 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол – защита на животните" (Сдружението) срещу решение № 272 от 24.02.2017 г., постановено по административно дело № 2340/2016 г. от Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16 ДОИ58/15.09.2016 г. на Секретаря на О. П. и е осъдено да заплати на ответника направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението по всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК основания се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба – Секретарят на О. П. в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с оспорване на индивидуален административен акт. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 16 ДОИ58/15.09.2016 г. на Секретаря на О. П., с което по искане на Сдружението е предоставен пълен достъп до исканата със заявление вх. № 16 ДОИ58/02.09.2016 г. обществена информация в частта му, в която достъпът е предоставен под формата на преглед на наличните документи в ОП "Зооветеринарен комплекс" П.. Формата на предоставяне на информацията е обоснована с факта, че същата е в голям обем и няма техническа възможност и необосновано ще се увеличат разходите по предоставянето ? в искания от заявителя вид – копие по електронен път на електронен адрес. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Правилен и обоснован е изводът в обжалваното решение, че макар органът да следва да се съобразява с исканата от заявителя форма при предоставяне на достъп до обществена информация това следва да бъде съобразено с фактите и обстоятелствата, от които в конкретния случай се установява наличие на предпоставките по чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – липса на техническа възможност и е свързано с необосновано увеличаване на разходите, предвид безспорния факт, че информацията се създава и съхранява от органа на хартиен носител и е в значителен обем. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че след като е предоставен пълен достъп до исканата информация целта по чл. 2 ЗДОИ е изпълнена. Цитираната разпоредба не предвижда задължение за органа по чл. 3 ЗДОИ да предостави на заявителят исканата информация във вид позволяващ съхранението и обработването на същата, а е подчинено единствено на целта - заявителят да може да си състави мнение за работата на органа, която в случая е изпълнена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 АПК, като касационния жалбодател бъде осъден да заплати на О. П. деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение